Определение № 52 от 30.01.2023, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Административно дело 472/2022
- Вид
- Определение № 52
- Подписан
- 30.01.2023
- Състав
- ИВАЙЛО ЕМИЛОВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 153 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 157, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 157, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 157, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
Гр. Перник, 30.01.2023 година.
Административен съд – Перник, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов като разгледа докладвано от съдия Ивайло Иванов административно дело № 472 по описа за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 157, ал. 2 – ал. 4 от
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по искане за спиране изпълнението на Ревизионен акт № Р-22001421004954-091-001 от 27.03.2022 година, издаден от И.М.Р. и И.В.М.-Н., потвърден частично с Решение № 1911 от 06.12.2022 година на Е.С.П.– директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при централно управление на Националната агенция за приходи София от „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, ***, с адрес за кореспонденция: гр. Перник, ул. „***“ № 1, ***, ет. ***, представлявано от изпълнителния директор П.Е.Б..
Ответникът по молбата – Директорът на дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София не представя възражение по направеното искане за спиране.
Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения, намира искането за неоснователно поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.
157, ал. 1 ДОПК предвижда, че обжалването на ревизионния акт /РА/ пред съда не спира неговото изпълнение. Съгласно разпоредбата на ал. 2 на посочената правна норма, изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя за частта от РА, която се обжалва. Според чл.
157, ал. 3 ДОПК се изисква към искането да бъдат приложени доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер, като в случая намират приложение разпоредбите на чл.
153, ал. 3 – ал. 5
ДОПК. Нормата на чл.
153, ал. 4, във връзка ал. 3 от ДОПК предвижда, че следва да е представено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа в размера на главницата и лихвите към датата на искането, като алтернативно в ал. 4 е предвидена възможност да бъде предложено друго обезпечение, във връзка с което публичният изпълнител по разпореждане на съда в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното за обезпечение имущество.
Законът не регламентира критериите, по които следва да се извърши преценката дали предложението е подходящо, но най – общо тя следва да се съсредоточи по въпроса, дали направеното, съответно предложеното обезпечение гарантира в максимална степен правото на държавата да получи удовлетворение на вземането, установено с ревизионния акт, а именно дали длъжникът е единствен собственик, има ли привилегировани кредитори, дали върху активите има наложени ипотеки или особени залози, има ли други наложени възбрани върху същите имоти в полза на други кредитори или за обезпечаване на задължения по други подлежащи на изпълнение актове, както и налице ли са факти и обстоятелства, които биха направили трудно събирането на установените задължения, така че да не бъде защитен в максимална степен интереса на държавата.
При тази преценка административният съд се ръководи от принципа на съразмерност на наложените обезпечителни мерки с обжалваното данъчно задължение по РА, както и от принципа за бързо и ефективно евентуално принудително събиране на публичните вземания.
Безспорно, към подаденото искане за спиране на изпълнението на ДРА, няма приложени доказателства за направено обезпечение, нито се съдържа предложение за обезпечение. В случая доказателства за направено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа в размера на главницата и лихвите към датата на искането или предложения за друго обезпечение не са представени и не са направени от жалбоподателя.
Доводите на дружеството – жалбоподател изложени в искането са относими към законосъобразността на РА, но не сочат обстоятелства по чл.
153 от ДОПК.
Предварителното изпълнение на РА е законодателно уредено с изрични правни норми от ДОПК, а видно от изложеното по – горе, изчерпателно в кодекса са уредени и реда и предпоставките, при които административният орган или съдът могат да спрат изпълнението на РА.
Ито защо искането е неоснователно, тъй като не е предложено обезпечение в размер на задълженията по обжалваната част от РА и съответно не са спазени изискванията на приложимата уредба, както и не са осъществени предпоставките по чл.
157, ал. 3 от ДОПК за обезпечаване на оспорването на РА чрез спирането на изпълнението му от съда.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
157, ал. 4 от ДОПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
О П Р
Е Д ЕЛ И :
ОТХВЪРЛЯ искането на „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, ***, с адрес за кореспонденция: гр.
Перник, ул. „***“ № 1, ***, ет. ***, представлявано от изпълнителния директор П.Е.Б. за спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-22001421004954-091-001 от 27.03.2022 година, издаден от И.М.Р. и И.В.М.-Н., потвърден частично с Решение № 1911 от 06.12.2022 година на Е.С.П.– директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при централно управление на Националната агенция за приходи София, като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, подадена чрез Административен съд Перник, в 7-дневен срок от връчването му.
Съдия:/п/