Определение № 5290 от 02.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5290 гр. София, 02.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110138639 по описа за 2023 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК. На ищеца следва да бъде указано да уточни вида на претендираната лихва за забава – договорна /неустойка/ или законна.

Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 140 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в срок до първо по делото открито съдебно заседание да уточни вида на претендираната лихва за забава – неустойка или законна, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната в частта, в която се претендира обезщетение за забава.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д. 14083/23г. на СРС, 69с-в.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.03.2024 г. – 11.00 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 99 ЗЗД за установяване на незаплатени задължения за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, произтичащи от договор за потребителски кредит.

Ищецът „ФИРМА „АД твърди, че в качеството си на кредитодател е предоставил на ответника М. И. Д.-В. по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит № 1

4617666/19.02.22г. сума в размер на 1500лева, която ответникът е поел задължение да връща на дванадесет вноски през 30 дни , включващи главница и възнаградителна лихва.

Поддържа, че ответникът е не е изпълнил в цялост задължението за връщане на заетата сума, поради което счита, че му се дължи и обезщетение за забава.

Ответницата чрез процесуалния си представител – адв. В. Д. от САК е депозирала отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Счита исковата претенция за недоказана, като на следващо място се твърди договорът за кредит да е нищожен на осн. чл. 26, ал.1, т.1,ЗЗД поради липса на изискуеми реквизити по ЗПК. Счита, че главницата не е дължима в търсения размер поради извършени плащания, които ищецът не признава; за недължима счита и възнаградителната лихва в размер на 40,54% годишен лихвен процент , който противоречи на добрите нрави и се явява неравноправна клауза. Оспорва и акцесорния иск. Поддържа, че от ответницата е извършено заплащане в размер на 310лв. от дата 05.04.22г. , поради което главницата е била частично погасена към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между ищеца като кредитодател и и ответницата е сключен договор за заем /чрез предаване на заетата сума/, по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне заетата сума заедно с възнаградителна лихва, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата.

По иска за заплащане на обезщетение за забава в тежест на ищеца е да докаже, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата, а в случай че прететндираната лихва за забава е договорна /неустойка/ – да докаже наличието на неустоечно съглашение и размера на уговорената неустойка.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга на падежа, за което не сочи доказателства.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2