Разпореждане № 459 от 11.02.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 459 гр. Разград, 11.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100193 по описа за 2026 година и взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Г. Г. З. с ЕГН-********** от с.

Ягодово, п.к. 4113, общ. ***, УЛ. *** № 2, общ. ***, обл. Пловдив, за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 40022857469 от 16.01.2024 г.: неплатена главница в размер на 356,24 EUR, падежирали вноски от № 20 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 24 с падежна дата 20.01.2026 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.01.2026 г.; 125,21 E U R , падежирало договорно възнаграждение – от вноска № 20 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 24 с падежна дата 20.01.2026 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.01.2026 г.; 134,20 EUR, представляващо падежирало за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо от вноска № 20 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 24 с падежна дата 20.01.2026 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.01.2026 г.; 137,20 EUR, представляващо падежирало за закупена и използвана услуга Флекси, дължимо от вноска № 20 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 24 с падежна дата 20.01.2026 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.01.2026 г.; неплатени такси в размер на 255,65 EUR, начислени по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата; 15,34 EUR, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата и мораторна лихва в размер на 35,31 EUR за периода от 21.02.2024 г. до 25.01.2026 г. Претендира направените разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок не е представено уточнение какво е заплатил длъжника по договора до 1 момента.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 16.01.2024 г. между Г. Г. З. с ЕГН-********** (кредитополучател) и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД (кредитодател) е сключен Договор за потребителски кредит № 40022857469, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 3500 лв., който е следвало да бъде върнат на 30 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 20.07.2026 г. при уговорени ГЛП 41,00 % и ГПР 49,19 %. Длъжникът е закупил и допълнителни услуги, а именно: услуга „Фаст“ за получаване на приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи 1575,00 лв. и услуга „Флекси“ - за предоставяне право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента, което му е предоставено за целия срок на ДПК, за която дължи 1610,00 лв.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С редакцията на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване на минимална процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 48,95 %. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

В случая, с уговарянето на допълнителни услуги „Фаст“ и услуга „Флекси“, за които дължи общо 3 185,00 лв. при отпуснат кредит в размер на 3500 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 8834,49 лева. Такъв общ размер на дълга надхвърля ГПР от 49,19 %, който е посочен при сключване на договора, което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия.

2

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

В горния смисъл преценката на заповедният съд е, че Договор за потребителски кредит № 40022857469 е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

Съдът установи, че срещу длъжника вече има издадена Заповед № 1376 / 25.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по Частно гражданско дело № 2140 по описа на съда за 2025 г. на РС – Дупница, за следните сума, произтичаща от същия договор, а именно № 40022857469: 1 657,33 BGN (хиляда шестстотин петдесет и седем лева и 33 стотинки), представляваща главница за периода от 20.04.2024 г. до 20.08.2025 г., ведно със законната лихва за период от 24.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 1 544,11 BGN (хиляда петстотин четиридесет и четири лева и 11 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2024 г. до 20.08.2025 г., ведно със законната лихва за период от 24.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 739,95 BGN (седемстотин тридесет и девет лева и 95 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 21.02.2024 г. до 23.09.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 78,82 BGN (седемдесет и осем лева и 82 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 65,00 BGN (шестдесет и пет лева), друго в размер на: 90,00 BGN (деветдесет лева). Тази заповед според ЕИСС е влязла в сила и има издаден изпълнителен лист на 13.01.2026 г.

Доколкото изводът на този съд е, че поради недействителност заявителят има право само на вземане за връщане само на неплатената главница, а с оглед посоченото в двете заявления и влязлата в сила заповед, вече издадения изпълнителен лист за дължими суми във връзка с договора повече от 3 дължимата главница, съдът следва да откаже изобщо издаване на заповед.

Така мотивиран, Районен съд – Разград

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ

България" ЕООД с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1404, общ. Столична, обл. София (столица), р-н Средец, ж.к.

МОТОПИСТА, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от двама от: Светослав Николаев Николов, Н. М. Л. и Ярослав Кжищоф Чулак, за издаване на заповед за изпълнение срещу Г. Г. З. с ЕГН-********** от с.

Ягодово, п.к. 4113, общ. ***, УЛ. *** № 2, общ. ***, обл. Пловдив, за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 40022857469 от 16.01.2024 г.: неплатена главница в размер на 356,24 EUR, падежирали вноски от № 20 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 24 с падежна дата 20.01.2026 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.01.2026 г.; 125,21 E U R , падежирало договорно възнаграждение – от вноска № 20 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 24 с падежна дата 20.01.2026 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.01.2026 г.; 134,20 EUR, представляващо падежирало за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо от вноска № 20 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 24 с падежна дата 20.01.2026 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.01.2026 г.; 137,20 EUR, представляващо падежирало за закупена и използвана услуга Флекси, дължимо от вноска № 20 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 24 с падежна дата 20.01.2026 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.01.2026 г.; неплатени такси в размер на 255,65 EUR, начислени по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата; 15,34 EUR, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата и мораторна лихва в размер на 35,31 EUR за периода от 21.02.2024 г. до 25.01.2026 г., както и за направените от заявителя разноски по делото.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в едномесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4