Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2680 от 01.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 5494/2022
Вид
Решение № 2680
Подписан
01.07.2026
Състав
Ивалена Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355, изр. I · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2680 гр. Варна, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20223110105494 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXIX от ГПК, за делба във фазата на извършването.

С влязло в сила Решение № 4738/30.12.2024 г., поправено по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК с Решение № 445/10.02.2025 г., съдът е допуснал да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 51, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.****.*.*.*** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-1898/1.11.2008 г., последно изменение на КК и КР, засягащо обекта, от 21.12.2020 г., с административен адрес: гр. В., ул. ... № ...., вх. ...., ет. ...., ап. ...., с площ по документи: 81 кв. м, състоящ се от: две стаи, дневна, вестибюл, кухненска ниша, баня и клозет, брой нива на обекта: 1, при граници: на същия етаж ***, ***, под обекта

- ***, над обекта - ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 7, с площ от 8 кв. м, както и 1,4589% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при следните съделители и квоти:

- за Б. Х. Н., ЕГН ********** – ¼ (една четвърт) ид. ч.,

- за Н. Б. Н., ЕГН ********** – ¾ (три четвърти) ид. ч.

В съдебно заседание на 15.10.2025 г. съделителката Н. Б. Н. е направила искане по чл.

344, ал. 2 ГПК, уточнено с молби вх. №№ 88342/22.10.2025 г. и 96288/18.11.2025 г., за 1 постановяване на привременни мерки, като бъде осъден Б. Х. Н. да й заплаща месечен наем за ползване на нейната част от съсобствения имот, считано от 15.10.2025 г. до приключване на делбата.

В съдебно заседание ищецът Б. Х. Н. не се явява лично, представлява се от адв. И. К. от АК – Варна. Заявява, че страната не желае спиране на делбата на този етап. Прави искане същата да бъде извършена чрез изнасяне на съсобствения имот на публична продан.

Изразява становище за неоснователност на искането на ответницата по чл. 344, ал. 2 ГПК, с твърдения, че достъпът на ищцата до делбения имот не е ограничаван, същата е поискала ключ от имота едва в открито съдебно заседание на 04.02.2026 г., като такъв й е предоставен веднага, по време на заседанието. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за защита по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК. Противопоставя се на искането на ответницата, направено с представения списък по чл. 80 от ГПК, за присъждане като съдебно-деловодни разноски на сумата от 60 евро, представляваща заплатена от ответницата цена за почистване на делбения имот с цел извършване на продажба, като счита, че по същество това е претенция по сметки, чието предявяване е преклудирано.

В съдебно заседание ответницата Н. Б. Н. се явява лично и се представлява се от адв.

Д. П. от АК – Варна. Прави искане за спиране на производството и извънсъдебно уреждане на претенциите относно делбения имот между страните. Настоява за уважаване на искането по чл. 344, ал. 2 ГПК за периода от 15.10.2025 г. до 04.02.2026 г. – датата на съдебното заседание, в което ищецът е предал на ответницата ключовете от процесния имот.

Претендира съдебно-деловодни разноски за двете фази на съдебната делба.

Съдът, след съвкупна преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно поделяемостта на имота и неговата пазарна стойност по делото е допусната съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице инж. М. А., неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно дадено и обективно, процесният имот е неподеляем съобразно броя на съделителите и квотите им в съсобствеността, като актуалната му пазарна цена възлиза на 161 823,88 евро (Сто шестдесет и една хиляди осемстотин двадесет и три евро и 88 евроцента), с равностойност 316 500 лева, от която делът на съделителя Б. Х. Н. възлиза на 40 455,97 евро, с равностойност 79 125,00 лева, а делът на съделителката Н. Б. Н. – на 121 367,91 евро, с равностойност 237 375,00 лева.

При установената неподеляемост на имота, на основание чл. 348 ГПК, делбата на същия следва да бъде извършена чрез изнасянето му на публична продан, като получената сума следва да бъде разделена между страните пропорционално на квотите им в съсобствеността, определени с Решение № 4738/30.12.2024 г.:

- за Б. Х. Н., ЕГН ********** – ¼ (една четвърт) ид. ч.,

- за Н. Б. Н., ЕГН ********** – ¾ (три четвърти) ид. ч.

2

По искането на Н. Б. Н. за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК съдът намира следното:

Съгласно чл. 344 ал. 2 от ГПК в решението за допускане на делбата или по-късно, ако всички съделители не използват делбените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от съделителите от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

Съдебният акт, постановен по искането по чл. 344, ал. 2, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, като съгласно ал. 3 на същия законов член, то може да бъде изменено от съда при промяна на обстоятелствата.

Легитимиран да иска постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот съобразно правата си. За уважаване на горното искане следва да бъде доказано обстоятелството, че съделителят, срещу когото то е отправено, ползва еднолично целия имот и възпрепятства отправилия го съделител да ползва своите идеални части. Съгласно мотивната част на ТР № 7 от 02.11.2012 г. по ТД № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия, и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В настоящия случай от страна на съделителката Н. Б. Н. доказване, че съделителят Б. Н. възпрепятства ползването й на съсобствената вещ не беше проведено, като съдът с Определение № 17870/22.12.2025 г. е допуснал за установяване на твърденията й гласни доказателства посредством разпит на двама свидетели в режим на водене, но в съдебно заседание на 27.05.2025 г. страната се е отказала от техния разпит. Освен това, в открито съдебно заседание на 04.02.2026 г., както е отразено и в протокола, Б. Н. предоставя на Н. Н. ключове от имота; в същото съдебно заседание процесуалният представител на ответницата не отрича, че ищецът е предложил ключове от имота още при извършения оглед на апартамента от вещото лице по допуснатата с Определение № 17870/22.12.2025 г. експертиза, които ответницата е отказала да получи, тъй като е настоявала предаването им да бъде извършено чрез нотариус, с приемопредавателен протокол. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че правото на обезщетение не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.

При това положение, направеното от Н. Б. Н. искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Относно съдебно-деловодните разноски:

На основание чл. 355, изр. I от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати в 3 полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна, държавна такса в размер на 4% върху дела си в съсобствеността на делбения имот, както следва: Б. Х. Н. – сума в размер на 1618,24 евро, с равностойност 3165,00 лева; Н. Б. Н. – сума в размер на 4854,72 евро, с равностойност 9495,00 лева.

Разпоредбата на чл. 355, изр. I от ГПК намира приложение и по отношение на разноските, направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост – за назначаване на експертизи, за извършване на оглед и други, поради което в делбеното производство, когато не се оспорват правата на съделителите или способът за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски, включително за процесуално представителство от адвокат.

Според чл. 355, изр. II от ГПК, по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 и 78а. С оглед на това, за оставеното без уважение искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК, Н. Б. Н. следва да бъде осъдена да заплати на Б. Х. Н. сумата от 700 евро (1369,08 лева), представляваща платено в брой адвокатско възнаграждение за защита по същото.

Не представляват съдебни разноски и не следва да се присъждат като такива разходите за почистване на делбения имот с оглед предстоящата му продажба.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК, следният допуснат до делба с Решение № 4738/30.12.2024 г., поправено по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК с Решение № 445/10.02.2025 г., и двете постановени по гр. д. № 5494/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав, а именно: апартамент № 51, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.****.*.*.*** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-98/1.11.2008 г., последно изменение на КК и КР, засягащо обекта, от 21.12.2020 г., с административен адрес: гр. В., ул. ... № ...., вх. ...., ет. ...., ап. ...., с площ по документи: 81 кв. м, състоящ се от: две стаи, дневна, вестибюл, кухненска ниша, баня и клозет, брой нива на обекта: 1, при граници: на същия етаж ***, ***, под обекта - ***, над обекта - ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 7, с площ от 8 кв. м, както и 1,4589% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността, както следва:

- за Б. Х. Н., ЕГН ********** – ¼ (една четвърт) ид. ч.,

- за Н. Б. Н., ЕГН ********** – ¾ (три четвърти) ид. ч.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съделителката Н. Б. Н., ЕГН **********, за 4 постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК срещу съделителя Б. Х. Н., ЕГН **********, направено в съдебно заседание на 15.10.2025 г. и уточнено с молби вх.

№№ 88342/22.10.2025 г. и 96288/18.11.2025 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 355, изр. II от ГПК, Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ж. к. ...., .бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., да заплати на Б. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., ет. ...., ап. ...., сумата от 700,00 евро (Седемстотин евро), с равностойност 1369,08 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството по искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 355, изр. I от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Б. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.

.... № ..., ет. ...., ап. ...., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна, сумата от 1618,24 евро (Хиляда шестстотин и осемнадесет евро и 24 евроцента), с равностойност 3165,00 лева, представляваща държавна такса в размер на 4% върху дела му от 1/4 ид. ч. в съсобствеността на делбения имот.

ОСЪЖДА, на основание чл. 355, изр. I от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ж. к. ...., .бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна, сумата от 4854,72 евро (Четири хиляди осемстотин петдесет и четири евро и 72 евроцента), с равностойност 9495,00 лева, представляваща държавна такса в размер на 4% върху дела й от 3/4 ид. ч. в съсобствеността на делбения имот.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, както следва:

- в частта, с която е оставено без уважение искането на съделителката Н. Б. Н. по чл.