Определение № 175 от 29.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. Пловдив, 29.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20245000500183 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.

Обжалвано е определение № 2969/15.12.2023 г.. ,постановено по в.гр.д.

3056/2023г. г. по описа на ОС – Пловдив , с което е оставено без разглеждане възражение от „К.“ ЕООД ,представляван от адв.Г. Д. по чл.423 от ГПК против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ,издадена по ч.гр.д.3733/2022 г. по описа на РС- Пловдив и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят „К. „ ЕООД поддъ ржа ,че определението е неправилно и незаконосъобразно ,поради което заявява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което делото бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.Претендира присъждане на разноски.Заявил е искане частната жалба да бъде разгледана в открито заседание.

Ответникът по частната жалба Д. Г. Г. е депозирал отговор , с който оспорва жалбата и по съображенията ,изложени в него заявява искане същата да бъде оставена без уважение .

Пловдивски апелативен съд след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните намира за установено следното :

Частната жалба е допустима ,постъпила е в срок ,изхожда от легитимирана страна и е против подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което следва да бъде разгледана по същество. Неоснователно е искането да бъде проведено открито съдебно заседание за разглеждане на частната жалба , тъй като такава необходимост съдът намира да не е налице .

Производството по в.гр.д.3056 / 2023 г. по описа на ОС – Пловдив, по което е постановено обжалваното тук определение,е образувано по 1 възражение вх.№ 47778/23.05.2023г.. по чл.423 от ГПК ,изходящо от „К.

„ЕООД ,представляван от адв.Г. Д. / по което първоначално е образуван в гр.д.2471/23 г. по описа на ОС –Пловдив / против заповед № 2120/23.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ,издадена по ч.гр.д.3733/2022 г. по описа на РС- Пловдив против длъжник „К. „ЕООД. С възражението последният е твърдял ,че е узнал за заповедта в началото на м.май 2023 г. ,когато направил справка в РС – Пловдив по повод изготвяне на жалба до РП - Пловдив ,входирана на 02.05.023г.

С определението ,предмет на обжалване ,съдът е приел ,че от представеното в производството удостоверение изх.№ 22443/05.09.2023 г., изд. от ЧСИ П.Н. е видно,че в кантората й адв. Г. П. Д., като представител на длъжника „К.“ ЕООД, на 23.11.2022г. се е запознал с изп. дело № 524/2022 г. по описа на кантората, от което обстоятелство въззивният съд e приел, че длъжникът е узнал за заповедта чрез пълномощника си адв. Д. на 23.11.2022 г. и към датата на подаване на възражението по чл. 423 от ГПК - 23.05.2023 г. е бил изтекъл преклузивният едномесечен срок от узнаването ,поради което възражението по чл.423 от ГПК е недопустимо и като такова го е оставил без разглеждане като е прекратил производството по делото.

Определението е правилно.

Със заповед №2120/ 23.03.2022г. ,постановена по ч.гр.д.3733/2022 г. по описа на РС- Пловдив ,по реда на чл.410 от ГПК е разпоредено длъжникът „К.

„ЕООД да заплати на Д. Г. Г. главница в размер на 19 000 лв. ,ведно със законна лихва и разноски в заповедното производство ,която заповед съдът е приел да е редовно връчена на длъжника на адреса му на управление по реда на чл.50 от ГПК и на 05.07.2022 г. е постановил да се издаде изпълнителен лист въз основа на нея.От представеното по делото удостоверение от ЧСИ П.Н. е видно,че по изпълнителния лист ,издаден по посоченото дело и въз основа на процесната заповед по чл.410 от ГПК е образувано изп.д. № 524 /22 г. по описа на ЧСИ П.Н. като на 23.11.2022 г. в кантората на съдебния изпълнител се е явил адв.Г. Д. ,пълномощник на длъжника , който е заявил писмено ,че желае да се запознае с делото като на същата дата делото му е било предоставено за запознаване. Удостоверено е също така ,че към настоящия момент изпълнителното дело е със статус архивно.Представено е и пълномощно за адв.Г. Д. , изготвено през м.октомври 2022г. ,с което е бил упълномощен да представлява дружеството „К. „ЕООД пред всички държавни и частни съдебни изпълнители ,което пълномощно е безсрочно.

С оглед на горното приема се ,че адв.Д. на дата 23.11.2022г. се е запознал с изпълнителното дело ,образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта по чл.410 от ГПК ,против която се възразява, поради което и при надлежно учредена представителна власт в полза на първия, именно на тази дата длъжникът чрез пълномощника си е узнал за издадената против него заповед,възражението против която е постъпило на 23.05.2023г. ,изпратено чрез куриер дата на 22.05.2023г.,т.е. далеч след изтичане на преклузивния едномесечен срок от узнаването .

Неоснователно е възражението ,че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е провел нито едно открито с.з. ,а се е произнесъл в условията на закрито такова доколкото извънинстанционната 2 проверка по чл. 423 от ГПК на заповедта за изпълнение , както и цялото заповедно производство,се осъществява именно в условията на з.з.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя ,че меродавно за момента на узнаването на заповедта е достигането до знанието на физическото лице ,представляващо дружество ,а не до трето лице ,както и че не било налице упълномощаване по чл.32 от ГПК. Адв.Д. ,видно от представеното с удостоверението от ЧСИ Н. пълномощно ,е упълномощен да представлява дружество пред всички държавни ,общински, съдебни органи, частни и държавни съдебни изпълнители и пр. като непосочването на конкретен номер на дело е без всякакво значение за възникване на надлежна представително власт ,а що се отнася до момента на узнаването ,то при правно валидно учредена представителна власт по отношение на адв.Д. моментът , в който същият се е запознал с изпълнителното дело,респ. изпълнителния лит ,въз основа на който същото е образувано, следва да бъде възприет като начален момент за длъжника на срока по чл.423 от ГПК ,който в случая безрезултатно е изтекъл като в тази връзка е без всякакво значение дали и кога адв.Д. е уведомил представляващото дружеството длъжник лице.А съображенията ,развити в жалбата досежно злоупотреба с права от страна на иницииралия заповедното производство кредитор ,както и извършване на престъпни действия от страна на последния са напълно ирелевантни към настоящия спор.

С оглед на изложеното съдът намира ,че възражението по чл.423 от ГПК е просрочено ,постъпило е извън преклузивния едномесечен срок от узнаването ,поради което определението на въззивния съд ,с който същото е оставено без разглеждане и е прекратено производството по делото ,е правилно и като такова следва да се потвърди.

Мотивиран от горното ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2969/15.12.2023 г.. ,постановено по в.гр.д. 3056/2023г. г. по описа на ОС – Пловдив , с което е оставено без разглеждане възражение от „К.“ ЕООД ,представляван от адв.Г. Д. по чл.423 от ГПК против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ,издадена по ч.гр.д.3733/2022 г. по описа на РС- Пловдив и е прекратено производството по делото.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3