Решение № 205 от 18.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Шумен, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Гражданско дело № 20253630101592 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето от ЗЗД и съединени с него евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от С. Б. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Х. Н. от АК – Разград, против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно и поотделно от Б. К. Б. и С. И. Г..

Ищецът твърди, че на 03.08.2023 г. е сключил договор потребителски кредит №МАХ_ 500066207 с „Би Енд Джи Кредит“ ООД със седалище в гр. София. Страните се договорили отпуснатият заем да е в размер на 300 лв., видът на вноската - месечна, а броят на погасителните вноски - 3. Размерът на годишната лихва била посочена в размер на 39,78%, а размерът на годишният процент на разходите бил 26,63%, като размерът на общата сума, която следвало да върне ищецът била 450 лева. В чл. 9, ал. 1 от договора било уговорено, че кредитополучателят ще заплати на кредитодателя на 02.09.2023 г. сумата от 90 лв., като такса за бързо разглеждане на искането му за кредит, а в чл. 9, ал. 2 било уговорено, че кредитополучателят ще заплати на кредитодателя сума в размер на 45 лв., като такса за динамичното плащане по кредита, която сума щяла да бъде разделена и съответно съразмерно добавена към всяка една погасителна вноска. С начислените допълнителни такси в общ размер на 135 лева общата сума, която следвало да върне била в размер на 450 лева. Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПK, тъй като не била спазена предвидената от закона форма и нищожен на основание чл. 11 ал.1 т. 10 във връзка с чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита. Намира, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

1

Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са вписани в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което намира в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от 3ПK. В договора единствено бил посочен ГПР по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и допълнителни такси) водели до различен размер на ГПР от посочения. Смята, че в договора за потребителски кредит било налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил многократно над допустимия в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговореното заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит на практика било още едно допълнително възнаграждение за кредитора и противоречащо на житейската логика дружество предоставящо бързи кредити да събира допълнителна такса за бързо разглеждане на искане за кредит. На следващо място, клаузата за допълнителната такса за динамично плащане по кредита, която да бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план, по своята същност противоречала на повелителните разпоредби на ЗПК, предвиждащи че кредиторът няма право да откаже частично плащане по кредита. С посочените допълнителни такси за бързо разглеждане на документи и за динамично плащане на задължението дългът нараствал, тоест опасността от свръх задлъжнялост се увеличавала.

Намира сочените клаузи за изцяло неравноправни и нищожни на основание чл. 143, ал. 2, т.

5 от ЗПК, тъй като задължават потребителя да заплати необосновано високи допълнителни такси за услуги, които на практика не се предоставят. Освен това, тези клаузи не били и индивидуално уговорени, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Твърди, че в срока на договора заплатил в офис на дружеството изцяло сумата по договора, включително и допълнително начислените такси.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се обяви за нищожен сключения между страните договор за кредит №MAX_500066207 от 03.08.2023 г., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и липса на предвидена в закона форма, като в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузите на чл.

9, ал. 1 и чл. 9 ал. 2 от договора, предвиждащи заплащане на допълнителни такси за бързо разглеждане на документи и динамично плащане на задължението по кредита, поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. Иска се и осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10 лева (частична претенция от 150 лева), представляваща платена сума от ищеца без основание (при начална липса на основание) по Договор за кредит №MAX_500066207, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира и разноски.

В хода на делото е допуснато изменение размера на осъдителния иск, като този иск се счита предявен за сума от 76,69 евро (равностойността на 150 лева), представляваща пълният размер на платената от ищеца сума без основание (при начална липса на основание) по Договор за кредит №МAX_500066207 от 03.08.2023 г.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва изложеното в исковата молба. Твърди, че били спазени изискванията на ЗПК. Изискването на чл. 11, т.10 от ЗПК било да бъде наличен ГПР, което било сторено в договора. Неправилно се приемало, че заявените от ищеца допълнителни действия били част от ГПР, тъй като в ДР на ЗПК ясно и еднозначно била дадена дефиницията за общ разход по кредита. Отбелязва, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, сам бил пожелал допълнителните действия.

Всяко действие, което кредиторът предоставил, било по желание на потребителя, като допълнителното действие не било задължителна предпоставка за отпускане на кредита.

Пакетът от действия присъствал в Стандартния европейски формуляр като цена, тоест не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за него. Излага, че през 2018 г. КЗП съгласувала типовия им договор за кредит и общите условия към него. Документите по процесния кредит били съставяни съобразно съгласуваните им типови документи и изцяло съобразени 2 с препоръките на Комисията, поради което считат, че в тях не се съдържат неравноправни клаузи. Допълнителните действия „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“, които предоставяли на своите клиенти при изрично заявено желание за тяхното ползване, били доброволни по своята същност и се предоставяли само при поискване. След като ищецът предварително се бил запознал с условията за предоставяне на кредит, получил СЕФ с конкретните параметри на искания кредит и предпочитайки комфорта от ползването на допълнителните действия, той ги е заявил и дружеството му ги е предоставило. Заявява, че в изчисляването на ГПР по процесния договор за кредит бил включен само и единствено разходът за заплащане на договорната лихва по кредита, тъй като този разход бил известен към момента на сключване на договора и той бил задължително перо за заплащане по него през целия срок на погасяване на този кредит. Потребителят е можел да се откаже от ползването на допълнителните доброволни действия, което не е сторил, като с ясното съзнание и знание за дължимите по кредита суми същият ги е заплатил, погасявайки своя кредит. С клаузите от договора, представящи допълнителните доброволни действия, не били накърнени и добрите нрави.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, за него се явява пълномощникът му. Моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не се явява представител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа следното:

По делото не е спорно, че на 03.08.203 г. между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за кредит №MAX_500066207, по силата на който дружеството е предоставило на ищеца паричен кредит в размер на 300 лева. Посочен е фиксиран ГЛП 39,78% и ГПР – 26,63%. В договора е предвидено ищецът да върне сумата посредством две месечни вноски, всяка в размер на 157,50 лева, в срок от три месеца. В чл. 9, ал. 1 от договора е предвидено заемополучателят да плати и сума в размер на 90 лева за „Бързо разглеждане на искания кредит“, дължима на 02.09.2023 г., а в клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора - сума в размер на 45 лева „Динамично плащане“, дължима на равни части през периода на кредита. С тези суми общият размер, който следвало заемополучателят да заплати на кредитора, възлиза на 450 лева.

От заключението по назначената и изслушана ССЕ, което съдът кредитира изцяло и няма основания да се съмнява в обективността и правилността му, се установи, че общо по договора ищецът е заплатил сума в размер на 450 лева, установяващо се и от приобщените по делото платежни документи. ВЛ е установило, че с тази сума кредиторът е погасил: 200 лева за главница, 15 лева – договорна лихва, 45 лева – такса динамично плащане и 90 лева – такса за бързо разглеждане. Според заключението, ако при включване на договорна лихва и таксите за бързо разглеждане и за динамично плащане, размерът на ГПР е в приблизителен размер на 884%. Пояснява, че тази висока стойност се формира от обстоятелството, че общият разход по кредита (лихва и такси) се заплаща в кратък период след отпускане на кредита, като при годишно преизчисляване води до посочената стойност на показателя.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Не е спорно между страните, а и от материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на 03.08.2023 г. договор за кредит №MAX_500066207, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен кредит в размер на 300.00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент - 39,78% и годишен процент на разходите – 26,63%, която сума ищецът е следвало да върне посредством две месечни вноски, всяка в размер на 157,50 лева, в от три месеца. Не се спори, че с клаузите на договора страните са 3 постигнали съгласие, че кредитополучателят наред с главницата и договорената лихва, следва да заплаща на кредитодателя и парични суми за „Бързото разглеждане на искането за кредит“, така и за „Динамичното плащане по кредита“.

В случая ищецът има качеството “потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ЗПК, тъй като сключеният между страните договор за кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от кредитополучателя – физическо лице и същата се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. При спор относно вземания, произтичащи от договор за кредит, съдът е длъжен служебно да изследва дали същият отговаря на изискванията ЗПК.

Съдът следва да разгледа наведените от страна на ищеца възражения за нищожност на договора, като следва да започне от най-обременителното, а именно в настоящия случай нищожност, поради противоречие със закона. (В този смисъл решение №198/10.08.2015 г. по гр.д. №5252/2014 г. на ВКС, ІV г.о.).

Съдът намира за основателно възражението на ищеца, че договорът за потребителки кредит е недействителен, поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Съгласно сочената разпоредба, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следва да бъдат посочени основните данни, които са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита. В случая обаче посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР (26,63%) значително се различава от действителния такъв поради това, че при изчисляване ГРП по договора не са включени уговорените такси за бързо разглеждане на документи в размер на 90 лева и за динамично плащане по кредита в размер на 45 лева. Няма спор между страните, че посочените такси не са взети предвид при калкулациите на ГПР, а според чл. 19, ал. 1 от ЗПК е трябвало да бъдат включени. Това е тъка, тъй като ГПР изразява общите други преки и/или косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид. Съгласно определението, съдържащо се в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителки кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е допълнително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.