Решение № 1742 от 08.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1742 гр. *, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110109510 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, срещу ЗАД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева - частичен иск от общо 20 000 лева, представляваща неизплатено обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на предна дясна врата, външна дръжка предна дясна врата, панел преден десен външна дръжка, вътр. държ. предна дясна дръжка, заден десен калник, облицовка задна броня, външна дръжка задна дясна врата, преден десен стъклоповдигач, задна дясна врата и държач десен ключалка, по лек автомобил марка и модел „*“, рама номер: *, с временен номер: *, причинени в резултат на настъпило на 13.02.2025 г., около 17:45 часа, в град *, на кръговото кръстовище между ул. „*“ и ул. „*“, застрахователно събитие по вина на водача на автобус марка и модел „*“, рег. № *, застрахован по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с период на действие 17.02.2024 г. – 16.02.2025 г., за което е образувана Щета № */20.02.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 31.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на лек автомобил марка и модел „*“, рама номер: *, с временен номер: *. На 13.02.2025 г., около 17:45 часа, в град *, А* Ц* управлявал посочения автомобил в дясна пътна лента по ул. „*“ в посока ул. „*“, продължил в кръговото движение в посока жп гара – *. В същото време по ул. „*“ в посока ул. „*“ се движил автобус марка и модел „*“, рег. № *, като при навлизане в кръговото движение не спазил знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, блъснал автомобила на ищеца и продължил да го влачи няколко метра.

Заявява се от ищеца, че автобус марка и модел „*“, рег. № *, бил застрахован по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с период на действие 17.02.2024 г. – 16.02.2025 г. при ответното дружество. Последното било уведомено за процесното ПТП, за което била образувана Щета № */20.02.2025 г., изготвени опис и снимков материал. Сочи се, че до момента на ищеца е било изплатено застрахователно обезщетение.

1

С оглед изложените твърдения, ищецът предявява исковата си претенция. Претендира заплащане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като се оспорва предявеният иск по основание и размер.

Не се оспорва, че между собственика на автобус марка и модел „*“, рег. № *, и ответника е налице валидно застрахователно правоотношение по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с период на действие 17.02.2024 г. – 16.02.2025 г.; че ищецът е собственик на лек автомобил марка и модел „*“, рама номер: *, с временен номер: *, причинени в резултат на настъпило на 13.02.2025 г., около 17:45 часа, в град *, на кръговото кръстовище между ул. „*“ и ул. „*“; че по повод процесното ПТП е образувана Щета № */20.02.2025 г.; че ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение на ищеца по повод на процесното ПТП.

Оспорват се от ответника механизмът на настъпване на ПТП, че вина за последното има водачът на автобус марка и модел „*“, рег. № *, наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените щети, размер на последните.

Твърди се от ответника, че вина за ПТП има водачът на ищцовия лек автомобил, който, предприемайки маневра за преминаване от лява в дясна пътна лента в кръговото движение, не пропуснал движещия се в дясна пътна лента автобус.

Наведено е възражение за наличие на икономическа „тотална щета“ по отношение на автомобила на ищеца, както и се оспорва размерът на исковата претенция.

С оглед на изложените съображения, се иска отхвърляне на предявения иск.

Претендират се направените в производството съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция и иска нейното уважаване. Претендира заплащане на разноски за производството.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, иска отхвърляне на исковата претенция. Претендират разноски за производството.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна следното:

По делото е представено Разрешение за временно движение за лек автомобил марка и модел „*“, рама номер: *, издадено на „*“ ЕООД, ЕИК *.

Видно от Двустранен констативен протокол за ПТП от 13.02.2025 г. на ОД МВР – *, на същата дата, в град *, кръгово на Топла вода, настъпило ПТП между лек автомобил марка и модел „*“, с временен номер: *, и автобус марка и модел „*“, рег. № *, по вина на водача на лекия автомобил – Ал* Ц*.

Приобщен по делото е Опис – заключение по щета № * от 26.02.2025 г., извършен от служители на ответното дружество, съдържащ щетите по процесния лек автомобил.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели, от показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

Свидетелят Г. Р* Г. твърди, че помни процесното ПТП, като управлявал автобус марка и модел „*“. Заявява, че навлязъл в кръговото движение от посока село Е*, движел се в средна лента направо в посока новия булевард, а лекият автомобил идвал засилен отгоре, движейки се в лява лента и препречил пътя му, навлизайки в дясната лента. Г. Р* Г. твърди, че към момента на удара автобусът вече е бил навлязъл в кръговото движение с около 40 метра, като автомобилът е бил някъде зад него. Заявява, че в момента, в който видял автомобила, ударил спирачки, но МПС-тата били на близко разстояние и ударът бил неизбежен. След последния автобусът спрял на място, а автомобилът продължил да се 2 движи надясно. Сочи, че в първоначално съставения протокол водачът на лекия автомобил посочил, че е виновен. Свидетелят описва щетите по автобуса.

Свидетелят А* Ц* Ц* – водач на лек автомобил марка и модел „*“ твърди, че при настъпване на процесното ПТП движението било много натоварено, поради което скоростта на автомобила била около 15 – 17 км/ч. Заявява, че изчакал друг автомобил да се изнесе напред и когато вече бил в кръговото бил ударен около предна дясна врата от автобуса, който го влачил около 6 – 8 метра. Сочи, че ударът бил под ъгъл, като автобусът изпълнявал странна траектория, за да завие нагоре по булеварда. Свидетелят твърди, че в констативния протокол посочил, че е виновен, защото органите на реда не пристигнали на местопроизшествието, получил няколко обаждания от собственика на лекия автомобил /негов син/ да премести автомобила, за да не бъде ударен отново, както и бил убеждаван за това от водача на автобуса.

В хода на процеса е изслушана Съдебно-автотехническа експертиза, която е установила следните обстоятелства:

Пътнотранспортното произшествие е настъпило в кръгово кръстовище в района на *, при мокра пътна настилка и намалена видимост (свечеряване). Автобусът е навлязъл в кръговото кръстовище от ул. „*“, като е изминал приблизително 40 метра в него и се е движил установено в дясната пътна лента с ниска скорост. Лекият автомобил се е движил в кръговото кръстовище в лявата пътна лента и при достигане на изхода към ул. „*“ е предприел маневра за напускане на кръговото, изразяваща се в престрояване от лявата в дясната пътна лента. При извършване на тази маневра водачът на лекия автомобил не се е убедил, че дясната лента е свободна и е навлязъл в нея, като е пресякъл траекторията на движение на автобуса, движещ се в същата лента. В резултат на това е настъпил страничен удар между предна лява част на автобуса и средна към задна дясна част на лекия автомобил, реализиран при ниска относителна скорост. Пътнотранспортното произшествие е настъпило в кръгово кръстовище, в зоната на изхода към ул. „*“, в дясната пътна лента по посоката на движение. В разглежданото платно има две пътни ленти за движение в посока. Автобусът е навлязъл от ул. * и се е позиционирал в дясната лента в кръговото движение а автомобила е бил във вътрешната лява лента, даваща възможност да напусне към ул.*. Причина за настъпване на ПТП са неправилните субективни действия на водача на лекия автомобил, изразяващи се в предприемане на маневра по престрояване, без осигуряване на необходимите условия за безопасно извършване на маневрата. Водачът на лек автомобил „* “ е имал реална и обективна възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не беше предприел маневра по престрояване при заета дясна лента или беше изчакал безопасен момент за напускане на кръговото кръстовище. Изводът на вещото лице е, че ПТП не се е реализирало по механизма, описан в исковата молба, с оглед мястото на настъпване и ъгъла на удара, както и мястото на счупване на стъклата от автобуса.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

По аргумент от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да бъде предварително проведената извънсъдебна процедура. Не е спорно по делото, че такава е проведена, както и че увреденото лице – ищец в настоящото производство не е получил обезщетение от ответното дружество.

Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на процесното ПТП, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно: реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на автобус марка и модел „*“, рег. № */, от което като 3 пряка и непосредствена последица са настъпили твърдяните имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти, с изключение на вината на делинквента, която се презюмира. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение.

В тежест на ответника, от друга страна, е да докаже изпълнение на задължението за репариране на претърпените вреди или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение, включително наведеното възражение за „тотална щета“.

Безспорно между страните е, че между собственика на автобус марка и модел „*“, рег.

№ *, и ответника е налице валидно застрахователно правоотношение по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с период на действие 17.02.2024 г. – 16.02.2025 г.; че ищецът е собственик на лек автомобил марка и модел „*“, рама номер: *, с временен номер: *, причинени в резултат на настъпило на 13.02.2025 г., около 17:45 часа, в град *, на кръговото кръстовище между ул. „*“ и ул. „*“; че по повод процесното ПТП е образувана Щета № */20.02.2025 г.; че ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение на ищеца по повод на процесното ПТП.

Настоящият съдебен състав намира, че в настоящото производство ищецът не доказа по несъмнен и безспорен начин първата възложена му в тежест на доказване материалноправна предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно: реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на автобус марка и модел „*“, рег.

№ */. От съвкупния анализ на ангажираните в производството доказателства относно механизма на ПТП не може да се обоснове извод за такова виновно поведение.

Заключението на вещото лице, касаещо въпроса за механизма на застрахователното събитие, е основано, на първо място, на представения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП от 13.02.2025 г. на ОД МВР – *, съдържащ отразяване на наличието на виновно поведение на един от участниците в ПТП – водача на лекия автомобил. Вещото лице е съобразило, на следващо място, останалите приобщени по делото писмени доказателства, както и се е запознало с показанията на разпитаните в производството свидетели, включително по време на проведеното на 17.04.2026 г. открито съдебно заседание.