Решение № 569 от 30.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 541/2023
- Вид
- Решение № 569
- Подписан
- 30.10.2023
- В сила
- 26.10.2023
- Състав
- Георги Драгoстинов, Ангелина Богданова, Явор Данаилов
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 569 гр. Велико Търново, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Драгoстинов
Членове:
Явор Данаилов
Ангелина Богданова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500541 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЗАД: Далл Богг: ЖИ.т и здраве“ АД с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Г.
М. Димитров" № 1, чрез адв. И. Ц. против Решение № 605/04.05.2023 г. по гр.д. № 2240/2022 г. по описа на PC – Велико Търнов, с което първоинстанционният съд на основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, е осъдил въззивника да заплати в полза на В. П. Н. с ЕГН **********, сумата от 3 140 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от
06.07.2020 г., дължими по валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху главницата за периода считано от 08.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като за разликата от 1 860 лв. до пълния претендиран размер от 5000 лв. е отхвърлен.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция въззивна жалба се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение, като постановено в протИ.речие с материалния закон и съдопроизводствените правила, както и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства.
Във въззивната жалба са изложени съображения относно уважения от първоинстанционния съд размер на претенцията за обезщетяване на претърпените, вследствие на настъпилото ПТП неимуществени вреди, като се поддържа, че същият се явява прекомерен с оглед на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия В. П. Н., което обстоятелство не е било отчетено правилно от първоинстанционния съд при определяне на справедливия размер на 1 дължимото обезщетение. Излага несъгласие относно размера на съпричинителната квота от 25 процента. Навежда още доводи, че ищецът не е успял да докаже преживяното постравматични стресово състояние, както и негативните емоции. С въззивната жалба се отправя искане така постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено, поради наличието на горепосочените пороци, като настоящата съдебна инстанция постанови ново решение по същество на правния спор, отхвърляйки така предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД. В условията на евентуалност отправя искане за частично уважаване на подадената въззивна жалба, като се намали размерът на присъденото застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Препис от жалбата е редовно връчен на другата страна на 23.06.2023 г., като в законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който заема становище за правилност и законосъобразност на решението. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционният съдебен акт.
Съдът като обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл.235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл. 236 от ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.
По отношение на така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция приема същата за правилна, обективна и изчерпателна, поради което, изцяло препраща в към мотивите на първоинстанционния съдебен акт в тази негова част.
По делото не е спорно, че транспортният инцидент е настъпил на посочената в исковата молба дата и място. Няма спор, че водачът С. Н. е застрахован в ответното дружество. Вследствие на неправомерно шофиране причинил на ищеца - оток, хематом и охлузване на челото вдясно с размер 1х3 см; оток и хематом в областта на шията вдясно и към рамото с размер 4х30 см.; в областта на дясното рамо-хематом с охлузване с П - образна форма 4,5х5 см.; странично на лявата лопатка и към задната повърхност на лявото рамо и към гръдния кош –хематом на площ 18х18 см. на места с охлузвания; от средната част на гърба до лумбалната област- хематом на площ от 30х25 см. с множество охлузвания по него; на дясно бедро отпред- петнисто охлузване 2х2 см.; в областта на лява подбедрица средна трета отпредповърхностна рана 11,5х1,5 см. с неравни ръбове; по вътрешната повърхност на палеца на левия крак - рана 6 мм.
Предявените искове са доказани и основателни. Неправомерното 2 шофиране на застрахован в ответното дружество водач, причинило уврежданията на ищеца, запълва фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. В допълнение следва да се посочи, че осъщественото плащане от застрахователното дружество в размер на 610 лв. води до извънсъдебно признание на иска. При това положение, застрахователят приема, че е налице целият фактически състав. Следователно, стига се до извода, че деликтът е такъв, какъвто е описан в исковата молба. При тези съображения, доводът на ответното дружество относно липсата на протИ.правно поведение от страна на водача, като основен елемент от фактическия състав на деликта, настоящият съдебен състав приема за неоснователен.
На следващо място, тезата на жалбоподателя за съпричиняване на увредата от страна на ищеца, поради непоставения от негова страна предпазен колан, протИ.речи на постановената и влязла в сила Присъда № 52/17.11.2021 г. по НОХД № 1789/2020 г. по описа на ВТРС, потвърдена и изменена с Решение № 121/21.11.2022 г. по ВНОХД № 420/2022 г. по описа на ВТОС и на основание чл. 300 от ГПК не може да бъде съобразена.
Застрахованият водач е признат за автор на резултатно престъпление, поради което нови фактически положения, свързани с причинния процес, не могат да бъдат установявани. С оглед липсата на съпричиняване, обезщетението е правилно определено, тъй като с него се репарира причинените страдания и психотравми. Обезщетението за неимуществените вреди съдът определя по реда на чл. 52 от ЗЗД на сума от 3 140 лв. На пострадалия са причинени болки, страдания и затруднения в движението на снагата за срок от 20 – 25 дни. Същият е провеждал предписаното лечение с обезболяващи, НПВС, общоукрепващи и превръзки на охлузените места с антисептици. Срокът за нормално възстановяване с оглед възрастта, състоянието и обема на травмите е около 25-30 дни.
Доводите на жалбоподателя за прекомерност на търсената сума са неоснователни. Възмездяването с по-малка стойност би се отдалечило от разбиранията на закона за справедлИ.ст по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
В тази връзка, изложените в подадената въззивна жалба подробни съображения не се споделят като основателни от настоящата съдебна инстанция, поради което обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора за жалбоподателя не възниква право на разноски. По правилото на чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалба разноски за настоящото въззивно производство в размер на 700 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 605/04.05.2023 г. по гр.д. № 2240/2022г.
3 по описа на PC - Велико Търново.
ОСЪЖДА „ЗАД: Далл Богг: ЖИ.т и здраве“ АД с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Г. М. Димитров" № 1, представлявано от изпълнителните директори Б.Г. И. и Т.Т. да заплати на В.
П. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Г.О., ул. „Г.Б." сумата в размер на 700 лв. направени по делото разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4