Решение № 175 от 09.06.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Смолян, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20235400500169 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 9/16.02.2023 г. по гр.дело № 141/2022 г.

Златоградският районен съд ОСЪЖДА, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, община Златоград да заплати на М. А. Х. сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, разстройство на физическото и психическото здраве, настъпили в резултат на противоправно бездействие на ответника да предприеме дължимите мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, в резултат на което на 09.04.2022 г., в гр. Златоград, на ул. „Младост“ № 26, е била нападната и наранена от безстопанствени кучета; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2022 г., до окончателното й плащане, както и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 244,44 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, изчислено за периода 09.04.2022 г. - 05.07.2022 г.

С решението също така общината е осъдена

1 д а заплати на М. Х. и 2 250 лв. разноски за производството; а по сметка на РС[1]Златоград - сумата от 77,60 лв. възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджета на съда.

Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от ОБЩИНА ЗЛАТОГРАД, чрез юрк.З.Ц., с искане да бъде отменено и исковете на М. Х. – отхвърлени. Общината претендира и за разноските пред двете инстанции. Иска се, ако съдът все пак приеме, че решението по същество е правилно, да намали размера на така присъденото обезщетение, тъй като жалбоподателят намира, че величината му от 10 000 лв. е прекомерна.

В съдебно заседание за община Златоград, редовно призована, не се явява представител.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата М. А. Х., чрез пълномощника и адв.М.Ч., оспорва жалбата и моли за присъждане на разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемата, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.М.Ч., и продължава да оспорва жалбата.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Златоградския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:

Законът не въвежда изискване свидетели да бъдат само лица, които са очевидци на дадено събитие, нито придава на показанията на лица-неочевидци по-ниска доказателствена стойност само по тази причина.

Проверката на твърденията на ищцата, макар и извършена въз основа разказите на лица, които не са присъствали непосредствено при самото ухапване от кучето, правилно е довела първоинстанционния съд до заключение, че твърденията са доказани.

Както е прието в практиката на ВКС, напр. решение №

226/12.07.2011 г. по гр.дело № 921/2010 г. на ІV г.о., решение № 31/09.03.2012 г. по гр. д. № 502/2011 г. III г. о., решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. IV г. о., решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. IV г.

2 о., определение № 199 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 2321/2018 г., II т. о., „Законът не поставя ограничение пълното доказване на релевантния за спора факт да е възможно само чрез преки доказателства. Пълно доказване може да се проведе и чрез косвени доказателства и, за да е успешно, предполага установяване на верига от косвени доказателства . Именно поради спецификата си на косвени доказателства /дават указания за основния факт само косвено, установяват странични обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт, отделното косвено доказателство не е от естество само да установи основния факт пряко/, за да може да се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е необходимо преди всичко съобразяването им в тяхната съвкупност. Освен, че трябва да са установени по безспорен начин, те следва да се намират в такава връзка едно с друго, че да доказват без съмнение главния факт.“

В настоящия случай РС-Златоград не се е отклонил от това разрешение, като е извършил задълбочено и адекватно обсъждане поотделно и в съвкупност на всички доказателства по делото.

Показанията на свидетелите Д.И., Ж. Х. и З.Х. установяват именно такава верига от косвени доказателства, като тя се оформя и в резултат на заключенията на вещите лица по психологическата и по медицинската експертизи, придружени с обясненията им в съдебно заседание.

Наред с това, в практиката на ВКС, напр.решение № 50151 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2598/2021 г., III г. о.; решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС/посочено и от РС-Златоград/ и решение № 377/27.04.2009 г. по гр. д. № 5682/2007 г. на ВКС, ІV г. о., последователно се приема, че тежестта за доказване на факта, че кучето е безстопанствено, е на ищеца, който твърди да е пострадал от нападението му; доказването е пълно, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в това число и свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано – преди, по време и/или след инцидента.

Св.З.Х. установява как ищцата през м.април 2022 г. е на гости в тяхната къща, която е съседна; как си тръгва и със съпругата му я 3 изпращат; как съпругата му остава известно време отвън пред къщата, за да си говори с ищцата и, след като си влиза обратно у дома, съобщава на съпруга си, че нещо е станало някъде на кръстовището, което е на около 40-50 метра от дома им; че е чула викове на М. за помощ. Установява как М. не им разказва още същата вечер по телефона, когато я търсят, какво е станало, само ги успокоява, че ще се оправи, но на другия ден разказва на свидетеля как кучето я захапва, как съседът А. я отървава – хваща кучето, дръпва го и то не стига до костта и, само я е наранява, без свидетелят да е виждал раната.

Свидетелят съобщава и как съседът А. си има куче и го разхожда, как наблизо се събират по 3-4 кучета, които, според свидетеля, са бездомни, защото са навън по улицата и съседът А. ги храни, когато изведе своето куче. Разказва още, че това не е първият случай на ухапване на хора в същия район, има още 5-6 такива случая.

Свидетелката З. Х. установява, че на 09.04.2022 г. ищцата е на гости в дома и на ул.Младост в Златоград. Към 21.30 ч ищцата си тръгва и свидетелката излиза да я изпрати, разделят се на улицата, свидетелката се обръща да се прибере обратно, но чува писъци на М. и се връща на улицата да види какво става. Там вижда как техен съсед води кучето си на каишка, и две „бездомни“ /по думите на свидетелката/ кучета, които са се били нахвърлили върху М.. Свидетелката обяснява, че съди по външния им вид – мърляви, черни и слаби, че са бездомни, виждала е същите кучета и преди в района около дома си, те са от доста време в махалата и правят много пакости – нападат и хора, по градините ходят и ровят. Ж. Х. сочи, че живеещите на нейната улица и тя събират около година преди април 2022 г. подписка и я внасят в общината, но не получават от нея отговор. Свидетелката не е забелязала дали кучетата, които са нападнали М., имат ушни марки.

Свидетелката е чувала, че същият съсед А. Ч. храни тези кучета и именно заради това го пита докога кучетата ще тормозят хората и, като бъдат засадени градините, пак ли ще е същото положение.

При тези непосредствени впечатления на св.Х. за кучетата – че са черни, мърляви и слаби, че ги е виждала от доста време в махалата, включително как правят пакости – нападат хора и ровят градините, заради което е внесена от жителите подписка в общината, е напълно правилен изводът, че кучетата са безстопанствени. Присъствието и непосредствено след ухапването – тя дори сочи как намира М. свита на земята и крещяща, 4 личното възприятие на другия ден на следите от кучешки зъби по левия крак на ищцата и на скъсания и елек, обсъдени с другите събрани доказателства, напълно потвърждават изводите на РС-Златоград, че физическите наранявания на ищцата са от ухапване от едно от тези безстопанствени кучета.

Прави впечатление, че съседът, за който свидетелите установяват как е откъснал кучетата от ищцата и преди това е разхождал своето куче на повод, не е разпитан като свидетел. Името му е А. Ч. и, както сочи св.З.Х., е юрисконсулт в общината. Същото име е и името на юрисконсулта на ответната община и в представения от ответника Договор № 250/23.12.2019 г. между община Златоград и „А.“ ЕООД за улавяне, обработка/чрез кастрация, поставяне на ушна марка и обезпаразитяване/ и връщане по места на безстопанствените кучета на територията на община Златоград/л.122 от делото на РС/.

Отразеното в съдебно-медицинското удостоверение №

65/12.04.2022 г. и в заключението по съдебно-медицинската експертиза категорично потвърждава извода, че нараняванията на ищцата са резултат от нападението на безстопанствените кучета. В удостоверението лекарят описва, че по предната повърхност на лявото и бедро в средната му третина има синкаво-мораво кръвонасядане с размер 8/4 см, а в долния и горния край на кръвонасядането е налице и охлузване на кожата с размери 1/0,5 см, покрито с тъмночервена корица, разположена над нивото на околната кожа. В СМЕ експертът установява, че травматичните увреждания по удостоверението са причинени по механизма на удар с или върху тъп твърд предмет с добре оформен връх /каквито биха могли да бъдат и кучешките зъби/ и неговото тангенциално действие, и добре отговарят да бъдат получени по време и начин така, както се съобщава в исковата молба, а именно: при захапване от куче в областта на бедрото.

Тези данни, свързани с изнесеното тримата свидетели, и заключението по СПЕ, води до единствено възможния извод, който е послужил за ангажиране отговорността на ответната община. Данните в СМЕ не могат да се обсъждат изолирано; именно така установеното съчетание от множество обстоятелства, осветлени чрез различните доказателствени средства, води до категоричното заключение, че М. Х. е ухапана по лявото 5 бедро от безстопанственото куче след излизане от дома на св.Х. на 09.04.2022 г.

Неоснователно се явява и следващото оплакване на общината – за невярност на извода на ЗлРС, че всички предвидени мерки на община Златоград за справяне с безстопанствените кучета имат само декларативен характер и са останали в сферата на добрите пожелания, тъй като по делото не са представени доказателства дори и за едно заловено, кастрирано, маркирано, ваксинирано и/или обезпаразитено безстопанствено куче; нито за изграден приют, нито за извършено преброяване на безстопанствените кучета на територията на общината.

Действително, в писмени бележки, постъпили с вх.№

2146/22.11.2022 г., на л.90 от делото на РС, ответникът и настоящ жалбоподател сочи, освен приемането на наредбата на общината, както и на програма и план за действие за овладяване популацията на безстопанствени кучета, че през 2015 г., 2016 г. и 2019 г. са сключени договори със съответни ветеринари за възлагане извършването на кастрация, обезпаразитяване, ваксинация против бяс, трайна маркировка и водене на регистър и евтаназия при наличието на предпоставките по ЗВМД. Тези договори са представени. В същите писмени бележки се твърди още, че през 2020 г. са обработени 18 бр.

/8 бр. женски и 10 бр. мъжки/ безстопанствени кучета, а през 2021 г. – 22 бр., от които 9 бр. женски и 13 бр. мъжки. Твърди се, че информацията за извършените манипулации и обработените животни за периода от 01.01.2020 г. до 22.11.2022 г. е въведена във Ве Тис електронната система на БАБХ; и че е създаден общински електронен регистър на безстопанствените кучета с данни за тяхната кастрация, ваксинация и обезпаразитяване, както и местата, на които са уловени и впоследствие – върнати. В тази връзка във въззивната жалба пък се поддържа, че, тъй като информацията за последните три години е електронно достъпна, не са приложени хартиени копия на писмените доказателства.