Решение № 884 от 08.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. Варна, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100500277 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба вх. № 91000/04.12.2024г. от Ю. М. Х. ЕГН **********2 с постоянен адрес ***, чрез адв. Д. П., против решение № 3637/18.10.2024г. по гр.д. № 16679/2023г. 46-ти състав на ВРС, с което на осн. чл. 128 от СК й е определен режим на лични отношения с детето Е. Е. Л., ЕГН **********, като й дава възможност да вижда детето, както следва: през първите шест месеца от влизането на решението в сила - всяка първа седмица от месеца, в деня събота, за времето от 10:00 до 12:00 часа, чрез Център за обществена подкрепа в гр. Варна, предоставящ услугата „Контактен център“ – наблюдаван контакт, в присъствието на педагог/психолог от контактния център, избран от ищцата и от майката Р.

С. И., ЕГН **********, или определен от самия Център /Контактен център/; след изтичане на шест месеца от влизане на решението в сила - всяка първа седмица от месеца, в деня събота, за времето от 10:00 до 12:00 часа в съботния ден, като детето следва да се взема от ищцата и да се връща от нея в дома на майката, а именно: ***.

Намира обжалваното решение за неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материалния закон и необоснованост. Съдът не е обсъдил всички доводи на страните и не е направил цялостен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства, липсват пълни и ясни мотиви по въведения от нея 1 предмет на спора. Постановил е режим на лични отношения с внучката й при крайно ограничени параметри. Позовава се на нововъзникнали факти и обстоятелства след приключване на устните състезания-местонахождението на бащата на Е.-ответника Е. Л. У. в Затвора Варна, задържан по силата на присъда № 5/03.10.2024г. по ВНОХД № 264/2024г. на ВАпС. От значение по спора би било и решението по гр.д. № 12230/2023г. на 34-ти състав на ВРС, с което съдът следва да се произнесе по спора за родителските права по отношение на детето Е., а ако родителските права бъдат предоставени на майката, то определеният от съда режимът на лични отношения на бащата би бил от значение за определяне на режима по настоящото дело, защото би могло да се стигне да бъде упражняван единия от двата режима на лични отношения-нейният или на бащата.

Моли се да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго, като й бъде определен искания и посочен от нея режим на лични отношения. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Р. С. И. ЕГН ********** от ***, чрез адв. И. Д., в който излага съображения за неоснователност на въззивната жалба. С нея се цели разширяване на режима на втория ответник, той и баща на детето Е.-Е. Л. У., на който е определен режим на лични отношения по привременни мерки.

Исканият от въззивницата режим е да влезе в правата на родител и да води 6-тодишното дете в Затвора при баща му, без да отчита интереса му и особеностите на неговата психика.

Освен това в полза на детето Е. е наложена мярка за защита по ЗЗДН срещу бащата, като по силата на издадената заповед за незабавна защита по гр.д. № 7795/2024г. на ВРС, му е забранено да приближава детето на по-малко от 50 метра. Не е в интерес на Е. да контактува толкова често с баба си, колкото тя иска. Престоят при нея, не се отразява добре на детето.

Бабата е с ограничен интелектуален ресурс, няма достатъчен капацитет да възпитава внучката си, не говори български език добре, а учи детето на турски език, което го обърква.

Настройва детето срещу близките му по майчина линия, проявява вербална агресия по отношение на майката, няма критично отношение към сина си. Исканият от нея режим на лични отношения с детето Е. е неадекватен.

Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение, ведно с присъждане на сторените разноски.

Относно така предявения иск се излагат следните твърдения, респективно възражения от страните:

В писмената си молба молителката Ю. М. Х., ЕГН ********** от ***, подадена чрез адв. Д.П. излага, че е майка на ответника Е. Л. У., който е баща на детето Е. Е. Л., родено на 24.11.2018г.-нейна внучка. До м.май 2022г. детето Е. било отглеждано от двамата си родители-Р. С. И. и Е. Л. У., но родителите се разделили и детето останало при майка си.

Повод за раздялата станало обвинението на майката спрямо бащата, че той е извършил блудствени действия по отношение на по-голямата сестра на Е.-СтИ., дъщеря на майката Р.

С. И. от предходна връзка. Последвал престой на сина й в следствения арест, а от 04.01.2023г. до 07.06.2023г. е бил с мярка «домашен арест». Бивайки под домашен арест се 2 виждал с детето Е. Той се срещал с детето Е. всяка първа и трета сряда от месеца от 16.00ч. до 17.00ч. в дома му, в присъствнието на социален работник, С определение по гр.д. № 7341/2022г. са били пременени постановените привременни мерки и срещите на бащата с детето се осъществявали всяка нечетна сряда от месеца от 16.00ч. до 17.00ч. в КСУДС«Аспарухово», ползвайки социална услуга «Контактен център», като веднъж по време на тези срещи присъствала и тя. От 02.12.2023г. детето Е. се вижда с баща си веднъж седмично в един от почивните дни от 10.00ч. до 18.00ч. без преспиване. От момента на раждане на детето и до м.септември 2022г. тя работела преимуществдено и живеела в РТурция, където живее и нейната дъщеря В. със съпруга си и малолетния им син. През м.септември 2022г. Тя се завърнала, като понастоящем живее и работи в РБългария. От пролетта на 2023г. живее със сина си Е., в жилище ползвано под наем, находящо се в *** Състои се от дневна, голяма кухня, тераса, трни спални и два санитарни възела. Едната от спалните е обзаведана като детска стая, специално за детето Е.. В това жилище отсяда и семейството на дъщеря й В., които идват по един–два пъти месечно за по няколко дни.

Домът е обзаведен с всичко необходимо за едно домакинство, като битовите и санитарнохигиенните условия там са добри и дават възможност за отглеждане на дете. Работи по трудов договор на нормирано работно време от 8 часа, при пет дневна работна седмица, последно във фирмата на сина й Е., като чистач. Трудовното й възнаграждение е 780.00лв. месечно. Докато живеела и работила в Турция, всяко лято гостувала по един месец на сина си Е. в България, в съвместнообитаваното към онзи период от родителите жилище, където отглеждали детето Е.. През останалото време комуникациите с детето и баща й били по интернет, като почти всяка вечер разговаряли с видеоконферентна връзка чрез «Месинджър». Първата й връзка с детето Е., след задържане на баща й била на 04.01.2023г. , когато бащата осъщестгвявал режим на личен контакт, при наложена мярка «домашен арест», в дома му в присъствието на социален работник от ОЗД. От тогава виждала детето Е. само осем пъти за час-два, като първите четири пъти било по време на осъществявяния с бащата контакт. Детето било много щастлИ. с баща си и баба си и когато трябвало да се връща при майка си, ги умолявало да остане с преспиване. Отношенията между двамата родители са повлияли на отношението на майката към нея и техните роднини. Р. И. не била съгласна детето да се вижда с тях. А тя има възможност да взема Е. от детска градина да я гледа, докато майка й се върне от работа, да я занимава през почивните дни, когато и двамата родители са заети, но майката предпочита да ангажира двете си по-големи деца, които негодуват.

С изложеното по-горе мотивира правния си интерес да поиска от съда да й определи режим на лични отношения с детето Е. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване, всяка година три дни през зимната ваканция от 10.00ч. на 02.01. до 17.00ч. на 04.01. с преспиване, всяка година през първите двда дни през пролетната ваканцияза времето от 10.-00ч. На първия ден до 17.00ч. на втория ден с преспиване, всяка година за дните на официалните мюсюлмански празници Рамазан байрям и Курбан байрям, така както са определени от хМинистерски съветот 10.00ч. на 3 първдия ден до 17.00ч. на последния ден с преспиване и всяка по два пъти за пет последователни дни през лятото с преспиване, които дни не съвпадат с годишния отпуск на майката. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът Е. Л. У. ЕГН ********** от *** взема становище за основателност на молбата на Ю. М. Х. в параметрите от молбата. Заявява, че между него и майката на детето Е. има висящ съдебен процес за предоставяне на родителските права, съответно за определяне на режим на лични отношения и издръжка за детето. По силата на постановени привременни мерки, му е определен режим на лични отношения с детето Е.. Смята, че определеният му режим на лични отношения следва да бъде съобразен от съда, при разглеждане на настоящия спор.

В писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК майката на детето Е.-Р. С. И. ЕГН ********** от *** чрез адв. Ил.Д. намира молбата за определяне на режим на лични отношения на бабата на детето Е. по бащина линия-Ю. М. Х. за недопустима по отношение на ответника Е. Л. У., евентуално неоснователна. Смята, че целта на това производство е разширение на режима на лични отношения на втория ответник и баща на детето. Режимът, който осъществява бащата и малолетната се реализира точно и прецизно, като всичките им срещи винаги са били и в присъствието на неговата майка – ищцата Ю . Х., като това й е известно както от споделеното с нея от детето, така и от представените от социалните работници доклади. Това се е наложило поради извършените от Е. Л. У. блудствдени и насилствени действия спрямо по-голямата й дъщеря СтИ., за което се води НОХД № 1315/2023г. на ВОС. Оспорва изложеното в молбата на Ю. Х., като възразява, че от началото на връзката й с бащата на детето, именно т я е била против, което е довело до множество скандали. Това е така, тъй като тя не е с турски етнически произход. След раждането на Е. баба й не я е виждала и не е имала такова желание. Семейството посетило Турция, като отседнали в дома на сестрата на бащата, защото бабата не ги е искала в дома си. Стигнало се до пореден скандал между бащата и майка му, когато той я принудил да дойде и да се запознае с внучката си, която тогава била почти на три години. Посочва, че бащата е разговарял с майка си, но тя никога не е искала да види детето. Започнал тормоз върху нея да научи турски, че бащата щял да извика майка си, за да я гледа, за да може момичето да приеме вярата им, да я научи на техните ценности и да бъде при тях, за да научи бащиния си език. Ю. Х. говорела развален български език, не го разбирала в повечето случаи, нямала образование и родителски качества. От бащата на детето узнала за това, че майка му го биела редовно, а по тялото му още са видими белези от използваните методи за възпитание.

Пак от бащата знае, че брат му Л. е изтърпял 7-годишна присъда в турски затвор за изнасилване. Бабата на детето пристигнала в България в началото на 2023г., след като синът й излязъл от ареста. До този момент детето и баба му по бащина линия нямали изградена връзка. Тя обаче започнала да настройва детето срещу нея и по-големите й деца-Д. и С...

Освен това от задържане на Е. на 05.05.2022г. бабата по бащина линия не се е обаждала да пита как е детето, да е искала да го види, не се интересувала от развитието му и неговите нужди.Тя не може да полага адекватни грижи за момиченцето, което е в ниска възраст, но 4 вече проявява поведение, което е тревожно поради психическия тормоз, който упражнява баба му, насаждайки отрицателни емоции и чувства спрямо отглеждащия родител. Смята, че определянето на режим на лични отношения не е в интерес на детето Е..

Моли се за отхвърляне на молбата, евентуално да бъде определен режим на бабата по бащина линия да контактува с детето Е. веднъж месечно в присъствието на социален работник или друго лице, с което детето ще се чувства в защитена среда.