Решение № 1087 от 24.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1087 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100512363 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 11501/03.07.2023 г., постановено по гр. д. № 62776/2022 г. на СРС, 82 състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б срещу И. Е. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна – 1“, бл.**** установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 487,17 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 16.09.2019 г. – 30.04.2021 г. с включена сума за дялово разпределение за периода 08.2019 г. – 04.2021 г. , ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до окончателното изплащане и 72,84 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 22.08.2022 г., с включена мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение 01.10.2019 г. – 22.08.2022 г., за топлоснабден имот в гр.

София, ж. к. „Красна поляна 1“, бл. ****, аб. № 213239, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 50671/2022 г. на СРС, 82 състав, като са ОТХВЪРЛЕНИ исковете за сумата над 487,17 лева до пълния общ претендиран размер от 570,46 лева и за периода 01.05.2019 г. – 15.09.2019 г., и за сумата над 72,84 лева до пълния общ претендиран размер от 89,50 лева като погасени по давност. Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ответника, с 1 която оспорва решението в частта, с която са уважени претенциите, като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Въззивникът твърди, че от събраните в производството доказателства не се установява по безсъмнен начин облигационната връзка между дружеството – ищец и ответника – въззивник, по силата на която последният да е задължен да заплаща претендираните суми.

Изводът на първоинстанционния съд, че е доказано качеството „потребител“ на ответника, е постановен в противоречие със законовите изисквания и наличната задължителна съдебна практика по въпроса. Основното възражение е, че молба – декларация от лице, различно от титуляря на правото на собственост или вещно право на ползване, представлява самостоятелен договор, въз основа на който с това лице и дружеството – ищец, възниква облигационно отношение. Поддържа, че клиенти по смисъла на приложимата разпоредба на чл.153, ал.1 ЗЕ могат да бъдат и лица, различни от посочените, доколкото изброяването не е изчерпателно. Възразява и за дължимост на лихвата, доколкото дружеството – ищец не е изпълнило задължението си за публикуване на сайта на дружеството. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като постанови ново, с което изцяло да отхвърли претенциите.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната жалба да остави без уважение.

Претендира и разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу И. Е. П. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна 2 енергия и мораторна лихва, както следва: 570,46 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до окончателното изплащане, 83,88 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 22.08.2022 г., 28,10 лева – сума за дялово разпределение за периода 08.2019 г. – 04.2021 г. и 5,62 лева – мораторна лихва за периода 01.10.2019 г. – 22.08.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Красна поляна 1“, бл. ****, аб. № 213239, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 50671/2022 г. на СРС, 82 състав. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по силата на договор за покупкопродажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок от датата на публикуването на дължимите суми на интернет страницата на дружеството. В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове, както и да е вещен ползвател на имота или потребител на топлинна енергия. Сочи, че не са ангажирани доказателства за публикуване на сумите на сайта на дружеството, поради което и ответницата не е изпаднала в забава. Счита, че няма основание за дължимост на сумите за дялово разпределение. Релевира възражение за погасяване на процесните суми за периода 01.05.2019 г. – 31.08.2019 г. с изтичане на 3годишна давност.

Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

От събраните по делото доказателства, на първо място, се установява, че в полза на въззивника е учредено вещно право на ползване по силата на Нотариален акт за дарение №55, том LXXV, рег. №14954/1993 год., по силата на който И. Е. П. и М.А.П. даряват на сина си Е.М.П. недвижим имот в гр. София, ул. „Румяна“, бл. ****, като си запазват пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота.

На второ място, доказано е, че сградата, в която се намира процесния недвижим имот е топлоснабдена, доказателство за което са представените Договор от 08.05.2002 год., ведно с Протокол от проведено ОС на ЕтС за вземане на решение за присъединяване на сградата към топлоснабдителната мрежа, както и Договор №Д-0-68/03.06.2020 год. с дружеството, извършващо услугата дялово разпределение.

На трето място, безспорно е установено наличието на облигационно отношение, по 3 силата на действащите между страните Общи условия, в сила от 11.07.2016 год., приложени още към исковата молба на въззиваемия. Следователно, отношенията между страните се уреждат съобразно клаузите на последните.

Възраженията, които се въвеждат с въззивната жалба са основно по отношение на установеното качество „потребител“ на въззивника и действителното му обвързване от описаните в предходния абзац общи условия. Настоящият състав на въззивния съд намира възраженията за неоснователни, поради следните съображения.

В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.) За пълнота, настоящият съдебен състав приема, че публикуването на общите условия в един централен ежедневник е безспорно установено, доколкото приложените по делото в заверен от страната препис общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са представени именно като извлечение от публикация във в-к Монитор, спциализирано приложение – Финанси от 11.07.2016 г. Следователно, общите условия на топлопреносните предприятия, одобрените от регулационната комисия, публикувани по съответния ред, влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им без писмено приемане от потребителите, и в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия различни условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Данни за такива различни условия по делото няма. Нещо повече, последователна е съдебната практика, която определя публикуването на действащите 4 към съответен исков период Общи условия, независимо дали в централен или местен ежедневник, като обстоятелството, което е служебно известно на съда. Поради което, настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че страните са били обвързани от посочените общи условия, респ. че е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, поради което извършеното оспорване от жалбоподателя, се явява неоснователно. (Решение № 7922 от 26.11.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 2590/2013 г.; Решение № 265826 от 20.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8089/2020 г.; Решение № 7919 от 26.11.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 2747/2013 г.; Решение № 260388 от 6.10.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 8157/2019 г.).