Решение № 249 от 18.12.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Велико Търново, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена К.а при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500246 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 66/12.04.2023 г. по гр.д. № 366/2022 г. на Окръжен съд Габрово са отхвърлени предявените на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ искове от Г. В. В. против Окръжен съд Ловеч за заплащане на сумите, както следва: 100 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, както и сумата 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на действия и бездействия във връзка с Определение № 260085/19.04.2021 г., постановено по гр.д. № 700/2017 г. на Окръжен съд Ловеч, с което ищецът е осъден да заплати на НБПП разноски във връзка с предоставената му правна помощ и администриране на жалбите против това определение, като неоснователни.

Жалба против горното решение е постъпила от Г. В. В. като същото се обжалва изцяло. В жалбата са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно интерпретиране на доказателствата по случая и неправилно приложение на материалния закон.

Посочено е, че актът на съда е необоснован, като при формиране на вътрешното си убеждение окръжният съд е игнорирал действителното съдържание на наведените от ищеца доказателства, като го е лишил от някои от тях, вследствие на което приетите от първоинстанционния съд фактически положения не намират опора в доказателствата, събрани в хода на съдебното 1 дирене. Излага се, че при решаване на делото първоинстанционният съд не е съобразил основни положения, отразени в практиката на ВС, ВКС и ВАС относно решаването на такъв вид дела, а също така не бил взел предвид европейските правоприлагащи стандарти.

Отправено е искане за отмяна на постановеното решение и постановяване на ново, с което въз основа на всестранното и пълно изследване на обстоятелствата по делото да бъдат уважени предявените искове изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Окръжен съд Ловеч е депозирала отговор по жалбата, като заема становище за нейната неоснователност. Развити са подробни доводи.

Окръжна прокуратура Габрово не е заела писмено становище по жалбата. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура Велико Търново заема становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към разглеждане на спора по същество.

Пред Районен съд Ловеч е подадена искова молба от Г. В. В. против Окръжен съд Ловеч с посочено от ищеца правно основание по чл. 45 от ЗЗД.

В исковата молба се излага, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, като във връзка с нарушени негови законни права и интереси депозирал искова молба пред Окръжен съд Ловеч, по която било образувано гр.д. № 700/2017 г. по описа на съда. Производството по делото приключило с Определение № 130/26.02.2021 г. по гр.д. № 3508/2020 г. на ВКС на РБ, като с влязлото в сила решение по делото ответникът бил осъден да заплати на ищеца Г. В. обезщетение в размер на 500 лв. Въпреки постановеното в негова полза решение, с Определение № 260085/19.04.2021 г. по гр.д. № 700/2017 г.

Окръжен съд Ловеч осъдил Г. В. да заплати на НБПП сумата от 450 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото в негова полза процесуално представителство по делото по реда на ЗПрП. Твърди се, че заедно с предоставената му безплатна правна помощ по делото, ищецът бил освободен и от заплащане на държавни такси. Тъй като не бил съгласен с 2 горното определение, ищецът го обжалвал пред Апелативен съд Велико Търново, но въпреки че бил освободен от заплащането на държавна такса и разноски, съдът му дал указания да заплати държавна такса във връзка с депозираната жалба до ВТАС, като бил предупреден, че в противен случай жалбата няма да бъде придвижена, а производството ще бъде прекратено. В тази връзка ищецът бил принуден да се унижава като се моли на свои роднини, близки и познати да заплатят държавната такса, което било сторено на 08.06.2021 г. Въпреки това администриращият съд не придвижил жалбата до ВТАС, тъй като според него срокът за внасяне на държавната такса бил изтекъл. На 31.08.2021 г. ищецът получил ново съобщение от ЛОС, с което му било указано, че частната му жалба е оставена без движение, като в 7дневен срок следва да внесе държавна такса по сметка на ВТАС, в противен случай частната жалба ще бъде върната. С това ищецът повторно бил принуден да унижава да проси от някой да му заплати таксата, в резултат на което същата била заплатена в срок – на 02.09.2021 г., като едва след изпращане на платежното нареждане ЛОС придвижил частната жалба до ВТАС. С Определение № 494/20.10.2021 г. по в.ч.гр.д. № 418/2021 г.

Апелативен съд Велико Търново отменил Определение № 260085/19.04.2021 г. по гр.д. № 700/2017 г. на Окръжен съд Ловеч, с което Г. В. бил осъден да заплати на НБПП сумата 450 лв. – възнаграждение за процесуално представителство по делото. Във връзка с изложеното ищецът е формулирал искане ответникът Окръжен съд Ловеч да бъде осъден да му заплати сумата 100 лв. – обезщетение за имуществени вреди от заплащане на държавни такси, разноски за банкови преводи, телефонни разговори, канцеларски материали, пощенски марки и пликове, разходи за пощенски услуги. Горната сума се претендира ведно със законната лихва от 19.04.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.

След указания на съда, дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, по делото е постъпило писмено уточнение, с което ищецът е допълнил твърденията си и изменил искането си. В уточнението е посочено, че ищецът изменя правното основание на иска си от такъв по чл. 45 ЗЗД на иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, като освен претендираната сума от 100 лв. – обезщетение за имуществени вреди, предявява и претенция за сумата от 30000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Уточнено е, че имуществените вреди представляват съвкупност от разходи за закупуване на консумативи, заплащане на държавни такси (2 бр. по 15 лв.), приложени по гр.д. № 700/2017 г. на ЛОС, преводни такси, пощенски разходи, канцеларски разходи, такива за телефонни разговори (по 0,32 лв./мин.), като не са включени понесените транспортни разходи. Посочено е, че с незаконното си поведение Окръжен съд Ловеч е лишил ищеца от справедлив съдебен процес, проведен от независим и безпристрастен съд, вследствие на което той търпи вреди от имуществен и неимуществен характер. Ищецът твърди, че поведението на Окръжен съд Ловеч е в разрез с разпоредбата на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, като счита, че делото му не е разгледано от безпристрастен, 3 справедлив и независим съд, вследствие на което присъденото му обезщетение било нищожно и символично и въобще не покривало претърпените от ищеца неимуществени вреди за период от 5 години, в който по отношение на него било повдигнато и поддържано незаконно обвинение.

Посочва се, че по отношение на така присъденото нищожно обезщетение дори е направен опит от съда да му бъде незаконно отнето с най-различни неправомерни „еквилибристики“ и изнудване. Ищецът счита, че с действията си ЛОС го е лишил от право на достъп до справедлив, независим и безпристрастен съд, който да разгледа неговия казус, свързан с нарушение на негови права и интереси, защитени от ЕКЗПЧОС. Твърди се, че вследствие на незаконосъобразното поведение на ответника ищецът Г. В. търпи неимуществени вреди с интензивен и траен във времето характер – психоемоционален стрес, дискомфорт, изострено чувство на отхвърленост и незащитеност, пренебрежение, унижено човешко достойнство, вменяване на чувство за малоценност, незачитане на човешкото му достойнство, нечовеко отношение, мъчение и изтезание, тормоз и репресия за това, че е дръзнал за предяви иск срещу държавата (чрез Прокуратурата на Република България).

Твърди се, че с поведението си ответникът преследва като резултат ищецът Г.

В. да бъде лишен от негови конституционно установени основни човешки права, с което пък на свой ред цели постигане и на здравословни увреждания от психическо и психологическо естество, част от организиран и системен тормоз спрямо личността на ищеца. Твърди се наличието на лично отношение, проява на съдебен произвол, изнудване и насилие от страна на ответника Окръжен съд Ловеч, което поражда у ищеца пълна обезвереност и абсолютно недоверие в този орган на съдебната власт. Посочва се, че последвалите вреди са пряк причинно-следствен резултат от незаконното поведение на ответника. Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 100 лв. – обезщетение за имуществени вреди, както и сумата 30000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 06.12.2017 г. до настоящия момент, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

С Определение № 202/08.03.2022 г. по гр.д. № 61/2022 г. Районен съд Ловеч прекратил производството по делото на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл.

104, т. 4 ГПК и го изпратил по подсъдност на Окръжен съд Ловеч, пред който било образувано производството по гр.д. № 146/2022 г. на ЛОС.

С Определение № 212/31.03.2022 г. по гр.д. № 146/2022 г. на Окръжен съд Ловеч производството било прекратено на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, а делото – изпратено за разглеждане на Окръжен съд Плевен. След последвали отводи на всички съдии от Окръжен съд Плевен, с Определение № 378/12.09.2022 г. по в.ч.гр.д. № 253/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново, на основание чл. 23, ал. 3 ГПК делото било изпратено за разглеждане на Окръжен съд Габрово, пред който било образувано производството по гр.д. № 366/2022 г.

Исковата молба повторно била оставена без движение, като в 4 изпълнение на дадените указания по делото е постъпило писмено уточнение, в което ищецът Г. В. е конкретизирал начинът, по който е формирана сумата съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като е доразвил твърденията си в тази насока. В уточнението е изложено, че твърдените вредоносни действия и бездействия са извършени от ответника само по гр.д. № 700/2017 г. на Окръжен съд Ловеч от председателя на съдебния състав съдия Т. М.. Претенцията за обезвреда във връзка с претърпените неимуществени вреди произтича само и единствено от действията на съда във връзка с постановяването на определението, с което ищецът е бил осъден да заплати на НБПП разноски във връзка с предоставената му правна помощ по гр.д. № 700/2017 г. на Окръжен съд Ловеч и администриране на жалбите против това определение.

С отговора на исковата молба ответникът Окръжен съд Ловеч оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорени са твърденията на ищеца. Посочено, че в крайна сметка ищецът не е осъден с влязъл в сила съдебен акт да заплати разноски в размер на 450 лв., поради което не би могло да се приеме по същество, че в случая е налице нарушение на правото на ЕС. Изтъкнато, е също, че по отношение на твърдените имуществени вреди ищецът не се е възползвал от възможността да претендира понесените разходи като разноски в производството по делото.