Решение № 345 от 12.11.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. ХАСКОВО, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р.М. К. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600500551 по описа за 2025 година чл.273 от ГПК.

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 –

ВЪЗЗИВНИКЪТ – ОБЩИНА *** е останал недоволен от Решение № 300 от 24.04.2025 год., постановено по гр. д. № 2621 / 2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е признато за установено, че въззиваемата К. А. Ч. е собственик на основание покупко – продажба на следния недвижим имот: дворно място с планоснимачен № *** по кадастралния план на с.***, Община ***, одобрен със Заповед № 114 / 1972 год., с площ от 5 300 кв.м., попадащ частично в ПИ с идентификатор ***, с начин на трайно ползване: пасище, категория на земята – 4 – та, с местонахождение м.***, поради което го обжалва с искане решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли иска за собственост, предявен на основание чл.124, ал.1 от ГПК. Излага доводи и за това, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл свръх петитум, доколкото част от имота с площ от 1 599 кв.м., попадала в ПИ ***, по отношение на която част, Общината не притежавала собственически права, което обосновавало и липса на правен интерес от предявяване на иска в посочената част. Обжалва решението и в частта на разноските.

ВЪЗЗИВАЕМАТА – К. А. Ч. - оспорва жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото

1 доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от К. А. Ч. против Община *** за установяване правото й на собственост върху следния недвижим имот: дворно място с планоснимачен № *** по кадастралния план на с.***, Община ***, одобрен със Заповед № 114 / 1972 год., с площ от 5 300 кв.м., попадащ частично в ПИ с идентификатор ***, с начин на трайно ползване: пасище, категория на земята – 4 – та, с местонахождение м.***.

Посоченият от ищцата придобивен способ е договор за покупко – продажба от 26.02.1997 год., обективиран в НА № ***, том II, дело № *** год., от съдържанието на който се установява, че на посочената дата Р.

А.А.и Г.И.А. продават на К.Т.Я. и на ищцата К. А. Я., следния свой съсобствен недвижим имот: Дворно място, извън регулационния план на с.***, с площ от 5 300 кв.м., с пл.№ *** по кадастралния план на района, одобрен със Заповед № 114 / 1972 год., ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда, плевня, обор и салма, при граници на имота: стопански двор и от три страни мера.

С НА № ***, том I, рег.№ ***, дело № *** год., ищцата е призната за изключителен собственик на описания по-горе имот, придобит по покупка и съдебна делба.

Като писмени доказателства по делото са приети НА от 21.02.1997 год., с № **, том II, дело № *** год., легитимиращ праводателят на ищцата – Р.А.А. като собственик по давностно владение на процесния имот, и договор за покупко – продажба от 30.12.1986 год., с който Р.Н.Р. е продал на Р.А.А. следния имот: къща – масивна от два етажа, строена през 1956 год.; плевня – полумасивна, строена през 1940 год.; обор, строен през 1941 год.; салма, строена през 1958 год. и двор със застроена площ общо от 4 900 кв.м.

От съдържанието на договора се установява още, че имотът по регулацията на *** е регистриран под № ***, попадащ извън плана на селото, а преди това по стария план е бил включен и винаги е бил собственост на продавача Р.Н.Р.

Кметът на селото е удостоверил подписите на продавача и на купувача.

Въззивникът с процесуалното качество на ответник по иска при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд - Община *** заявява насрещни права по отношение на спорния имот, позовавайки се на представения от него акт за публична общинска собственост /АПОС/ № *** от 09.06.2022 год., с който на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС и чл.59 от ЗОС, е актуван поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 9.867 д-ка, с начин на трайно ползване – пасище, категория на земята – 4 - та, находящ се в с.***, м-т ***, с номер по предходен план: ***. Съгласно плана за земеразделяне, имот с № *** с площ от 9.867 д-ка е бил собственост на Остатъчен общински фонд. Поддържа, че считано от изменението на ЗС, в сила от 01.06.1996 год., когато отпаднала забраната за придобиване на право на собственост върху вещ, държавна или общинска собственост до 21.02.1997 год., когато праводателят на ищцата се е снабдил с констативен НА за 2 собственост на имота, не е бил изтекъл необходимия за това давностен срок, поради което и ищцата не е могла да придобие права, които праводателят й – Р.А.А., съгласно НА № **, том II, дело № *** год., не е притежавал. Като писмено доказателство по делото е приет и акт № *** от 14.09.2017 год. за публична общинска собственост на имот № *** с площ от 9.868 д-ка.

Съгласно скица от 30.08.2017 год. имот №* ** с площ от 9.868 д-ка е отразен като собственост на Община *** въз основа на решение № 1924 от 19.09.1997 год., издадено на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ.

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е назначена съдебно – техническа експертиза, от представеното по която заключение се установява, че на кадастралния и регулационен план /КиРП/ на с.***, одобрен със заповед № 1101 от 1932 год., процесното дворно място и сгради не са нанесени. На КиРП, одобрен със заповед № 114 от 1972 год., процесният имот бил нанесен като дворно място с пл.№ ***, в което били нанесени двуетажна масивна сграда, паянтова жилищна сграда и три паянтови стопански сгради. За дворното място не бил отреден парцел, поради това, че попадало извън регулационните граници. В разписния лист към този план за дворно място *** като собственик на имота е вписан Р.Н.Р. и текст „извън плана“. Впоследствие това име било зачертано и за собственици били записани К.Т.Я. и ищцата К. А.Я., съгласно НА № *** год. Площта на процесното дворно място от 5 300 кв.м. била включена в площта на два поземлени имота по кадастралната карта на землището: частично попадало върху ПИ с идентификатор *** /стар № *** по КВС/ и изцяло върху поземлен имот с идентификатор *** /стар №*** по КВС/. На плана за земеразделяне на землището на с.***, впоследствие на картата на възстановената собственост /КВС/ били нанесени – 1. Поземлен имот № *** с площ от 9 868 кв.м., с вид на територията – селскостопански фонд, начин на трайно ползване – пасище, мера, начин на възстановяване – нови граници, категория четвърта, собственик – Община ***, местност ***, и 2. Поземлен имот № *** с площ от 1 599 кв.м., с вид на територията – селскостопански фонд, начин на трайно ползване – овощни насаждения нетерасирани, начин на възстановяване – нови граници, категория четвърта, собственик – Община *** и Т.В.Т., местност ***. На кадастралната карта на землището на село *** били нанесени – 1. ПИ с идентификатор ***, стар № ***, с площ от 9 867 кв.м., с вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – пасище, собственик Община *** и 2. ПИ с идентификатор ***, стар № *** с площ 1 599 кв.м., вид територия земеделска, начин на трайно ползване овощна градина, собственик Община***. В заключението си вещото лице посочва, че кадастралната карта на землището на с.*** е създадена чрез софтуерно преобразуване на КВС в КККР. Не били извършени дейностите по изследване и отстраняване на евентуални грешки на така наречените „контактни зони“, т.е в зоните, в които „контактуват“ /допират се, застъпват се или се разминават/ плановете на урбанизираните територии /кадастрални и регулационни планове/ с плановете на неурбанизираните територии /КВС/.

Процесният имот попадал точно в такава контактна зона. При оглед на имота, вещото лице е установило, че в имота били налични двуетажна жилищна 3 сграда, паянтова стопанска сграда и почти изцяло разрушени паянтова жилищна и две паянтови стопански сгради. Тези постройки били напълно идентични по граници и местоположение с постройките, отразени в кадастралния и регулационен план от 1972 год. В периода 2008 – 2010 год.

/видно от справка със сателитните снимки за раойна/ в дворното място е изградена масивна стопанска сграда с размери 24 х 8 метра, която била в лошо състояние. Югозападната имотна граница на имота била материализирана на място с тухлена ограда, а по останалите граници бил наличен жив плет – храсти и дървета. Имотът не бил обект на реституционни процедури, не е бил отнеман, не е одържавяван и не е отчуждаван. Не бил възстановен и съответно – не бил заявен за възстановяване. Процесният имот попадал с площ от 3 701 кв.м. в ПИ с идентификатор *** по КК и с площ от 1 599 кв.м. в ПИ с идентификатор *** по КК.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявения положителен установителен иск за собственост за основателен, предвид наличието на доказателства, установяващи заявения от ищцата придобивен способ – договор за покупко продажба, обективиран в НА № ***, том II, дело № *** год., с който Р.А.А. и Г.И.А. са продали на ищцата К. А. Я. и на съпруга й - К.Т.Я., следния свой съсобствен недвижим имот: Дворно място, извън регулационния план на с.***, с площ от 5 300 кв.м., с пл.№ *** по кадастралния план на района, одобрен със Заповед № 114 / 1972 год., ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда, плевня, обор и салма, при граници на имота: стопански двор и от три страни мера. Досежно действителния обем на правото на собственост върху процесния имот, съдът цени и приложения по делото НА № **, том I, рег.№ ***, дело № *** год., с който ищцата е призната за изключителен собственик на имота, придобит с договор за покупко - продажба, съгласно посочения по-горе НА и съдебна делба, извършена по гр.д. № 4390 / 2011 год. по описа на Районен съд – Хасково, съгласно описанието на приложенията към НА от 2013 год.

Досежно посочените по-горе обстоятелства, установяващи доказаността на заявения от ищцата придобивен способ, от страна на ответника не са въведени възражения и оспорвания на описаните по-горе документи, приети като писмени доказателства по делото, по надлежния за това ред.

Заявеното от ответника оспорване, свеждащо се до това, че ищцата не би могла да придобие собственически права върху спорния имот, доколкото и праводателите й не са притежавали такива, предвид забраната за придобиване правото на собственост по давностно владение върху земеделски имот, съдът намира за неоснователно, по следните съображения:

Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС давностното владение в посочения срок от десет години е основание за придобиване на правото на собственост върху недвижим имот, доколкото не е налице изрична законова забрана за това. От събраните по делото писмени доказателства – договор за покупко – продажба от 30.12.1986 год., съдът приема за установено, че 4 праводателят на ищцата – Р.А.А. е упражнявал необезпокоявано фактическа власт върху имота в продължение на повече от 10 години – за периода от 30.12.1986 год., на която дата А. е закупил имота от Р.Р. до 21.02.1997 год., на която дата е издаден констативния нотариален акт № ** год., с който А. е признат за собственик по давностно владение върху имота, с който впоследствие – на 26.02.1997 год. се е разпоредил в полза на ищцата и на съпруга й.

От страна на ответника не се представиха доказателства, установяващи елементите от фактическия състав на основанието, на което е издаден акта за публична общинска собственост – чл.25, ал.1 от ЗСПП, чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС и чл.59 от ЗОС, поради което същият не може да бъде противопоставен на ищцата. Съгласно чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинската собственост, а собствеността на общините върху пасища, съгласно отразеното в АПОС, е публична. Изводът, че имотът не е преминал в патримониума на общината се обосновава и от приложението на чл.99 от ЗС, според който правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. В случая имотът е бил обработван непрекъснато от страна на праводателя на ищцата – Р.А. и от праводателя на последния - Р.Р. Неприложима се явява разпоредбата на чл.2, ал.2 от Закона за държавните имоти, според която държавни имоти са всички имоти, придобити от държавата, които не принадлежат на физически лица, предвид обстоятелството, че законът от 17.12.1951 год., е отменен. От друга страна настоящият казус не попада в обхвата на посочената норма, предвид изложените по-горе съображения за това, че процесният имот е бил собственост на физическо лице. В този смисъл разпоредбата на чл.86 от ЗС, според която не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост, се явява неприложима. Неприложима се явява и разпоредбата на чл.7, ал.1 от Закона за общинската собственост, съгласно която земите от общинския поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. В разглеждания случай съдът приема, че процесният имот не попада в приложното поле на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно която Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, както и, че след влизане в сила на плана на земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Безспорно по делото е установено, че по кадастралния план на село *** в сила от 1972 год., процесният имот е нанесен като дворно място с планоснимачен номер ***, в което са нанесени сгради, напълно идентични по граници и местоположение със съществуващите на място такива. Безспорно е още, че югозападната имотна граница на имота е материализирана на място с тухлена ограда, а по останалите граници е наличен жив плет – храсти и дървета. Безспорно е и това, че в разписния лист към плана от 1972 год. като собственик на дворното място е записан Р.Р., а в последствие – ищцата и съпруга й. В тази насока съдът цени заключението на вещото лице по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд техническа експертиза, от което се 5 установява още, че имотът не е бил обект на реституционни процедури, не бил отнеман, нито одържавяван, нито отчуждаван, нито заявяван за възстановяване. От друга страна, с включването на имота в кадастралния план на село ***, в сила от 1972 год., имотът би изгубил предназначението си на земеделски имот, в случай, че евентуално се приеме наличието на такъв – доказателства в каквато насока по делото не се представят. Напротив, в представените по делото НА и договор за покупко – продажба, имотът е обозначен като дворно място извън регулация, поради което за същия не е бил отреден парцел по плана селото. В тази връзка следва да бъде отчетена и констатацията на експерта, че процесният имот попада в така наречената контактна зона – зона, в която контактуват плановете на урбанизираните територии /кадастрални и регулационни планове/ с плановете на неурбанизираните територии /карта на възстановената собственост/, в които зони са не били извършвани дейности по изследване и отстраняване на евентуални грешки. От изложеното следва извода, че към момента на установяване на фактическа власт от страна на праводателя на ищцата върху спорния имот – 1986 год., към който момент статутът на имота е дворно място, нанесено на кадастралния план на село ***, и използван като жилищен имот, не са били налице пречки за придобиването му по давност. Не без значение е и обстоятелството, че към момента на издаване на АПОС – 2017 год. е бил изтекъл и давностния срок, в рамките на който праводателят на ищцата, а впоследствие и последната са упражнявали необезпокоявано фактическа власт върху имота, като от страна на ответника не са извършвани действия – фактически или правни, които да прекъснат давността. В подкрепа на изложеното, а именно, че имотът не е бил със статут на земеделска земя, подлежащ на реституция по реда на ЗСПЗЗ, е обстоятелството, че от една страна същият от 1956 год. е бил застроен и се ползва като жилищен имот – данни в каквато насока съдът цени от приетия като писмено доказателство договор от 30.12.1986 год. за покупко – продажба на имот – къща, двор и стопански сгради, а от друга – не е бил заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.