Решение № 979 от 17.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20211110148290 по описа за 2021 година

Производството е образувано по иск насрещни искове, предявени С. В.

А., ЕГН **********, гр. София, ул. „Неофит Рилски“ № 55, ет, 5, ап. 25 и С.

А. К., ЕГН **********, гр. София, ул. „Дамян Груев“ № 10, ет. 5, ап. 24 с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права и местоживеенето на детето на детето на страните Е С.ова А, определяне на режим на лични отношения с ответника, осъждането му да заплаща месечна издръжка до настъпване на основания за нейното прекратяваене или изменение, както и да бъде определен режим на лични отношения между ответника и детето.

В съдебно заседание всяка от страните чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:

Предявени са насрещни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от 1 същия член предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

В настоящия случай страните са родители на детето Е С.ова А, родена на 19.01.2018 г. Не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл.

127, ал. 1 СК.

Не е спорно и практически от всички доказателствени източници се доказва, че двамата родители били в обща компания в миналото и системно употребявали наркотични вещества. За период от около 3 години ищецът и отв. по НИМ А. работил в Унгария с цел да се откъсне от приятелската си среда в България и преустанови употребата на наркотици. През 2017 г. ответницата и ищца по НИМ К. гостувала на ищеца А. и двамата започнали интимна връзка. Ищцата по НИМ не била удовлетворена от начина на живот 2 в Унгария и двамата решили да се приберат в България. След завръщането си в Република България през 2017 г. възобновили предишни свои контакти и отново започнали да употребяват наркотични вещества. На 19.01.2018 г. се родила дъщеря им Ема А. По време на бременността на ответницата и ищца по НИМ, така и след раждането на детето, продължила да употребява наркотични вещества. През този период двамата родители живели на съпружески начала и сменили две жилища, собственост на родителите на всяка от страните. Около средата на 2021 г. те се разделили, като месец декември 2021 г. упражнявали родителски права при условията на споделено родителство.

Ищецът С. А. е включен в програма за лечение на лица, зависими към опиоиди с медикамента субсидол.

Ответницата К. е посещавала медатонова поддържаща програма, считано от 24.06.2021 г. в ГПИСПП-„Коев и СИЕ“ ООД, като през март 2022 г. самоволно прекратила участието в лечението. Непосредствено след това, в края на същия месец, направила опит за самоубийство.

Ищецът А. е трудово ангажиран като дърводелец, а ответницата и ищца по НИМ в качеството на педагог в учебно заведение.

Съдът кредитира в цялост заключенията на изготвените по делото експертизи (КСППЕ, СХТЕ, КСМЕ, СПЕ). Те са компетентно, безпристрастно и аргументирано изготвени от вещи лица, притежаващи нужната професионална квалификация. Проследим е начинът, по който експертните изводи са мотивирани. Съдът не счита за необходимо да пресъздава експертните заключения. Приема, че липсва противоречие в заключението на СХТЕ и КСМЕ в частта относно следите от употреба на хероин от ищеца и отв. по НИМ А.. При изслушването на вещото лице М. същата излага, че специфичният метаболит 6-моноацетилформин, доказва употреба на хероин в кратък период, преди взимане на пробата и се среща единствено при употреба на хероин. Казано по друг начин, наличието на такова вещество в пробата от урината на ищеца не може да бъде обяснено с употребата на препарата субститол, тъй като в него липсва подобна субстанция, тя се среща единствено в хероина. Заключението на КСМЕ не води до различен извод. От изслушването на ВЛ Петкова става ясно, че следи от употреба на хероин и някои от неговите метаболити много бързо изчезват в кръвта и урината и 3 бързо се елиминират от организма. В този смисъл не се споделят възраженията на процесуалния представител на ищеца срещу правилността на заключението на СХТЕ в частта относно употребата на хероин. Последващата проба, при която не е констатирана употреба на хероин, не сочи на неправилност на експертния извод по първата експертиза, тъй като е възможно следите от такава употреба да са много бързо елиминирани от организма. Единственият сигурен извод от заключението на КСМЕ е, че непосредствено преди пробовземането ищецът не е употребявал хероин, но не и че не го е правил непосредствено преди изготвяне на СХТЕ. Констатация в заключението на КСМЕ за липса на абстиненти прояви не следва да се абсолютизира, тъй като отново потвърждава извода, че непосредствено преди второто пробовземане не е употребен хероин от ищеца и отв. по НИМ А.. Не следва да се подценява в тази връзка и това, че същият е на лечебна програма с прием на вещество, съдържащо метадон, като една от целите на приема му е елиминиране и овладяване на абстинетните прояви. Изложеното в комбинация с процесуалното поведение на ищеца, укривал се неколкократно от вещото лице за извършване на експертиза, отказа му да даде кръвна проба без разумно обяснение, подкрепено с надлежен документ, преценено през призмата на чл. 161 ГПК, дава основание на съда да приеме, че същият е употребил хероин, непосредствено преди изготвяне на СХТЕ.

Съдът кредитира показанията на свидетелите А, К. и Маринов, прецени по реда на чл. 172 ГПК. Отчита възможната им заинтересованост, поради близки отношения със съответната страна, но и факта, че това са найблизките хора на последните, касае се за строго лични, семейни отношения и е нормално и житейски оправдано те да имат най-пълна информация за случващото се с техните деца. с оглед възможната им заинтересованост. В случая не се наблюдават съществени противоречия с другите доказателствени източници, както и в показанията на отделните свидетели, затова съдът приема, че няма пречка да бъдат кредитирани. Показанията на свид. Титкова не съдържат значими от гледна точка на предмета на доказване доказателства.

Въпреки направеното оспорване от ищцата по НИМ на твърденията, че е употребявала наркотични вещества по време на бременността си, съдът приема за доказано твърдението въз основа на показанията на свид. К., нейна майка, която изрично го посочва, като твърдението й не е оборено от други 4 доказателства.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът приема, че двамата родители са с нисък родителски капацитет. Същевременно липсват данни за проблеми в развитието на детето, да е поставяно пряко от някой от двамата родители в ситуация, която застрашава живота и здравето му.

Напротив родителите полагат адекватни грижи, съобразно възможностите си и общоприетите разбирания за това (има добър здравен статус, посещава детска градина, в която детето влязло след положен изпит, с добър външен вид). При това положение не са налице предпоставките за приложение на чл.

127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 7 СК.

Намира, че упражняването на родителските права по отношение на Е А следва да бъде предоставено на майката, тъй е по-пригодният родител. Макар да демонстрира сериозни колебания в поведението и родителския си капацитет, в хода на производството се наблюдава тенденция към стабилизиране на поведението й. Няма данни за активна употреба на наркотични вещества, трудово ангажирана е, като полага висококвалифициран труд като педагог в детско учебно заведение. Критична е към образователните потребности на детето и залага образованието и предоставяне на своевременна медицинска грижа, като една от основните му нужди. Преодоляла е суицидните си намерения, има и партньор, от когото получава подкрепа. Съдът отчита, че изготвянето на КСППЕ е в период близък със спиране на участието й в метадонова програма и последвалия срив, след който е направила опит за самоубийство. Отчита и че след този опит за самоубийство, поведението й постепенно е стабилизирано, като е започнала работа, намерила е партньор, овладяла е суицидните настроения, констатирано посредством заключението на СПЕ, няма данни да е прибегната и до употреба на наркотици.

В противовес на това, макар ищецът и отв. по НИМ, да твърди, че се е преборил чрез специализирана помощ със зависимостите си, това не се доказва по несъмнен начин по делото, а дори по-скоро е оборено. Същият продължава да употребява наркотични вещества, както и марихуана, така и хероин. Възможно е последното да е рядко, но сам по себе си фактът на употреба на такива вещества в период на лечение на наркотична зависимост и докато претендира родителски права, драстично понижава и без това ниския 5 му родителски капацитет. Не е за пренебрегване установяващите се от показанията на свид. К. обстоятелства за недобра хигиена в дома му, съчетана с незаинтересованост към хигиенните нужди на детето и неадекватни разбирания за отглеждане – оставяно в близка до бебешка възраст с несменен с часове нощен памперс и пребиваващо без видима причина вкъщи в мръсен апартамент със стари и амортизирани мебели при възможност за разходка на чист въздух в хубаво време. Косвени индиции за липсата на адекватна хигиена в дома му следва от извъпроцесуалното признание на неизгоден факт, направен от ищеца пред вещото лице А. при изготвяне на СПЕ за състоянието на стаята му, в която детето Е спи, когато пребивава в дома му.

За да достигне до извода относно предоставяне на родителските права на майката, съдът взе предвид още възрастта на детето, възможностите тя да полага грижи за него, капацитетът й да откликне на образователните му нужди. Детето е в сравнителна ниска възраст, заради което се нуждае от майчина грижа, ласка, но й от модел за поведение, който в по-голяма степен може да бъде предоставен от майката. Отчита още, че тя има така ежедневна подкрепа от свид. Маринов, с когото живеят съпружески, изключителната нужда от каквато е отчетена при изготвяне на КСППЕ. Има подкрепа и на разширения семеен кръг в лицето на своите родители, които са в млада възраст.

Предвид изложеното и с оглед предоставяне упражняването на родителските права на майката съдът намира, че следва да бъде постановено детето да живее при майката, която да полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, доколкото не се установиха по делото обстоятелства, налагащи детето да живее отделно от родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права.