Решение № 160 от 12.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Велико Търново, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500233 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 136 от 26.03.2024 г. по гр.д. № 187/2023 г. Окръжен съд Плевен е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. К. А. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което е било образувано НОХД № 431/2019 г. на РС Левски, приключило с оправдателна присъда № 260012/08.12.2020 г., влязла в сила на 23.12.2020 г., постановена по ВНОХД № 738/2020 г. на Окръжен съд Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния му предявен размер от 30000 лв.

С решението е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А. К. А. сумата 2850,99 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същите незаконни действия, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 23.12.2020 г., като искът в останалата 1 част за разликата до 31590 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Отхвърлен е предявеният иск от А. К. А. против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 32292 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от същото незаконно обвинение, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България в частта, в която е уважена претенцията по отношение на неимуществените вреди. Сочи се, че размерът на неимуществените вреди, присъден на ищеца, не е в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Излагат се съображения, че наказателното производство е приключило за период помалко от две години, което е разумен срок, взетите спрямо ищеца мерки и ограничения са относително леки, като не е била отнета възможността му да работи и живее в чужбина. Взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ е отменена и гаранцията му е върната. Не са събрани доказателства за твърдяното в исковата молба влошаване на отношенията на ищеца със съпругата му. Повдигнатото обвинение не е в сферата на професионалната реализация на ищеца, няма данни за загубен социален и професионален статус на ищеца, за загуба на доверие и дистанциране на приятели и колеги от него.

Няма медийна разгласа, не се установяват негативни последици в психическото и емоционално състояние на ищеца към момента.

Моли съда да отмени решението в частта за размера на обезщетението за неимуществени вреди, до по-нисък от сега определения от 5000 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор по тази жалба, с който заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени 2 аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А. К. А. против Прокуратурата на Република България за репариране на имуществени и неимуществени вреди, търпени вследствие на поддържано обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, по което е бил оправдан, като неимуществените вреди ищецът оценява на 30000 лв., която сума претендира, ведно със законната лихва от 23.12.2020 г. до окончателното изплащане.

Излага обстоятелства, че през периода, докато траело наказателното производство, бил в невъзможност да задоволява необходимите материални и духовни нужди на своето семейство. Силният отзвук в обществеността, множеството процесуално следствени действия, довели до невъзможността да осъществява присъщата му роля в семейството, до ежедневни неразбирателства със съпругата му. След привличането му като обвиняем, започнал да не може да спи нощем, развил тревожност, която му пречела да бъде концентриран и ефективен в работата си, затворил се в себе си, избягвал срещите и събиранията с близките и приятелите си. Чул хората да шушукат по негов адрес, че е извършил престъпление. Чувствал се несигурен, притеснен, изпаднал в депресия, започнал да вдига високо кръвно налягане, бил потиснат, приятелите му се дистанцирали от него. Претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за транспорт от Белгия до България и обратно, за да участва в наказателното производство, платени за адвокатска защита възнаграждения и заплатени възнаграждения за положен от Б. И. труд, които вреди са в размер на 31590 лв. Смята, че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на 32292 лв., тъй като бил лишен от възможността да упражнява трудова дейност по посочена часова ставка.

Претендира и посочените имуществени вреди, ведно със законна лихва от 23.12.2020 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е направила следните възражения: оспорват се обезщетенията за имуществени вреди, сочи се, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен, тъй като твърдените вреди не надхвърлят обичайните такива.

3

С обжалваното решение съдът е приел, че са налице основанията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца и като са анализирани правно значимите към определяне на размера му факти, е приет за справедлив размер на обезщетението сумата от 5000 лв., в каквато част предявеният иск е уважен, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на присъдата – 23.12.2020 г. до окончателното изплащане, като претенцията за разликата до 30000 лв. е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Частично е уважен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, но по отношение на тези претенции няма въззивни жалби и решението е влязло в сила.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал.

На 05.03.2019 г. А. К. А. е привлечен като обвиняем по ДП 122/2018 г. на РУ Левски за това, че на 06.07.2018 г. в с. Асеновци, пред жилищен дом на *******, в следствие на нанесен удар със сабя, причинил на К. К. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в порезна/посечна рана на лявото рамо, с нарушаване целостта на два големи мускула на раменния пояс и израстък на лопатъчната кост, довели до трайно затруднение на движението на левия горен крайник, което е престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Постановлението за привличане е предявено на 05.03.2019 г., на същата дата ищецът е разпитан като обвиняем.

На досъдебното производство с участието на ищеца след привличането му като обвиняем са извършвани следните действия: проведено му е изследване от вещи лица специалисти по психиатрия и психология през м. май 2019 г., разпити на свидетели в негово присъствие на дата 23.07.2019 г., разпитан е като обвиняем на 05.03.2019 г. и на 15.08.2019 г., когато му е предявено ново постановление за привличане като обвиняем.

Внесен обвинителен акт, за което е образувано НОХД № 431/2019 г. на Районен съд Левски, проведени пет съдебни заседания, с участието на ищеца – на 04.02.2020 г., 02.03.2020 г., 30.06.2020 г., 09.07.2020 г., 27.07.2020 г., за които дати той е пътувал от Белгия до България, и обратно /справка от ОД на МВР Плевен/.

4

С Присъда № 21/27.07.2020 г. по НОХД № 431/2019 г. на Районен съд Левски А. е признат за виновен в това, че на 06.07.2018 г. в с. Асеневци, пред жилищен дом на *******, чрез нанесен удар със сабя, причинил на К. К. Н. средна телесна повреда, като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, което на основание чл. 66 НК е отложено с изпитателен срок от три години. Осъден е А. да заплати на гражданския ищец К. Н. сумата от 5000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане.

С Присъда № 260012/08.12.2020 г., постановена по ВНОХД № 738/2020 г. на Окръжен съд Плевен е отменена Присъда № 21/27.07.2020 г. на Районен съд Левски и вместо това е признат А. А. за невинен за посоченото деяние и е оправдан по повдигнатото обвинение. Отхвърлен е предявеният граждански иск. Присъдата е влязла в сила на 23.12.2020 г. С Определение № 260185/08.12.2020 г. по ВНОХД № 738/2020 г. на Окръжен съд Плевен е отменена мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3500 лв., изменена с решение на Районен съд Левски в размер на 2500 лв.

Според показанията на разпитаната свидетелка Я. Х., съпруга на ищеца, след като го осъдили, той бил много притеснен, много му тежало. Бил честен човек, всичко това го притеснявало много. Пътувал със самолет насам натам, заради делата, притеснявал се, че трябва да оставя съпругата и децата си да се оправят сами в Белгия, това било трудно за него, защото се грижел много за семейството си. Бил нервен, не можел да спи, свидетелката му купувала успокоителни. Имали фирма, не бил концентриран достатъчно, за да работи. Пътувал към България, трябвало да оставя обекти, било трудно, защото понякога имали срокове. Работели заедно с Б. И., но работата не можела да се върши от един човек. По време на Корона вируса, имал удължен престой в България, трябвало да стои в карантина, освен това се притеснявал за семейството си да не се разболеят. Преживял тежко боя в дома на баща си, но преживял най-тежко от започване на делото към него и постановяване на осъдителната присъда.

Свидетелят А. А. е приятел на ищеца. Знае за неприятен инцидент, когато влезли хора в дома им да бият ищеца и баща му преди години. А. го преживял много тежко, той е възпитан, културен човек. Може би година и 5 половина – две продължило това негативно въздействие. Той често си идвал през този период във връзка с делата, говорили със свидетеля. Преди бил повесел, жизнен човек, отношението му се променило след това – станал постуден, по – недоверчив. Споделил, че не е доволен от решението на съда, смята, че не бил до такава степен виновен, че да го осъдят. И към момента не се е успокоил и се връща към това, което е изживял, най-вече осъдителната му присъда. Живее и работи в Белгия, където има строителна фирма.

Свидетелят Б. И. е започнал работа в неговата фирма, където е и съдружник, от октомври 2017 г. Имали работа през периода 2018 г. – 2020 г., но понеже А. пътувал, нямало как да си изпълняват ангажиментите. Повечето клиенти им влизали в положението и им удължавали сроковете. Имали един развален договор, заради закъснение, и работа, дадена на други хора, защото те не могат да я поемат, оттам се притеснявали да не фалира фирмата им. По това време свидетелят забелязал промяна в поведението му - говорел си сам, ядосвал се за най-малкото, ядосвал се на свидетеля, не бил спокоен. Преди това нямало проблеми в работата, влизали си в график, смеели се, говорили си. Когато го осъдили несправедливо станал нервен, избухлив, притеснен, неспокоен. След като го оправдали, вече по-спокойно приемал нещата, почнали пак да се смеят на работа. Според свидетеля в момента е добре.