Решение № 219 от 22.08.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Казанлък, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20235510200484 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление №23-0284-000228/ 24.02.2023г., издадено от началник група в ОДМВР-Стара Загора,РУ-Казанлък,с което на К. А. К.,на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183,ал.4,т.5,пр.1 и чл.183,ал.1,т.1, предл.3 от ЗДвП е било наложено административно наказание- глоба общо в размер на 60/шестдесет/ лева. Въззивникът останал недоволен от това и моли съда да отмени наказателното постановление. В с.з. негов процесуален представител поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з..

Депозира писмено становище.

При издаването на горното наказателно постановление началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, приел, че К. А. К. на 01.02.2023 год. в 01,30ч. на първокласен път ПП-I-6 в община-М. в посока изток-запад е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.номер *****, собственост на С.Д. А.а, родена на 04.11.1985 г., като на км.332.500 м. при настъпило ПТП, управлява МПС-во с износени гуми в резултат на което същото е технически неизправно. Водачът не е носил СРМПС на МПС, което е управлявал. Издадена била ПАМ по реда на чл.171,т.2, б.„а“ от ЗДвП.

Актосъставителят Н. е квалифицирал деятелността на въззивника като осъществяване на нарушения по чл.139,ал.1, т.1 и по чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП, а именно- придвижва ППС с износени гуми и не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

Актът е подписан от съставилия го полицейски служител, от свидетелочевидец на нарушението, както и от жалбоподателя, на когото бил връчен препис от него. Последният не е възразил срещу констатациите в АУАН към 1 момента на неговото съставяне и връчване, както и в тридневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН.

Административно-наказващият орган, след като е проверил акта с оглед неговите законосъобразност и правилност, преценил е събраните доказателства и е установил, че К. А. К. е извършил деянията виновно, е издал обжалваното НП. В него е възпроизвел фактическата обстановка, описана в акта. Приел е и че са нарушени разпоредбите на чл.139,ал.1,т.1 и чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на нарушителя срещу подпис в съответствие с императивната норма на чл.58,ал.1 от ЗАНН.

Като взе предвид установените факти и обстоятелства съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в преклузивния срок по алинея 2 от този текст, от легитимиран субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Чл.53 от ЗАНН задължава АНО, когато установи, че нарушител е извършил виновно деяние, да издава наказателно постановление. В член 57 от ЗАНН изчерпателно са изброени необходимите реквизити на наказателното постановление, за да бъде то законосъобразно. В конкретния случай наказващият орган е съобразил изцяло формата на наказателното постановление с изискуемата такава от цитираната нормативна разпоредба. В обжалваното наказателно постановление №23-0284-000228/ 24.02.2023г., издадено от началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, точно са записани трите имена и длъжността на лицето, което го е изготвило, датата на издаването и номера на постановлението, датата на акта, въз основа на който се издава то и имената, длъжността и местоработата на актосъставителя, името на нарушителя и индивидуализиращите го признаци, точния му адрес, описание на нарушенията, датата и мястото, където са извършени те, обстоятелствата, при които са осъществени, както и на доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно, както и вида и размера на наказанията.

В с.з. свидетелят-очевидец на нарушенията и приятел на въззивника- Т.Н.Г. заяви, че след като автомобила, управляван от въззивника е поднесъл и вследствие на това се е озовал в канавка в близост до с.Д., общ. М., жалбоподателя му се обадил, за да му съдейства с издърпването на горното МПС. След като отишъл на мястото на произшествието Георгиев помогнал на К., но двамата не успели да преместят автомобила. Поради това въззивникът взел документите на лекия автомобил, светлоотразителна жилетка, аптечка, пожарогасител и резервни джанти, с които МПС разполагало. Георгиев изрази съмнение, относно това дали изобщо местопроизшествието е било посетено от полицейски служители, които да съставят АУАН на жалбоподателя.

Показанията на този свидетел котегорично противоречат на тези на актосъставителя Н., който обясни, че е бил изпратен с друг полицейски служител на сигнал за настъпило ПТП в близост до село Д., където установили лек автомобил „Фолксваген Голф“ без регистрационни табели, 2 намиращ се в канавка на път I-6. МПС било с отключени врати и по открита в купето полица станал известен и нарушителя.

Настоящият състав кредитира показанията на актосъставителя Н. като логични, последователни и непротиворечиви.

Няма установени обстоятелства, сочещи предубеденост у този свидетел, както и други основания за подлагане на съмнение и критика на казаното от него, за разлика от разказа на свидетеля Георгиев, който от една страна беше изложен изцяло в подкрепа на неговия приятел К. и от друга- зле конструиран и противоречащ на житейската логика- да бъде потърсена „Пътна помощ“, да се телефонира на тел.номер 112 или да се изчака пристигането на полицейските служители, вместо да се вземат всички вещи и документи и панически да напуснат мястото на произшествието.

В този контекст съдът приема за доказано обвинението, че на процесните дата и място К. А. К. е управлявал технически неизправно МПС- с износени гуми. Поради това намира, че разглеждайки правния спор по същество, следва да потвърди обжалваното наказателно постановление в частта му, касаеща административно обвинение по чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП.

По отношение на административното обвинение по чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП следва да бъде отбелязано, че същото не беше доказано, тъй като нито един свидетел не потвърди жалбоподателя К. да не е носил свидетелството за регистрация на управляваното от него МПС към дата 01.02.2023год. в 01,30ч.

При осъществяване на функцията си служебно да следи за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът не установи такива и поради това намира за неоснователно становището на процесуалния представител на жалбоподателя в жалбата му за наличието на подобни.

Имайки предвид изложеното дотук съдебният състав намира,че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление в частта му, касаеща нарушението по чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Според състава на съда правилно АНО е приложил материалния закон, приемайки, че въззивника К. е извършил това деяние.

По отношение на правилността на горепосоченото НП, съдът счита, че са налице всички предпоставки то да бъде потвърдено като такова. За да бъде наказателното постановление правилно, то наказанието, отразено в него, трябва да бъде основано на материално-правна норма, като се вземат предвид всички факти и доказателства, събрани в хода на производството по налагане на административни наказания. В същата посока е и хипотезата на чл.27 от ЗАНН, чрез която законодателя е очертал начина и метода за определяне на административното наказание. Относно наказанието, наложено на жалбоподателя, с обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че изцяло е спазено нормативното изискване на член 27 от ЗАНН и определянето му е основано на точно посочена разпоредба на закона. Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна на признаците на състава на административно нарушение по чл.139,ал.1,т.1 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е било квалифицирано от АНО. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване и за 3 довършването му не се изисква настъпване на допълнителни вредни последици. Настъпването и липсата на такива последици подлежат на последваща преценка при индивидуализацията на наказанието и не са определящи сами по себе си за съставомерността на деянието. Нарушението е било извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния му характер, т.е. знаел е, че не следва да управлява технически неизправно МПС, в случая с износени гуми, но въпреки това го е сторил.

В обобщение изводът на наказващия орган, за наличието на визираното в санкционния акт деяние по чл.139,ал.1,т.1 от Закона за движението по пътищата, е напълно обоснован и достигнат в съответствие с ангажираните доказателствени източници.

Потвърждаването на НП прави основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбите на чл.63,ал.5 от ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал. 3 от НПК, като съобразно чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, то следва да е в размер на 100 лв., съобразно размера на действително свършената работа от юрисконсулт по делото, конкретно- изразяване само на становище.

Предвид изложеното дотук и на основание чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0284-000228/ 24.02.2023г., издадено от началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУКазанлък, с което на К. А. К. от село З., община М., с ЕГН **********, е наложено административно наказание- глоба в размер на 50/петдесет/ лева, в частта му,касаеща административното обвинение по чл.139,ал.1, т.1 от ЗДвП и го ОТМЕНЯ в частта му,относно административното обвинение по чл.100,ал.,т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя К. А. К. от село З., община М., с ЕГН**********, да заплати по сметка на ОДМВР гр.Стара Загора, ЕИК 1290009952- BG30UNCR 76303100115626 оказаната правна помощ от юрисконсулт в размер на 100 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4