Решение № 19589 от 30.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19589 гр. ., 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от И. В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110146243 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

Ищецът „.“ АД твърди, че на 22.11.2014 г. между „.“ ЕАД, в качеството на кредитор, и ответника Д. Т. Н. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен кредит № ./22.11.2014 г. за отпускане на паричен заем в размер на сумата от 6 000 лева за срок от 48 месеца, обхващащ периода от 22.11.2014 г. до 20.12.2018 г. Поддържа, че кредитът следвало да бъде изплатен чрез 48 месечни погасителни вноски, всяка от тях в размер по 276,51 лева съгласно погасителен план. Посочва, че годишният процент на разходите по договора е определен въз основа индивидуалния кредитен профил на ответника, като началният момент на изчисляването му е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, договорът е валиден за целия срок, а страните изпълняват точно задълженията си по него. Излага се, че лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като в тази връзка кредитополучателят дължи заплащането на такса ангажимент за сключване на договора при фиксиран лихвен процент съгласно §1, т. 5 ЗПК. Тази такса се заплаща при усвояване на кредита чрез удържане на сумата от кредитора от общия размер на кредита. С исковата молба се твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора за кредит „.“ ЕАД превело по сметката на ответника, посочена в договора, сумата, предмет на отпуснатия 1 кредит. Изяснява, че съгласно клаузата на чл. 5 от договора при допусната забава в заплащането на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действаща законна лихва за периода на забавата. Съгласно същата клауза вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер при просрочване от страна на кредитополучателя на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска. Твърди се, че ответникът погасил 5 месечни вноски, след което преустановил плащането по договора, поради което и на основание чл. 5 от същия вземането му станало изискуемо в пълен размер на 20.07.2015 г. – падежната дата на втората пропусната месечна вноска, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника. Поддържа, че общият размер на неплатените суми по процесния договор към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.06.2016 г., възлизал на сумата от 11 259,11 лева, включваща: 6 052,22 лева – непогасена главница, 4 654,85 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.06.2015 г. до 20.12.2018 г., 551,94 лева – мораторна лихва за периода от 20.07.2015 г. до 11.06.2016 г., както и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът посочва, че след подаване на заявлението от страна на длъжника са постъпили плащания в общ размер от 4 734,19 лева, както следва: на 12.03.2024 г. сумата от 2 174,19 лева, на 29.05.2024 г. сумата от 1 200 лева, на 17.06.2024 г. сумата от 1 200 лева и на 26.06.2024 г. сумата от 160 лева.

Изтъква, че същите не са достатъчни, за да покрият цялото задължение, поради което и след отнасянето им по реда на чл. 76 ЗЗД за покриване на разноски и лихви, останалите неплатени суми са 6 052,22 лева – главницата по договора за кредит и 472,60 лева – възнаградителна лихва за периода от 19.01.2018 г. до 20.12.2018 г., представляваща останалата непогасена чрез плащането част от общо начислената възнаградителна лихва в размер от 4 654,85 лева за периода от 20.06.2015 г. до 20.12.2018 г., които суми претендира в настоящото производство. Акцентира, че в размера на претендираната главница от 6 052,22 лева е включена дължимата се от ответника главница за застрахователна премия в размер на 235,20 лева, или чистата стойност на претендираната и дължима главница по договора е в размер на 5 817,02 лева.

Твърди, че тези суми са удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 47512/2016 г. по описа на СРС, 51 състав. Изяснява, че считано от 04.12.2023 г., „. С. А., клон .“ КЧТ е заличено от Търговския регистър поради извършено прехвърляне на търговското му предприятие, придобито от ищеца „.“ АД на 31.05.2023 г. По тази причина отправя искане за конституиране като страна по делото на правоприемника „.“ АД. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената установителна искова защита с искане за постановяване 2 на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 052,22 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски заем № ./22.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.06.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 472,60 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 19.01.2018 г. до 20.12.2018 г. При условията на евентуалност – в случай че предявените установителни искове не бъдат уважени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди датата на подаване на заявлението, ищецът предявява осъдителни искове, като моли да бъде прието, че предявяването на исковете представлява волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на получаване от ответника на препис от исковата молба. По изложените съображения ищецът иска от съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 6 052,22 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски паричен кредит № ./22.11.2014 г., сключен с „.“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.06.2016 г., до окончателното плащане и сумата от 472,60 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 19.01.2018 г. до 20.12.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 47512/2016 г. по описа на СРС, 51 състав, евентуално съединени с осъдителни искове за същите вземания с обявена предсрочна изискуемост с депозиране на исковата молба в съда.

С отговора на исковата молба Д. Т. Н. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва подписването на Договор за паричен потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ./22.11.2014 г. с „.“ ЕАД със следните параметри: размер на кредита за потребителски цели от 6 000 лева, застрахователна премия от 1 612,80 лева, такса ангажимент от 210 лева, 48 равни погасителни вноски, месечна погасителна вноска в размер от 276,51 лева, обща стойност на плащанията от 13 272,60 лева, ГПР от 45,29 % и лихвен процент от 37,48 %. Посочва, че сключеният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК и спрямо същия са приложими особените изисквания за действителност по ЗПК и конкретно на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2, чл.

12, ал. 1, т. 7 – т. 9 от закона, като липсата на което и да е от тях прави договора недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. С отговора ответникът оспорва действителността на процесния договор за кредит поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за точно посочване на ГПР по договора, намирайки, че в процесния случай в договора този компонент 3 фигурира формално като размер от 45,29 %, но не са посочени по вид и размер всички разходи, които го формират, в т.ч., уговорените с договора такса ангажимент в размер на 210 лева и застрахователна премия в размер на 1 612,80 лева. Смята, че допуснатото протИ.речие с изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК лишава кредитополучателя от възможността да извърши преценка относно съответствието на договора с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на разходите по кредита. Счита, че така допуснатото нарушение следва да се приравни на липса на отразен в договора ГПР, което обуславя недействителността на целия договор. Излага, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като договорът, условията по него, приложените Сертификат за застраховка „Защита на плащанията“ и Общите условия за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по договор за потребителски паричен кредит на „. .“ – клон . и „. .“ – клон . са с шрифт под 12, а тези, касаещи застраховката, са абсолютно нечетливи. Намира застрахователния договор за елемент от договорното правоотношение между страните, доколкото съгласно клаузата на чл. 2 от условията по договора за кредит размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ следва да бъде платен директно на застрахователя, а сумата в поле „застрахователна премия“ е част от месечните погасителни вноски. Излага се довод за допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗПК, тъй като на ответника не е представен стандартен европейски формуляр, задължителен за всички финансови институции, предоставящи кредити. Оспорва твърденията на ищеца относно размера на погасените чрез плащания суми по кредита, сочейки, че до подаването на исковата молба е извършил плащания по кредита в общ размер от 8 713,53 лева, от които 1 413,53 лева по 5 месечни вноски по кредита и 7 300 лева, събрани в хода на образуваното изпълнително дело № 2009/2023 г. по описа на ЧСИ .. Поддържа, че на основание чл. 23 ЗПК и с оглед недействителността на договора за потребителски кредит, дължи връщане само на чистата стойност на кредита в случая на сумата от 6000 лева, без лихви или други разходи. Намира задълженията по кредита и за погасени по давност. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Преди да обсъди предявените главни установителни искове по същество, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено по предявените от ищеца евентуални осъдителни искове за същите вземания с 4 обявена предсрочна изискуемост с депозиране на исковата молба в съда, поради следните съображения:

В конкретната хипотеза предпоставка за допустимостта на съединяването на главните и предявените при условията на евентуалност искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 ГПК е въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, което да е различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. В случая, заявеният от ищеца спорен предмет по главните установителни искове и евентуално предявените осъдителни искове е един и същ, тъй като в настоящия случай двата иска се основават на едни и същи фактически и правни твърдения. В тази насока съдът не счита, че въведеното от ищеца твърдение в подкрепа на евентуалния осъдителен иск - за отправено с исковата молба уведомление към ответника за предсрочна изискуемост, води до съществени различия в релевантните за двата иска /главен и евентуален/ правопораждащи факти, съответно до различни основания на исковете. Твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, произтичаща от един и същ договор за потребителски кредит, представлява общ правопораждащ факт и за главните установителни искове, и за евентуално предявените осъдителните искове. В този смисъл, различните твърдения относно уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит не водят до различие в основанията на предявените искове, тъй като не променят същността на релевираните в подкрепа на спорното правоотношение факти. Заявеният спорен предмет е един и същ, поради което е налице недопустимо съединяване на искове. Също така следва да се отбележи, че в случая не е налице разлика във вида на търсената защита с оглед заявения петитум. С исковата молба по чл. 422 ГПК, предявена от кредитора заявител в заповедното производство, се цели установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, спрямо длъжника ответник по иска. Уважаването на този иск има за последица влизане в сила /стабилизирането/ на издадената заповед за изпълнение и издаването на изпълнителен лист, каквато е целта и на осъдителния иск. Еднаквите последици от уважаването на всеки един от тези искове обуславя липсата на правен интерес от предявяване на осъдителни искове срещу длъжника за изпълнение на същото задължение. Предвид горното и с оглед разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по 5 чл. 417 ГПК, съдът намира, че предявените евентуални осъдителни искове са недопустими поради липса на предявено друго основание, различно от това, на което са предявени установителните искове по чл. 422 ГПК. Следва да се отбележи и че след като силата на пресъдено нещо относно притезанията по заповедта за изпълнение се формира към момента на приключването на съдебното дирене в исковия процес по чл. 422, ал. 1 ГПК, то няма пречка съдът да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК настъпилата в хода на процеса предсрочна изискуемост. Затова и ищецът всъщност няма правен интерес да предяви евентуални осъдителни искове за същите парични притезания, за които вече е предявил установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.