Решение № 1442 от 15.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1442 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110216256 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. П. Б. ЕГН **********, чрез упълномощения адв.Т. Т., против наказателно постановление /НП/ № 244332-022978/01.10.2024 г., издадено от началник сектор, отдел „Пътна полиция” при СДВР, против Н. П. Б. ЕГН **********, въз основа на съставен му на 11.09.2024 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков №033061, за това, че на 11.09.2024 г., около 10.15 часа, в гр.София, по автомагистрала „Тракия“ /автомагистрала А-1/, с посока на движение от гр.Пазарджик към гр.София, и в района на 02 км, управлява собствения си лек автомобил „Ауди А 8“ с рег. № ***, който е с намалена видимост на предните странични стъкла /поставено фолио/, с което виновно нарушил чл.105,ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 ЗАНН и чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

При предявяване на АУАН, в частта за обяснения и възражения Н. Б.

1 написал, че полицаите не са измерили пропускливостта на стъклата; не са използвали уред.

Недоволен от НП Н. П. Б., чрез адв.Т. Т., го обжалвал чрез административнонаказващия орган пред СРС. В жалбата е написано, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради което е направено искане НП да бъде отменено.

В деня на проведеното открито съдебно заседание са депозирани “допълнителни мотиви/писмена защита“, в която са изложени доводи относно разпоредбата на чл.105,ал.3 от ЗДвП, с позоваване на Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

Посочено е и че е необходимо извършване на тест с техническо средство „Транспи - 1070“ за определяне дали пропускливостта на стъклата е в рамките на регламентираните граници, каквото задължително измерване не е извършвано. Написано е и че цифровата квалификация на описаното нарушение не е пълна, тъй като не е посочено кое предложение на чл.105,ал.1 от ЗДвП се твърди, че е осъществено, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице. С оглед на това се иска НП, което жалбоподателят счита за необосновано, незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон, да бъде отменено, както и осъждане на дължимото адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

В проведеното открито съдебно заседание и жалбоподателят Н. П. Б., и упълномощеният му адв.Т. Т., редовно призовани се явяват, като адв.Т. пледира НП да бъде отменено по съображенията от представените допълнителни мотиви/писмена защита, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно представения списък на такива.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.

По делото преди съдебното заседание е депозирано от пълномощник на административнонаказващия орган писмено становище по жалбата.

При проведения разпит и на актосъставителя А. Я., и на свидетеля по 2 акта В. Н., всеки от тях разказва, че като младши автоконтрольори в О „ПП“СДВР, при изпълнение на служебните си задължения на автомагистрала „Тракия“, спрели за проверка лек автомобил „Ауди А 8“, тъй като им направило впечатление, че предните му странични стъкла са затъмнени. При проверката те визуално констатирали, че на тези стъкла било поставено фолио с тъмен ефект, което ги затъмнявало. Поставеното /залепено/ фолио се усещало и при допир с пръст. Те /полицаите/ предложили на водача /жалбоподателя/ да свали фолиото от тези стъкла, но той отказал, поради което и му съставили акт.

По делото са приложени: справка за собственост на визирания лек автомобил; справка от О „ПП“-СДВР /картон на водача/ за регистрираните извършени от Н. П. Б. нарушения и наложените за тях наказания; доказателства относно компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган.

Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства – показанията на Я. и Н., които са ясни, със съответната обстоятелствена конкретност, непротиворечиви - собствено и по между си, и писмените доказателства, приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК и относими към предмета на доказване, които прецени поотделно и в съвкупност, намирайки ги за еднопосочни и взаимно подкрепящи и допълващи се.

Настоящият съдебен състав, въз основа на доказателствените материали, които цени, намира за установено с необходимата категоричност от фактическа страна следното:

Лек автомобил „Ауди А 8“ с рег. № *** бил собственост, в т.ч. и на 11.09.2024 г., на Н. П. Б.. На предните странични стъкла на автомобила имало залепено фолио със затъмняващ ги ефект. На посочената дата Б. управлявал лекия си автомобил в гр.София, по автомагистрала „Тракия“ /автомагистрала А-1/, с посока на движение от гр.Пазарджик към гр.София, като в 10.15 г. в 3 района на 02 км той бил спрян за проверка от изпълняващите служебните си задължения младши автоконтрольори в О „ПП“-СДВР А. Я. и В. Н., на които направило впечатление затъмнените предни странични стъкла на това МПС.

При проверката полицаите визуално констатирали залепеното на тези стъкла фолио с тъмен ефект, което ги затъмнявало. Поставеното фолио се усещало и при допир с пръст. Я. и Н. предложили на Б. да свали фолиото от тези стъкла, но той отказал, поради което и му съставили акт, в частта за обяснения и възражения на който Б. вписал, че полицаите не са измерили пропускливостта на стъклата; не са използвали уред. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, екземпляр от което Б. получил на 19.10.2024 г. и го обжалвал чрез упълномощения си адв.Т. Т. на 23.10.2024 г.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в законово посочения 14-дневен срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е. жалбата отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, предвид изложени в нея доводи.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

4

Разпоредбата на чл.105,ал.1 от ЗДвП гласи „Забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им; в ал.2 е посочено „Ограничаване на видимостта, както и намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и стъклата на предните странични врати, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила“, като в ал.3 е посочено „Намаляване прозрачността на стъклата по ал.1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило №43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации /Единни технически предписания за типово одобрение на материали за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозни средства/, което се се прилага при производството на автомобили и материали за тях, и регулира единни критерии за използваните в производствения процес материали - да притежават такива характеристики, които да осигуряват безопасно остъкляване на превозните средства и да се спазват определени технически изисквания по отношение монтажа на тези материали. В този смисъл чл.105,ал.3 от ЗДвП допуска отклонение от забраната по ал.1, само относно фабрично ограничаване на светлопропускливостта на движещите се по пътищата на България автомобили, извършено в рамките на допустимите граници и стойности, определени в Правило №43. Т.е. Правило № 43, приложимо на основание Решение 97/836/ЕО, сочи характеристиките на стъклата, включително и по отношение на светлопропускливостта, в т.ч. и че всички материали за остъкляване трябва да бъдат с такива характеристики, че да се намали в максимална степен опасността от нараняване при разрушаване. Разпоредбата на чл.105,ал.1 от ЗДвП забранява ограничаване на видимостта през челното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им, като в случаят автомобилът не е с фабрично матирани стъкла, а със залепено на тях затъмняващо фолио. При поставяне на затъмняващо фолио се нарушава светлопропускливостта. В случая жалбоподателят дори не твърди, че въпреки поставеното затъмняващо фолио на предните странични стъкла на автомобила му, намаляването на прозрачността им е в границите на стойностите съгласно чл.105,ал.3 от ЗДвП, съответно - че стъклата отговарят на изискванията на 5 стандартизационните документи според чл.10,ал.1,т.6,б."в" от ППЗДвП /Моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване - има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи/.

Няма законово изискване за изследване на процента на затъмняване, респективно на видимостта. В чл.105 не се разглежда по-малко или по-голямо ограничение на видимостта, която, впрочем, при налично затъмняване, е различна в различните части на денонощието, като особено вечер, при липса на дневна светлина, дори и малък процент на затъмняване води до намалена видимост.

Съдът намира, че отбелязаната текстово в НП и АУАН фактическа обстановка отразява вярно и точно действителната такава, и на същата е дадена съответна и правилна правна квалификация.

Този съдебен състав е категоричен в своята констатация, изведена въз основа на доказателствата по делото, които кредитира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят Н. П. Б. е извършил така описаното в НП /и АУАН/ нарушение на чл.105,ал.1 от ЗДвП, тъй като на 11.09.2024 г., около 10.15 часа, в гр.София, по автомагистрала „Тракия“ /автомагистрала А-1/, с посока на движение от гр.Пазарджик към гр.София, и в района на 02 км, управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А 8“ с рег. № ***, който бил с намалена видимост на предните странични стъкла от залепеното на тях фолио, като от субективна страна нарушението е извършено виновно от него.

Наложеното за нарушението в конкретния случай административно наказание е в нормативно визирания вид и размер - глоба в размер на 20 лева От справката за него от О „ПП“-СДВР /картон на водача/ за регистрираните извършени от същия нарушения и наложените за тях наказания, се констатират не малко и различни нарушения на ЗДвП, за които са съставяни АУАН, издавани НП и ЗППАМ, а това извежда преценката, че наложените му до момента административни наказания не са постигнали 6 целите, визирани в чл.12 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед всички посочено до тук извършеното от Н. П. Б. нарушение, предмет на това НАХД, не представлява маловажен случай на административно нарушение. След произнасянето с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година на ОСНК на ВКС вън от съмнение е, че преценката на административнонаказващия орган за маловажността на случая /изрично изразена от административно наказващия орган или когато същият не е взел отношение във връзка с прилагане на чл.28 от ЗАНН/ не е израз на неговата оперативна самостоятелност, а подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай не може да се направи изводът, че извършеното от Н. П. Б., макар да съставлява административно нарушение, е без обществена опасност или с явно незначителна такава, защото то не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения от този вид, т.е. нарушението не може да се характеризира като малозначително, а това обосновава използването на санкционните средства на административнонаказателното производство и ги прави обществено приемливи.