Решение № 188 от 22.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Пловдив, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20265001000125 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №457 от 20.11.2025 г.,постановено по т.д.№31/2025 г. по описа на

Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,е осъдена

НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Кричим" № 1, ЕИК 121858220, да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „ПАРК ХОСПИТАЛ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Браниполе, обл. Пловдив, местност “Герена" № 20Г, ЕИК 202628753, на основание чл. 79, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО и чл. 86 ЗЗД следните суми: сумата от 75 460 леванезаплатена стойност на оказаната болнична помощ по клинични пътеки през м. януари 2019г. по сключения между страните Договор № 164277 от 01.06.2018г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение с № 23/20.02.2019г., както и мораторната лихва върху главницата в размер от 27 414, 72 лв., дължима за периода 24.12.2021г.- 20.12.2024г.; сумата от 23 670 лева- незаплатена стойност на оказаната болнична помощ по клинични пътеки през м. април 2019г. по сключения между страните Договор № 164277 от 01.06.2018г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение с № 23/20.02.2019г., както и мораторната лихва върху главницата в размер от 8 599, 35 лева, дължима за периода 24.12.2021г.- 20.12.2024г.; сумата от 12 208 1 лева- незаплатена стойност на оказаната болнична помощ във връзка с извършени амбулаторни процедури през м. януари 2019г. по сключения между страните Договор № 164758 от 01.06.2018г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение с № 23/20.02.2019г., както и мораторната лихва върху главницата в размер от 4 435, 22 лв., дължима за периода 24.12.2021г.20.12.2024г. и сумата от 10 044 лева- незаплатена стойност на оказаната болнична помощ във връзка с извършени амбулаторни процедури през м. април 2019г. по сключения между страните Договор № 164758 от 01.06.2018г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение с № 23/20.02.2019г., както и мораторната лихва върху главницата в размер от 3 649, 03 лв., дължима за периода 24.12.2021г.- 20.12.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване в съда на исковата молба (27.12.2024г.) до окончателното им погашение, като е отхвърлена претенцията с правно осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД- мораторна лихва за периода 24.12.2021г.20.12.2024г. върху главницата от 75 460 лева, за разликата от 27 414, 72 лв. до пълния претендиран размер от 27 414,93 лв. и претенцията с правно осн. чл.

86, ал. 1 ЗЗД - мораторна лихва за периода 24.12.2021г.- 20.12.2024г. върху главницата от 23 670 лева, за разликата от 8 599, 35 лв. до пълния претендиран размер от 8 599, 41 лв.

Също така,с горното решение е осъдена НАЦИОНАЛНА

ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. "Кричим" № 1, ЕИК 121858220, да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „ПАРК ХОСПИТАЛ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Браниполе, обл. Пловдив, местност “Герена" № 20 Г, ЕИК 202628753, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сума в размер от 20 826, 22 лева, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство.

Срещу решение №457 от 20.11.2025 г.,постановено по т.д.№31/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство-Национална здравноосигурителна каса,чрез упълномощения гл. юрисконсулт-Р. Л.,с която решението се обжалва изцяло в осъдителната му част.Изложено е становището,че решението е материално и процесуално незаконосъобразно и е необосновано.Поддържа се довода,че решението не съдържа точни,ясни и убедителни мотиви,като от самото него е видно,че съдът не е навлязъл,не само в конкретиката,но и в спецификата на процесния спор.Твърди се,че решаващият състав едностранчиво е кредитирал твърденията и доводите на ищеца и не е обсъдил доводите от писмените бележки,представени от ответника.В жалбата си НЗОК заявява,че поддържа всичките си 2 доводи,подробно изложени пред ОС-Пловдив,касателно съществото на спора и твърди,че с игнорирането им от съда е допуснато съществено процесуално нарушение.

Според жалбоподателя,съдът неправилно е приел,че НЗОК следва да заплати претендираните от ищеца суми.В тази връзка поддържа аргумента,че разпоредбите на чл.52,ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България,не са самоизпълняващи се,а тяхното прилагане е опосредено от друга законова уредба,която се съдържа в Закона за здравното осигуряване и в множество други нормативни актове от здравното законодателство.Заявява в посочения контекст,че обхватът и количеството медицински услуги,които държавата закупува чрез лимитирания ресурс,определян и разпределян ежегодно по глобални пера чрез годишния Закон за бюджета на НЗОК,впоследствие се определя чрез съответния Национален рамков договор.Така,както се сочи в жалбата,според чл.55,ал.2,т.3а ЗЗО в НРД се определят обемите,цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по чл.45 ЗЗО,а според чл.55а,ал.1 ЗЗО НЗОК планира,договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ в рамките на обемите,договорени с НРД и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година.Посочва,че съобразно §1,т.10 от ДР на ЗЗО “обемът на медицинска помощ” е количеството медицински дейности,услуги и стоки,до които здравноосигурените лица имат достъп при определени условия,регламентирани в НРД и в договорите за доброволно здравно осигуряване.Оттук жалбоподателят извлича извод,че чрез лимитирането на обема на медицинската помощ по същество се лимитира нейното количествоне само като вид медицински услуги,но и като конкретно закупено количество от всеки вид услуга.

Освен това,във въззивната жалба е изложен аргумента,че заплащането на надлимитната дейност би било в противоречие и с разпоредбата на чл.119 от Закона за публичните финанси,която не допуска извършването на разходи или поемането на задължения,които влошават салдото по консолидираната фискална програма,освен случаите,когато по предложение на Министерския съвет Народното събрание е приело съответни изменения и допълнения в закона за държавния бюджет и/или в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване,и/или в закона за бюджета на НЗОК за съответната година.

3

Друго поддържано в жалбата оплакване е,че решаващият състав при постановяване на обжалваното решение е пренебрегнал принципа на договорното начало,уреждащо отношенията между страните и е присъдил на ищеца сума,която не е договорно определена от страните,а напротив-същата е над договорно определения лимит.Посочва се в тази връзка,че излизането извън рамките на договора е допустимо само по един начин-чрез допълнително договаряне,каквото в случая няма и че едностранното изменение /допълване/ на договора е недопустимо по арг. от разп. на чл.59б,ал.5 от ЗЗО.В този смисъл,според жалбоподателя,следва да се приеме,че излизането извън количествените рамки на договора,може да бъде счетено на практика,като извършване на дейности от изпълнителя,за които страните не са договаряли.

В жалбата са развити и аргументи за обосноваване тезата на жалбоподателя,че в нормативен акт с ранг на закон е предвидено закупуването на здравни дейности да се осъществява в рамките на разпределените на РЗОК за съответния период разходи,т.е. Заплащането на стойността на извършена медицинска дейност не е неограничено,а нарочно регулирано-в рамките на административно разпределени обеми.Поддържа се още,че закупуването на неограничени по обем здравни услуги /надлимитни такива/ с ограничени и предварително рамкирани

/бюджетни средства/ е икономически неосъществимо и затова нормативната уредба предвижда правила за изпълнение разходната част на бюджета на НЗОК.В този смисъл жалбоподателят смята,че установените правила в сключения между страните договор за заплащане на извършената болнична помощ в рамките на суми,за които изпълнителят-ищец е дал изричното си съгласие да бъдат определените в приложение №2 обеми,не са нищожни,тъй като не противоречат на повелителни правни норми,както се твърди в исковата молба и се възприема в решението на съда,а са израз на съобразяването на страните с такива именно норми.Посочва,че самият ЗЗО в чл.58-чл.62 очертава предметните рамки на индивидуалния договор,сключван между НЗОК,представлявана от РЗОК и съответния изпълнител на медицинска помощ,който при всички положения следва да е в съответствие с НРД и със самия ЗЗО /чл.59,ал.1 ЗЗО/.Счита,че предвиденият ред за регламентиране финансирането на конституционно прокламираното социално право на достъпно здравеопазване изключва 4 пълната свобода на договаряне,като сключеният между страните договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки следва да се тълкува в контекста на нормативно утвърдените финансови отношения между НЗОК/РЗОК и изпълнителите.Посочва още,че по силата на чл.45 от ЗЗО Националната здравноосигурителна каса дължи да закупи договорената и оказаната медицинска помощ на осигурени лица,но разпоредбата на чл.51 ЗЗО уточнява,че медицинската помощ извън обхвата на чл.45 и договореното в НРД,не се закупува от НЗОК,което още веднъж /поред жалбоподателя/ установява принципа на допустими ограничения при закупуването на медицинска помощ и изключва разбирането /поддържано от въззиваемия/,че НЗОК дължи безусловното й заплащане.

Развити са и доводи за обосноваване на тезата на жалбоподателя,че сключеният по реда на чл.59,ал.1 от ЗЗО договор с изпълнител може да бъде изменен само по взаимно съгласие на страните,изразено в същата форма за действителност по чл.59,ал.3 ЗЗО-писмена и че до такова изменение договорът обвързва страните според съдържанието,с което е сключен.Поддържа се в този контекст,че доколкото приложение №2 е част от съответния договор по чл.59,ал.1 ЗЗО,то и неговото изменение също може да се извърши само по взаимно съгласие на страните,т.е. чрез сключването на анекс или допълнително споразумение към договора,а в случая не е спорно между страните,че такива допълнителни споразумения,изменящи съответните приложения №2,не са били сключени между страните.

В обобщение,въз основа на поддържаните в жалбата аргументи,НЗОК моли да бъде отменено изцяло обжалваното осъдително решение на ОСПловдив като неправилно и да се отхвърлят предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани.Моли да й се присъдят съдебните разноски по делото,включително и юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

От въззиваемия „Многопрофилна болница за активно лечение ПАРК ХОСПИТАЛ”ЕООД-с.Браниполе,обл.Пловдив,с ЕИК 202628753,е подаден в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника на дружеството адв. С. М..В същия отговор е изложено становището,че въззивната жалба е неоснователна и че не са налице твърдените в нея пороци на обжалваното решение,както и че първоинстанционният съд е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства и решението е 5 прецизно мотивирано и основано на практиката на ВКС,като всеки извод на съда е обоснован с анализ на законодателството,на конкретни договорни разпоредби и аргументи за тяхното съответствие със законодателната уредба.Развити са и конкретни съображения за неоснователност на всяко едно от съдържащите се в жалбата оплаквания срещу обжалваното решение.Въз основа на тези съображения е поискано жалбата да се остави без уважение,съответно-да бъде потвърдено обжалваното решение.Поискано е още в полза на дружеството да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски.

От страните не са направени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените в жалбата оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното: