Решение № 205 от 05.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Стара Загора, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от П. Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20245500500327 по описа за 2024 година

Производството е на осн. чл.234, ал.1 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивното производството по делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 12905/08.05.2024г. от работодателя - ответник Г.Д. "П.б.з.н." /ГДПБЗН/ при МВР, със седалище и адрес на управление в гр.С., ***, с адрес за призоваване гр.Б., ***, РДПБЗН - Бургас против изцяло негативното за него осъдително Решение № 342/15.04.2024г., постановено по приключеното гр.д.№ 4725/2023г. по описа на РС- Ст.Загора, с което работодателят е бил осъден да заплати на служителката си- ищца Е. С. А. от гр.Ст.Загора общо сумата 12 521 лв., представляваща парично обезщетение по чл.234, ал.1 от настоящия ЗМВР в размер на 5 месечни възнаграждения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.11.2023г. до окончателното й изплащане, и сумата 896, 60 лв., представляваща парично обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 от общия закон ЗЗД на обезщетението по реда на чл.234, ал.1 от ЗМВР за периода 04.05.2023г.- 23.11.2023г. Счита, че атакуваното първоинстанционно Решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като излага подробни фактически и правни оплаквания със съответните свои защитни аргументи. Основното оплакване в във в.жалба е, че Решението на РС било постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда определяне размера на обезщетението по чл.234, ал.1 от настоящия ЗМВР. Моли да се отмени изцяло атакуваното Решение, и да се постанови ново въззивно такова, с което да се отхвърлят 1 изцяло исковите претенции за главница и лихви, и претендира направените от него разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор вх.№14991/24.05.2024г. на въззивната жалба от другата странаищцата /служителка/ Е. С. А. от гр.Ст.Загора счита, че направените във въззивната жалба оплаквания били неоснователни и недоказани. Споделят изцяло мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, като същото било мотивирано, законосъобразно и правилно, поради което моли да се отхвърли в.жалба и да се потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно Решение, със законните последици от това. Претендира направените по делото разноски пред въззивната инстанции.

Настоящият въззивен съд, като обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите на всяка една от страните и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, като взе предвид мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение и приложимите материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано следното:

Производството по атакуваното Решение на РС – Стара Загора е на осн. чл.234, ал.1 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивният ОС – Стара Загора счита, че оплакването на жалбоподателя - работодател, че РС се е произнесъл в противоречие със събраните доказателства и при нарушение на процесуалните правила, са изцяло неоснователни и недоказани. Видно от мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, РС е обсъдил всички събрани писмени доказателства, заключението на приетата съдебно-счетоводната експертиза, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност, и е достигнал до своя изцяло обоснован и доказан фактически и правен извод по делото. При извършената въззивна проверка не се установи по никакъв начин да е нарушен принципа на доказателствената тежест за всяка страна по делото в процеса и значението на всяко едно от доказателствата в процеса.

В мотивите си РС е обсъдил всички събрани по делото пред него доказателства, които са относими към естеството на разглеждания правен спор- обсъдени са безспорно всички писмените доказателства, имащи пряко и непосредствено отношение към установяването на трудовия стаж на ищцата.

Фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд са логични, последователни, основаващи се единствено и само на еднозначно установените факти, а не на вероятните и евентуални хипотези и предположения.

Доводите на въззивника почиват единствено и само върху хипотезата за неправилно тълкуване на уредбата, която урежда определяне размера на обезщетението по чл.234, ал.1 от ЗМВР. В тази връзка напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е мотивирал първоинстанционния си акт с безспорно установената и доказана практика по аналогични казуси в Решение № 50083/29.05.2023г. по гр.д.№ 1706/2022г. по описа на ВКС- София. Със същото следва да се счита за окончателно изоставена по- старата практика на 2

ВКС по подобни казуси, незачитаща служебния стаж по ЗДСл за служебен такъв по предишния и по сегашния ЗМВР.

По делото пред РС са били събрани достатъчно доказателства за наличие на безспорно установен и доказан трудов стаж на служителката. РС правилно е кредитирал представените по делото писмени доказателства от ищцата, от които е видно, че същата е била назначена за държавен служител на длъжността „Главен инспектор по управление на собствеността“ с ранг IV м, в отдел „Управление при кризи“ в Дирекция „Гражданска защита“ област Стара Загора в Държавна агенция „Гражданска защита“ към МС със Заповед № 273/23.04.2004г. на председателя на Държавна агенция „Гражданска защита“ към Министерския съвет, считано от 01.05.2004г.

Впоследствие, със Заповед № 21-01-680/27.04.2009 г. /считано със задна дата от 23.04.2009г./ служителката е била преназначена на длъжност „главен експерт по управление на собствеността в отдел „ФСД“ на ТД„Гражданска защита“- област Стара Загора към ГД „Национална служба „Гражданска защита” на Министерството на извънредните ситуации /МИС/- София. Покъсно със Заповед № ЧР-01- 3253/15.12.2009г. служебното правоотношение на ищцата е било прекратено, считано от 28.12.2009г. Със Заповед № К11131/23.12.2009 г. на министъра и ВНД Директор на ГД „Гражданска защита“, считано от същата тази дата/28.12.2009г./ ищцата е била назначена на длъжност за държавни служители в ГД „Гражданска защита“ на МВР, като инспектор на длъжност „инспектор по ГЗ V степен (планиране и подготовка)“, в група „Планиране, оперативна дейност и оперативен комуникационно-информационен център“ в

Областно управление

„Гражданска защита“ - Стара Загора към ГД „Гражданска защита” на МВРСофия.

Безспорно е било доказано пред РС, че ищцата е работила по служебно правоотношение в структурите на „Гражданска защита“ абсолютно безпрекъснато от 01.05.2004г. до 02.02.2023г. включително, когато е навършила пределната възраст за пенсиониране. Съгласно разпоредбата на § 57 от ПЗР на вече отменения ЗМВР, стажът, придобит по Закона за държавния служител /ЗДС/ и по Кодекса на труда /КТ/ от служителите по § 64 от ПЗР на ЗИД на сегашния ЗМВР, се зачита за работа при абсолютно един и същи работодател, съответно орган по назначаване, независимо от главната подчиненост на структурата, в която служителката е работила през цялото време без прекъсване.

РС напълно мотивирано, законосъобразно и правилно е кредитирал заключенията на съдебно-счетоводната експертиза/ССЕ/ на вещото лицеикономист, като пълно, обосновано, безпристрастно и непротиворечащо на останалите събрани доказателства по делото. Съгласно нея работодателят /въззивник/ дължи на служителката си /въззиваема/ съответното парично обезщетение по реда на чл.234, ал.1 от настоящия ЗМВР в размер на точно процесните 12 521 лв., ведно със законната лихва върху тази главница от датата на предявяване на иска в съда /24.11.2023г./ до окончателното й 3 изплащане, а съгласно разпоредбите на чл.82- 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът /работодател/ дължи на бившата си служителка парично обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до датата на окончателното изплащане. Разпоредбата на чл.234, ал.10 от настоящия ЗМВР предвижда, че обезщетенията по този член се изплащат в законоустановения 3- месечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение със служителката. Следователно съобразно нормата на чл.84, ал.1 във вр. с чл.72 от ЗЗД работодателят е изпаднал в забава на 04.05.2023г., а дължимата й сума е 896 лв. съгласно заключението на вещото лице по приетата без никакво оспорвана от която и да е от страните по делото съдебно- счетоводна експертиза/ССЕ/.

Предвид гореизложеното напълно неоснователно е оплакването на въззивника - работодател, че Решението на РС било постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда определяне размера на обезщетението по чл.234, ал.1 от сегашния ЗМВР.

Следователно напълно мотивирано, доказано и правилно РС е достигнал до логичния и еднозначен фактически и правен извод, че служебния стаж по ЗДСл на служителката се зачита за служебен такъв по смисъла на действащия ЗМВР. Решението на РС е подкрепено и с цитираната относима съдебна практика в Решение № 50083/29.05.2023г. по гр.д.№ 1706/2022г. на 3 ГО на ВКС- София.

Поради което въззивната жалба на работодателя се явява напълно неоснователна, необоснована и недоказана, и не следва да бъде уважавана, а атакуваното с нея първоинстанционно Решение, като изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно следва да бъде изцяло потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

С оглед изхода на възивния спор и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК въззивникът /работодател/ следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата сумата 100 лв. за Държавна такса, по приходната сметка на ОССт.Загора в обслужващата го „ЦКБ- АД“, клон Ст.Загора, в полза на органите на съдебната власт в лицето на ВСС- гр.София.

Предвид изхода на спора пред настоящата въззивна съдебна инстанция и на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.38, ал.1, т.3 и ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, въззивникът /работодател/ следва да бъде осъден да заплати на пълномощника - адвокат на въззиваемата /служителка/ разноските им пред въззивната инстанция в размер на 1 607, 58 лв.

Това въззивно съдебно Решение съгласно чл.280, ал.3, т.3, пр.3 от ГПК, поради цената на исковете за парично обезщетение по ТПО в размер на 12 521 лв., над нормативната граница от 5 000 лв., може да се обжалва в 1- месечен срок от датите на връчването му на всяка от страните, чрез въззивния ОСгр.Ст.Загора пред ВКС- гр.София.

Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.267, ал.1, чл.273 и чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.234, ал.1 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 342/15.04.2024г., постановено по гр.д.№ 4725/2023г. по описа на РС- гр.Ст.Загора.

ОСЪЖДА Г.Д. "П.б.з.н." при МВР със седалище и адрес на управление в гр.С., *** да заплати на адв.П. А. К. - ЕГН **********, гр. С.З., *** от АК гр.Ст.Загора, като пълномощник на Е. С. А. - ЕГН ********** от гр.С.З., *** сумата 1 607, 58 лв. /хиляда шестстотин и седем лева и петдесет и осем стотинки/.

ОСЪЖДА Г.Д. "П.б.з.н." при МВР със седалище и адрес на управление в гр.С., *** да заплати на Държавата сумата 100 лв. /сто лева/ за Държавна такса, по приходната сметка на ОС- Ст.Загора в обслужващата го „ЦКБ- АД“, клон Ст.Загора, в полза на органите на съдебната власт в лицето на ВССгр.София.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от датите на връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5