Решение № 24 от 24.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Ива Андр. Иванова в присъствието на прокурора А. Ист. Р. като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601001 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура срещу Присъда № 260024 от 29.03.2022 г., постановена по НОХД № 4395/2020 г., от Софийски градски съд, НО, 28-ми състав.

С тази присъда, Софийски Градски съд, НО, 28-ми състав е признал подсъдимата П. Й. Б. за виновна в това, че в периода от 19.05.2011 г. до 11.11.2014 г. в гр. ***, в „Обединена българска банка“ АД, клон „***“ - *** и клон „***“- ***“, в качеството си на длъжностно лице, при условията на продължавано престъпление, със 188 /сто осемдесет и осем/ деяния, подробно посочени в точки от 1-ва до 42-ра, включително, от 44-та до 68-ма, включително, от 71-ва до 76-та, включително и от 78-ма до 192-ра, включително, от заключителната част на обвинителния акт, присвоила чужди пари, собственост на „Обединена българска банка“ АД, връчени в това качество и поверени да ги пази и управлява, като за улесняването на длъжностното присвояване е извършила друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание - престъпление по чл.309, ал.1 от НК и длъжностното присвояване е в големи размери - в общ размер на 184 046.85 лв. - престъпление по чл.202, ал.2, т.1 и ал.1, т.1, вр. чл.201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което, на това основание и на основание чл.54, ал.1 от НК, съдът е наложил 1 наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата, Софийски градски съд е оправдал подсъдимата Б. по обвинението за извършено престъпление по чл.203, ал.1 от НК - за това, че длъжностното престъпление е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, както и че част от продължаваното престъпление са и деянията по точки 43-та, 69-та, 70-та и 77-ма от заключителната част на обвинителния акт, като предмет на престъплението е била и разликата над 184 046.85 лв. до инкриминираната в обвинението сума от 234 207.19 лева.

На основание чл.202, ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК, съдът е лишил подсъдимата П. Й. Б. от право да заема материално-отчетническа длъжност за срок от три години и от право да упражнява професия “банков служител” за срок от три години.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимата П. Й. Б. /с посочена в присъдата самоличност/, да заплати по сметка на държавния бюджет сумата от 2 557.27 лв. - разноски по делото за експертизи в досъдебната фаза, както и по сметка на СГС сумата от 350 лв. - направени разноски по делото в съдебната фаза.

В законоустановения срок, срещу присъдата на Софийски градски съд е депозиран протест от Софийска градска прокуратура, с доводи за нейната неправилност.

Възраженията си срещу оправдаването на подсъдимата Б. по посочените в присъдата пунктове, прокурорът обосновава с наличието по делото на безспорни доказателства за извършени присвоителни деяния, подробно описани в 43-та, 69-та, 70-та и 77-ма от заключителната част на обвинителния акт. Безспорно било установено, че преводите от сметка на един клиент, по сметка на друг клиент, макар и в същата банка, са били направени с цел да се прикрият предходни присвоителни деяния.

Прокурорът твърди и наличието на всички признаци на извършеното от подсъдимата П. Б. престъпление по чл.203 от НК, тъй като присвоените суми били в „особено големи размери“, възлизащи на 234 207.19 лева, с отчитане размера на минималната работна заплата за страната за процесния период. Извършеното от подсъдимата деяние разкривало и признаците на „особено тежък случай“.

Обществената опасност на подсъдимата била изведена от престъпната упоритост и проявената настойчивост в осъществяване на престъплението, поради големия брой на деянията - 192, продължителния период от време на извършването им /повече от три години/, обстоятелството, че са извършени улесняващи документни престъпления. Не без значение било и обстоятелството, че подсъдимата Б. е преустановила престъпната си дейност не доброволно, а в резултат на сигнал и извършена проверка от служители на „Обединена българска банка“АД. Високата обществена опасност била изведена и от проявената изобретателност и комбинативност при извършване на престъплението.

В заключение, основавайки се на чл.318, ал.1 и ал.2, чл.334, т.2, чл.336, ал.1, т.1 от НПК, прокурорът предлага отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на 2 нова, с която подсъдмата П. Й. Б. да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, посочено в обвинителния акт - по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. с чл.201, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и налагане на наказание „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно.

След запознаване с мотивите към първоинстанционната присъда, допълнително писмено изложение към протеста, в срока по чл.320, ал.4 от НПК, не е депозирано.

Възражения срещу протеста не са депозирани.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа протеста, с доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, за които твърди, че са подробно изложени в протеста.

Прокурорът поддържа и изложеното в протеста твърдение за наличието на доказателства, установяващи описаните в пунктове 43, 69, 70 и 77 от обвинителния акт, присвоявания, извършени от подсъдимата. В тази връзка било установено, че преводите от сметка на един клиент по сметка на друг клиент били направени с цел да се прикрият предходни присвоителни деяния. Извършеното от подсъдимата престъпление покривало състава на престъпление по чл.203 от НК. Налице били особено големи размери, с оглед присвоените суми, възлизащи в размер на над 200 000 лева. Налице бил и особено тежък случай, защото били извършени 192 деяния и извършени улесняващи документни престъпления. Прокурорът пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на осъдителна такава, по отношение на подсъдимата П. Б., с която тя да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение за извършени престъпления по чл.203, ал.1, вр. с чл.202, ал.1, т.1, вр.201, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, с налагане на наказание "лишаване от свобода", което да бъде изтърпяно ефективно.

Упълномощеният защитник на подсъдимата П. Й. Б. оспорва протеста. Намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, като постановена след извършен изключително задълбочен и пълен анализ на събраните по делото доказателства и обосновани въз основа на тях изводи по правото и моли за потвърждаването . Твърди, че петитума на протеста е неразбираем, т.е., не било ясно дали прокурора протестира само признаването на подсъдимата за невиновна по чл.203 от НК, а призната за виновна за извършено престъпление по чл.202 от НК, както било посочено в заключителната част на протеста. Не било ясно и дали прокуратурата протестира и за това, че подсъдимата е оправдана за присвояване по точки 43, 69, 70 и 77 от обвинителния акт, тъй като в заключителната част на протеста не се е искала отмяна на присъдата в тази част.

Изложените в протеста несъгласия с присъдата в тази част, били неаргументирани.

Единствено било посочено, че с деянията си по тези точки подсъдимата била извършила действия, с които целяла да прикрие предходните присвоявания, но липсвали аргументи, че деянията по тези точки представляват присвоявания, а че прикриват извършените присвоявания, поради което не било ясно дали има протест в тази посока. Намира извода на СГС, че деянията по тези точки, представляващи транзакции в самата банка от сметките на 3 свидетелите Д. К. и Г. И. в ОББ по сметките на И. Д. също в ОББ не били присвоявания, доколкото не била прекъсната фактическата власт на банката върху тези пари, за правилен.

Правилността на този извод била потвърдена и от множеството извършени ССчЕ и допълнителни такива, извършени пред първоинстанционният съд.

Възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че извършените от подсъдимата незаконни транзакции от сметки на И. Д. в „ОББ“ АД към кредитната му карта, също издадена от „ОББ“ АД, представляват присвоявания, като твърди, че тези транзакции представлявали единствено документни престъпления, но не и присвоявания. Оспорва и извода на съда, че това било присвояване, защото банката била обезщетила титуляра на сметките по силата на облигационните отношения помежду им. Това не било вярно, защото обезщетение били поискали само свидетелите И. и К. докато Д. въобще не бил поискал обезщетение от банката за средствата, които са били отнети от сметките му.

Защитникът се съгласява с извода на първият съд, че присвояванията са в размер на 129103.85 лева, които подсъдимата транзакцирала от банковите сметки на клиенти на банките, към свои сметки, към сметките на майка си, на брат си, с които е прекъсвала фактическата власт. Останалите транзакции представлявали присвояване на суми чрез транзакции от самата кредитна карта. В обвинителния акт обаче имало непълнота, тъй като не били установени присвоителните действия на сметка чрез транзакции от самата кредитна карта.

Независимо, че твърдяната от прокуратурата присвоена сума била намалена от съда с 50 000 лева, според защитника, и с присъдата задължението на подсъдимата било надписано с 15 000 лева, тъй като преведената по сметката на майката сума, впоследствие подсъдимата била върнала по същата сметка, от която е била преведена. Това не било отразено от първоинстанционния съд, както и обстоятелството, че кредитната карта на свидетеля Д. също била върната със заредената наличност от 5000 лева, както е била предадена.

Според защитника, протеста на СГП, касаещ размера на присвоените суми не бил аргументиран, както и искането за отмяна на присъдата в частта, с която подсъдимият е призната за виновна за деяние по чл.202 от НК, а не по чл.203 от НК. Не били събрани доказателства за високата обществена опасност на подсъдимата, представляваща задължително кумулативно изискване, за да се счете случаят за особено тежък. Твърди обратното - че подсъдимата не била лице с висока степен на обществена опасност, защото не била извършила присвояванията с користна цел, защото самата тя била обект на измама в продължителен период от време и присвоявала средствата за да помогне на човек със застрашено здраве и живот. Подчертава, че подсъдимата имала коректно поведение през целия период на водене на наказателното производство; веднага била признала вината си пред банката, веднага се съгласила да подпише споразумение за връщане на сумата, веднага е започнала да плаща задълженията си към банката и до настоящият момент, без пропуснат месец.

4

Защитникът обръща внимание на здравословното състояние на подсъдимата /включена в донорска програма за инвитро процедура/, на трудовата и семейната ангажираност. Тези обстоятелства, според защитата, не налагат нуждата от ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

В заключение, защитникът моли за неуважаване на протеста и потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

В лична защита, подсъдимата поддържа казаното от защитника си. Съжалява за стореното и че била толкова глупава. Заявява, че ще плаща както и когато може, и че никога повече не би направила подобно нещо.

В предоставеното на присъдата. право на последна дума, подсъдимата моли за потвърждаване

Софийски апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата инстанция, като провери атакуваната присъда по оплакванията в протеста и служебно изцяло, съгласно чл.314 ал.1 от НПК, намира следното: