Решение № 354 от 08.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Благоевград, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20221200500311 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от „В.М.“ Е., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. М., ***, представлявано от С.Б., срещу решение № 900003/ 06.01.2022 г., постановено по гражданско дело № 1257/ 2020 г. на Pайонен съд – С..

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал.

Поддържа се, че тълкуването на волята на страните по сключения договор, извършено от първостепенният съд, не може да бъде споделено.

Поддържа се, че волята на страните, изразена в чл. 11, т. 4 от договора за наем - договорът се прекратява едностранно без предизвестие от наемодателя при неплащане в договорения срок на повече от две месечни наемни вноски, води до извод, че страните предварително в съответствие с диспозитивните правила на ЗЗД, са уговорили прекратяване на договора за наем при настъпване на вторичен юридически факт - забава, респ. неизпълнение на задължението за плащане на повече от две месечни наемни. Навежда се, че е уговорено с настъпване на факта на неизпълнението, без други формалности и 1 волеизявления, договорът за наем да преустановява действието си. При това положение, се прави довод, че съобразно волята на страните, изразена в горния текст, следва категорично да се приеме, че от 09.01.2019 г., денят, следващ настъпване на падежа на третата неплатена месечна наемна вноска, и след като ответникът не е платил повече от две месечни наемни вноски, процесният договор за наем от 24.04.2012 г. е прекратен.

Поддържа се, че действително и след тази дата - 09.01.2019 г., включително и към претендираната от ищеца крайна дата 31.03.2020 г., наемателят не е освободил част от имота, като е продължил да ползва част от имота, около 750 кв. м. /седемстотин и петдесет квадратни метра/ доколкото не е демонтирал изградените със свои средства в наетия имот съоръжения, временни обекти и заграждения, представляващи: 6 броя бани и тоалетни с обща площ около 30 кв. м., 1 брой лятна кухня с площ около 60 кв.м., 6 броя беседки с обща площ 54 кв. м., основен ресторант, бар и кухня с обща площ около 600 кв. м. Фактът, че ползването на част от около 750 кв. м.

/седемстотин и петдесет квадратни метра/ от процесния недвижим имот, целият имот с площ 4897,00 кв.м. /четири хиляди осемстотин деветдесет и седем квадратни метра/ от наемателя е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя в периода след прекратяването - от 09.01.2019 г. до края на март 2020 г. не дава основание да се приеме, че страните са се съгласили да встъпят отново в наемни отношения със същото съдържание като по договора от 24.04.2012 г. Прави се довод, че по тези съображения не може да се приеме, че претендираните от ищеца суми, са дължими на договорно основание — договора за наем от 24.04.2012 г. и последващите три анекса.

Навежда се, че от доказателствата по делото, представени от ищеца се установява, че договорът за наем е бил прекратен на 09.01.2019 г. и с оглед клаузите на чл. 11, т. 4 от договора, предвиждащи автоматично прекратяване при неплащане на повече от две месечни наемни вноски, последващото държане на имота не се основава на възникване на нова облигационна връзка.

Навежда се, че с чл. 236, ал. 1 от ЗЗД законодателят е въвел възможност за продължаване на облигационната връзка по договор за наем след изтичането на срока за който е сключен. Тази хипотеза не урежда продължаване действието на наемен договор, което е преустановено по друга причина - разваляне или предсрочно прекратяване. В тези случаи, ако държането на наетата вещ продължи със съгласието на бившия наемодател, то това държане може да се основава или на нова облигационна връзка /възмездна или безвъзмездна/ или да е без основание. Автоматичното прекратяване на договора, поради неизпълнение на задължение не се приравнява по отношение на последиците си на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД. Ако след датата на автоматичното прекратяване на договора, ползването на вещта е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът не се счита за продължен за неопределен срок. Поддържа се, че в този случай, държането на наетата вещ е на отпаднало основание, като 2 последиците се уреждат на плоскостта на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, която норма урежда спецификата на неоснователното обогатяване по отношение на договора за наем с отпаднало действие. Това становище е застъпено в решения по чл. 290 от ГПК на ВКС /Решение № 227/07.01.2015 г. по т. д. № 2482/2013 г. на ВКС-ТК, I т. о и Решение № 25/27.02.2020 г. по т. д. № 426/2019 г. на ВКС-ТК, II т..

Навежда се, че при положение, че за претендиралия период на договорно основание не е възникнало задължение за заплащане на главница, то не са налице основания и за възникване на акцесорно задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 900003/ 06.01.2022 г., постановено по гражданско дело № 1257/ 2020 г. на Pайонен съд – С., като бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни.

Претендира разноски за производството.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството пред РС – Благоевград е образувано по иск, предявен от „В.Х., със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Нгуен Ван Хоай против „ВИП - М.“ Е., със седалище и адрес на управление в гр. М., представлявано от управителя С.Б.. Поддържа се от ищецът, че на 24.04.2012 г. с ответника са сключили договор за наем на недвижим имот, по силата на който е предоставил на ответника за временно, възмездно ползване свой собствен недвижим имот. Посочва, че с анекс от 04.07.2013 г. наемателят се е задължил да му заплаща месечен наем от 1 000 лева платим до 8-мо число на текущия месец. Посочва, че срокът на този договор е бил продължаван с няколко анекса и последно с анекс от 02.04.2018 г. срокът е бил продължен с 2 години, считано от 01.05.2018 г. Твърди, че ответникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща месечния наем, поради което му е изпратил уведомително писмо, получено на 10.04.2020 г., че съгласно уговореното в договора при неплащане на две и повече месечни наемни вноски, едностранно прекратява договора, поради което ищецът 3 твърди, че договорът е прекратен на 10.04.2020 г. Твърди, че за времето от 01.09.2019 г. до 31.03.2020 г. ответникът е ползвал целия имот и му дължи наемни вноски на обща стойност от 6 999,97 лева с начислен ДДС, за което е издал и фактура. Посочва, че за тази сума е подал заявление по чл. 410 от ГПК пред PC - С., че е било образувано производство по ч.гр.д. № 830/ 2020 г., по което е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника. Сочи, че ответникът е възразил срещу заповедта, поради което твърди, че предявява настоящия иск.

Прави искане пред съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи следната сума по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 830/ 2020 г. по описа на CPC, а именно: сумата от 6^999, ..97 лева, представляваща незаплатени наемни вноски за периода от 01.09.2019 г. до 31.02.2020 г. по договор за наем от 24.04.2012 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Иска от съда да му присъди и направените съдебни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 830/ 2020 год.

Ответникът подава отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Не оспорва фактите относно образуваното заповедното производство и издадената заповед за изпълнение. Твърди, че договорът за наем между него и ищца е бил прекратен на 09.01.2019 г., съгласно уговореното в чл. 11, т. 4 от договора по право, поради неплатени две и повече месечни вноски от м. ноември 2018г. Ответникът признава, че след тази дата от 09.01.2019 г. до 31.03.2020 г. не е освободил имота. Сочи, че е ползвал част от него, т.е. около 750 кв.м. с поставени в частта съоръжения. Сочи, че не ги е демонтирал и твърди, че за този период от 09.01.2019 г. до 31.03.2020 г. между него и ищеца е липсвало договорно отношение и претендираните от ищеца суми не се дължат на договорно основание.

След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа страна на спора, както и правна страна:

Дружеството „В.Х.“ ООД е собственик на основание покупко- продажба и влязъл в сила ПУП- ПРЗ на УПИ № 031030, находящ се в м.“Д.“, землището на с. Л., общ. С., целия с площ от 4897, 00 кв.м. , при съседи: от две страни път, имот № 031027 и имот № 031023 - видно от нотариален акт № 122, том първи, per. № 1411, дело № 101/ 2010 год. по описа на нотариус № 198 от регистъра на Нотариалната камара.

На 24.04.2012 год. между „В.Х., като наемодател и „В.М.“ Е., като наемател е бил сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване описания УПИ № 031030 в м. „Д.“ в землището на с. Л.. Съгласно уговореното в чл. 1, ал. 2 от договора, същият влиза в сила от 01.05.2012 год., а съгласно чл. 3, ал. 1, договорът се сключил за срок от две години, считано 4 от 01.05.2012 г. В чл. 4, ал. 1 от него е уговорено наемателят да заплаща на наемодателя за ползването на наетия имот месечен наем в размер на 500 лева без ДДС, платим най - късно до 8 - мо число на текущия месец по посочена банкова сметка в „Т.А.“ АД. В следващата алинея на тази клауза, а именно в чл. 4, ал. 2 от договора е било уговорено, че при забава в плащането на наемната цена с повече от два месеца от страна на наемателя, наемодателят имал право да прекрати договора без предизвестие. Същата уговорка е била записана и в чл. 11, т. 4 от раздел IV,озаглавена „Прекратяване на договора“, а именно, че договорът се прекратявал едностранно без предизвестие от наемодателя при неплащане в договорения срок на повече от две месечни вноски. В останалите клаузите на чл. 11 - т. 1, т.2 и т. 3, страните се уговорили, че освен в този случай, договорът се прекратявал и по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; - с изтичане на срока; - едностранно от наемателя с писмено предизвестие до наемодателя, направено поне 2 месеца по- рано. В чл. 5 от договора е било уговорено, че държането върху наетия имот се предава на наемателя в деня на подписване на договора. Било е уговорено, че към същия момент имотът е незастроен и в него няма монтирани съоръжения, временни обекти и заграждения. В чл. 6 от договора, наемодателят е дал съгласието си наемателят да разполага върху имота съоръжения, временни обекти и заграждения, свързани с дейността му и според предназначението на имота. В чл. 7 от договора, наемателят е поел задължението след приключване на наемното правоотношение да демонтира за своя сметка всички монтирани конструкции и съоръжения в имота. Срокът за това, съгласно чл. 9 е бил един месец считано от прекратяване на договора.