Решение № 490 от 16.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20258002102522 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Велинград, чрез пълномощника й по делото адв. Д. С., против Решение №87 от 07.03.2025г. по в. гр. д. №73/2025г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, с което е било потвърдено Решение №373 от 21.10.2024г., постановено по гр.д.№ 20245210100015 по описа на Районен съд- Велинград, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община Велинград дължи на адв. Г. Х. Б. от АК- Пловдив, ЕГН **********, сумата в размер на 11006,11 лв.- дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. №523/2014г. по описа на Районен съд Велинград, определено с Решение № 270/28.06.2023г. на Адвокатски съветгр. Пловдив по Протокол № 15/28.06.2023г., ведно със законната лихва за периода от 23.11.2023г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 587/27.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1160/2023г. по описа на Районен съд- Велинград. В 1 касационната жалба срещу така постановеното решение се излагат обобщено следните доводи за неправилността му: при постановяването му въззивният съд не е съобразил Решение на СЕС от 25.01.2024г.по дело С438/22, съгласно което при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; съдът е бил длъжен и е трябвало да извърши съдебен контрол и проверка за законосъобразността на Решение № 270/28.06.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив, взето с Протокол № 15/28.06.2023 год., предвид факта, че органът се е произнесъл, без да се съобрази с чл. 101, §2 от ДФЕС, според който всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с чл.101 от ДФЕС, са нищожни; съдът неправилно приел, че в резултат на извършените от адв. Б. процесуални действия по делото /две молби и три частни жалби/, които са идентични по общо 33 частни граждански дела, бил постигнат благоприятен за общината резултат; че Община Велинград не е оспорила с отговора на исковата молба определения от Адвокатския съвет размер на адвокатското възнаграждение; че възражението й за нищожност на решението на

Адвокатския съвет е преклудирано; размерът на определеното на ищеца възнаграждение не бил съобразен с извършените от него правни действия. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на по- нисък размер на адвокатско възнаграждение в полза на ищеца.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея адв. Г. Х. Б. от АК- Пловдив, ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. С. С., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

С определение №449 от 30.01.2026г. по настоящото гр. д.

№2522/2025г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за извършване на проверка за съответствието с формираната съдебна практика на разрешението, което е дал въззивният съд на въпроса длъжен ли е да даде отговор на оплакванията, направени във въззивната 2 жалба, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните и да основе изводите си на събраните по делото доказателства.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е налице задължителна и трайно установена казуална практика на ВКС, според която предметът на въззивната дейност при ограниченото въззивно обжалване се състои в разрешаването на материалноправния спор, а проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от решаващата дейност на въззивния съд- мотиви по т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Преценката на въззивния съд относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност- мотиви по т.2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В рамките на предмета на проверката по чл.269, предл.2 ГПК, въззивният съд е длъжен да разгледа възраженията на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по делото доказателства във връзка с тези доводи, а преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на събраните доказателства във връзка с тези факти, следва да бъдат отразени в мотивите на съда, като при формиране на вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, той е длъжен да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност. Тези задължения на съда произтичат от изискванията на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК.

Необсъждането и непроизнасянето от въззивния съд по всички наведени доводи и възражения при разглеждането на спора по същество представлява съществено процесуално нарушение.

С обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

На 04.02.2019г. между кмета на Община Велинград К. Т. К. от една страна, и адвокат Г. Х. Б. от АК-Пловдив, от друга, е сключен писмен договор за представителство по пълномощие по чл.33 във връзка с чл.32, т.1 от ГПК във връзка с чл.286 от ЗЗД /с наименование пълномощно/ с изх.№92-00/398 от 04.02.2019г., по силата на което кметът на Община Велинград упълномощава адв.Г. Х. Б. от АК-Пловдив с права: да осъществява процесуално 3 представителство в производството по ч.гр.д.№523/2014г. по описа на Районен съд- Велинград, като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключването му във всички съдебни инстанции, включително и с права по чл.34, ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК. Между страните не е било уговорено при условията на чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение в полза на адвокат Г. Б. във връзка с упълномощаването му по делото. Към датата на упълномощаването по ч.гр.д.№ 523/2014г. по описа на РС-Велинград е била издадена по реда на заповедното производство Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №290 от 10.06.2014г., с която заповедният съд е разпоредил длъжникът Община Велинград да заплати на кредитора “Еко-Титан“ ЕООД- клон София, ЕИК 1055475260020, сумата от 743191,86 лв.- главница, законна лихва от 09.06.2014г. до окончателното изплащане на вземането, и разноски от 14983,84лв за внесена държавна такса, представляваща неплатена дължима сума по общо 27 фактури по списък и по нотариално заверен договор между страните за обществена поръчка от 16.02.2009г. Три дни след упълномощаването от адв.Г. Б., като пълномощник на длъжника Община Велинград, била депозирана по делото писмена молба с вх. №662 от 07.02.2019г., с искане до заповедния съд да обезсили издадените в полза на заявителя заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като в молбата са изложени правоизключващи отговорността на длъжника и правопогасяващи вземането на кредитора възражения поради липса на правосубектност на заявителя в заповедното производство, имащ качеството на клон на търговско дружество. Заповедният съд е оставил молбата без движение с разпореждане №353 от 20.02.2019г., като в изпълнение на указанията на съда длъжникът Община Велинград, чрез адв.Б., е повторил доводите и искането си, изложени в молбата, с допълнителна молба вх.№1413 от 21.03.2019г. С разпореждане №753 от 23.04.2019г. заповедният съд оставил без разглеждане молбата на Община Велинград, подадена чрез пълномощника й адв.Б., с вх.№662 от 07.02.2019г.. Съдебното разпореждане е било обжалвано в законния срок от пълномощника адв.Б. от името на Община Велинград с частна жалба вх.

№2461 от 22.05.2019г. По така подадената частна жалба с определение №378 от 10.07.2019г. по в.ч.гр.д.№451/2019г. по описа на Окръжен съд Пазарджик съдът отменил разпореждане №753 от 23.04.2019г по ч.гр.д. №523/2014г. на РС- Велинград и върнал делото на същия съд за произнасяне по молбата с вх.

4

№662 от 07.02.2019г. С определение №612 от 15.07.2019г. на РС-Велинград по ч.гр.д.№ 523/2014г. молбата на длъжника Община Велинград подадена чрез пълномощника адв.Б., за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д.№ 523/2014г. по описа на РСВелинград, била отхвърлена. Въпреки, че заповедният съд е постановил, че актът му /определението/ не подлежи на обжалване, на 12.09.2019г. от длъжника Община Велинград чрез пълномощника адв.Б., е била депозирана частна жалба срещу определението, Така депозираната частна жалба била върната от заповедния съд с разпореждане №1760 от 25.09.2019г., като срещу разпореждането за връщане в законния срок била подадена частна жалба от Община Велинград, чрез адв. Б., с вх.№5022 от 10.10.2019г. С писмена молба с вх. №6254 от 02.12.2019г. подадена лично от законния представител на длъжника Община Велинград- кметът К. К., частната жалба е била оттеглена. Съгласно писмено споразумение №1378 от 10.12.2019г., сключено между „Еко Титан“ ЕООД, ЕИК 105547526, представлявано от управителя К.

Г. Д., и Община Велинград, представлявана от кмета К. К., е било постигнато съгласие за уреждане на паричните вземания на дружеството срещу общината.

Според споразумението общият размер на задълженията, които има общината към дружеството по инициираните заповедни производства пред РСВелинград, и образувани изпълнителни дела за събирането им, е 9 354 470.00 лв., включващи главница, лихви и съдебно-деловодни разноски, като на основание чл.108 от ЗЗД дружеството се отказва от сумата от 500 000.00 лв. с включен ДДС, и същата ще бъде приспадната пропорционално от главницата на вземането на дружеството, натрупаните лихви и разноски и други, при което и поради направения отказ размерът на дълга се намалява на 8 854 470 лв., представляваща сбор на вземанията по всички образувани изпълнителни дела, като същата ще бъде погасявана доброволно, на 72 месечни вноски с начало 01.01.2020г. Община Велинград се е задължила да оттегли подадените от нея въззивни жалби и въззивни частни жалби, между които и въззивната частна жалба по ч.гр.д.№523/2014г. по описа на РС- Велинград, срещу задължение на дружеството да не претендира от общината никакви съдебно-деловодни разноски и адвокатски възнаграждения по тези дела. Въз основа на отправено от адвокат Г. Б. до Адвокатски съвет- Пловдив искане за определяне на възнаграждение по реда на чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата по ч.гр.д.№ 523/2014г. по описа на РС- Велинград поради липса 5 на уговорено такова между страните, Адвокатският съвет- Пловдив е постановил Решение №270 по протокол №15 от заседание от 28.06.2023г., с което е определил на основание чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение на адвокат Г. Х. Б. в размер на 11006.11лв с включен ДДС за осъщественото от него процесуално представителство и защита на Община Велинград по ч.гр.д.№ 523/2014г. на РС-Велинград, при материален интерес за определянето му от 382087,85лв, представляващ половината от заявения материален интерес по делото от 764175,70лв., като сумата е формирана от 9171,76лв /чл.7, ал.7 във връзка с чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ-3530лв +5641.76лв/ плюс 20% ДДС или общо 11006.11лв с ДДС.

Решението на Адвокатския съвет-Пловдив не е обжалвано от заинтересованите страни в законния срок по предвидения в закона процесуален ред- пред Висшия адвокатски съвет, съгласно чл.88, ал.4 и ал.5 от ЗА във връзка с чл.122, ал.1, т.4 от ЗА или по административен ред, и е влязло в сила.