Присъда № 73 от 07.10.2024, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 698/2024 г.

МОТИВИ:

Обвинението против подс. С. Р. Н. от гр. П. е за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, а именно за това че на 15.02.2024 год. в гр. П. на ул. „П.“, без надлежно разрешително, което се изисква по чл.7, ал.1, и чл.32, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, е държал в себе си високорисково наркотично вещество: Метил - 2 {1 - {5 флуоропентил} -1 Н-индазол-3 -ил} формамидо} -3,3 - диметилбутаноат, познато под синонима - 5F-ADB, привнесено към растителна маса с него тегло 1,764гр. на стойност 52,92лв., съгласно приложение към член единствен към Постановление №106/02.08.2023г. за изменение на постановление №23 на Министерски съвет от 29.01.1998 год. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК- „Съкратено съдебно следствие” в хипотезата на чл.371 т.1 от НПКподсъдимият С. Н. и неговия защитник дават съгласие да не се провежда разпит на двамата свидетели, разпитани на ДП, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- П. поддържа повдигнатото обвинение и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по него и осъден на наказание лишаване от свобода, като се постанови ефективното му изтърпяване при общ режим при спазване на разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и прави предложение да бъде активирано на осн. чл.68 ал.1 от НК наказанието ЛС, наложено на подсъдимия при предходното му условно осъждане, тъй като настоящето деяние се явява извършено в изпитателния срок.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощения си защитник, като се признава за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения. В последната си дума моли съда да не му налага ефективно наказание. Защитникът на подсъдимия ангажира доказателства и изразява становище, че извършеното от Н. деяние съставлява маловажен случай, поради което предлага той да бъде оправдан по основния състав и освободен от наказателна отговорност за извършеното деяние по по-леко наказуемия състав, а именно по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3 т.1 от НК.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Подс. С. Н. е осъден с влязла в сила на 19.01.2023 г. присъдаспоразумение по НОХД № 21/2023 г. на PC- П., за извършено престъпление по 1 чл.354а ал.3 т.1 от НК, за което му е било определено наказание 11 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено за изпитателен срок от три години и кумулативно наказание глоба.

На 15.02.2024 г. свидетелите Д.П. и К.У.- служители в РУ- П. извършвали обход в района на Участък „Изток“ в гр. П.. На ул. „П.“ пред №105 те спрели за проверка подс. С. Н., който демонстрирал съмнително поведение. След като установили самоличността на подсъдимия, свидетелите П. и У. го попитали дали държи у себе си забранени от закона вещи и предмети. Подс. Н. заявил, че в себе си имал топчета с т.нар. „билка“ и изразил готовност да предаде наркотичното вещество доброволно. Поради тази причина подсъдимият бил отведен в сградата на РУ- П., където предал на полицейските служители 14 броя топчета, представляващи полиетиленови „свивки“, в които имало суха листна маса. Н. обяснил, че тези топчета съдържали наркотично вещество- т.нар. „билка“. За извършеното доброволно предаване бил съставен протокол. Пред полицейските служители подсъдимият обяснил, че е закупил наркотичното вещество от непознато лице в ромската махала на гр. П., за своя лична употреба.

По повод на горното било отпочнато настоящето наказателно производство.

По образуваното ДП като веществени доказателства били приобщени 14-те топчета, на които бил извършен оглед, при който се установило, че общото тегло на съдържащото се в тях вещество възлиза на 2,65 грама, а при тестване с полеви наркотест, същото реагирало на „синтетичен канабиноид“.

Видно от заключението на изготвената Съдебна химическа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, е че растителната маса- обект на експертизата, представлява „препарат“ по смисъла на закона, който има нетно тегло 1,764 грама и съдържа веществото Метил- 2 {1 - {5 флуоропентил} -1 Н-индазол-3 - ил} формамидо} -3,3 - диметилбутаноат, познато под синонима- 5F-ADB. Според вещото лице установено вещество било привнесено към растителната маса, която е само носител за него.

Идентифицираното вещество е ново психоактивно вещество /НПВ/ и е включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като високо рисково вещество.

След проведеното изследване останал остатък от препарата с тегло 1,685 грама, който бил предаден на съхранение в ЦМУ при Агенция МитнициСофия, за което бил съставен приемателно-предавателен протокол.

Стойността на НПВ- предмет на престъплението, изчислена съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г., изм. С ПМС № 106/02.08.2023 г. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите съдопроизводството, възлиза на стойност 52,92 лева.

В хода на производството не са събрани доказателства, че подс. С. Н. има 2 надлежно разрешително за държането на високорисково наркотично вещество, каквото се изисква по чл.7 ал.1 и чл.32 ал.1 от ЗКНВП.

Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Д.П. и К.У., инкорпорирани в доказателствения материал на основание чл.283 от НПК чрез прочитането им, както и от показанията на св. К. К., писмените доказателства и заключението на СХЕ и частично от обясненията на подсъдимия.

Съдът дава вяра на показанията на свидетели П. и У., които са еднопосочни, логични и кореспондират с писмените доказателства по делото и заключението на експертизата. В тях те заявяват категорично, че подс. Н. при извършената му проверка е заявил, че държи в себе си топчета с наркотично вещество, т.нар. „билка“, като в последствие е предал същите с протокол за доброволно предаване. Казал им също, че е закупил за себе си наркотика от непознато лице в ромската махала.

В съответствие с показанията на свидетелите П. и У. са и показанията на св. К. К.- жената, с която подсъдимият съжителства на съпружески начала. В тях тя също сочи, че подс. Н. и негови приятели отишли да си вземат „билка“ от махалата, за да пушат и че когато полицаите ги спрели всичкият наркотик бил у него.

Предвид тези гласни доказателства, подкрепени и от писмените такивапротокол за доброволно предаване, протокол за оглед на ВД и заключение на СХЕ, съдът не даде вяра на обясненията на подс. Н. в частта, в която твърди, че като взел топчетата от човека в махалата си мислел, че взима марихуана, но се било оказало „билка“. Освен това съдът не кредитира и обяснението му, както и показанията на св. К., че част от наркотичното вещество било на другите две лица, които били с него, тъй като от показанията на свидетелите У. и П. се установи, че самият подсъдими пред тях е заявил, че „билката“ е негова и е взел за собствена употреба. Това обстоятелство той е потвърдил и при предаването на топчетата на полицейските служители. Освен това от всички доказателства става ясно, че всички 14 бр. топчета, представляващи препарат съдържащ НПВ- 5F-ADB са били държани от подсъдимия, били са в него и той ги е предал. Тоест безспорно на инкриминираното място и дата именно подс. Н. е държал високорисковото наркотично вещество.

Имайки предвид горния анализ на доказателствата и установената въз основа на тях фактология, съдът намира, че от обективна и субективна страна подс. С. Н. не е осъществил основния състав на престъплението- държане на високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.354а ал.3 т.1 от НК, а престъпния състав на чл.354а ал.5 във вр. с ал.3 т.1 от НК, като на на 15.02.2024год. в гр.П. на ул.„П.“, без надлежно разрешително, което се изисква по чл.7, ал.1, и чл.32, ал.1 от ЗКНВП, е държал в себе си високорисково наркотично вещество: Метил - 2 {1 - {5 - флуоропентил} -1 Н[1]индазол-3 ил} формамидо} -3,3 - диметилбутаноат, познато под синонима- 5F-ADB, привнесено към растителна маса с него тегло 1,764гр. на стойност 52,92 лева, 3 като случаят е маловажен.

Според настоящия съдебен състав деянието съставлява маловажен случай на държане на високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.93 т.9 от НК, във вр. с чл.354а ал.5 от НК и не изпълва основания състав на държане на високорисково наркотично вещество без надлежно разрешение по смисъла на чл.354а ал.3 т.1 от НК. Преценката по този съдът направи на база фактите по делото, касаещи начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.

Опора за извода на съда за маловажност на случая, най-напред се съдържа в малкото количество на държаното наркотично вещество (1,764 грама) и твърде ниската му стойност (52,92 лева- драстично под размера на МРЗ за страната). Отчетоха се също така и наличието на други смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства- пълни самопризнания, оказано съдействие на полицейските и разследващите органи за разкрИ.е на престъплението, изразено критично отношение към стореното, трудово ангажиран е, има семейство и две малолетни деца, за които се грижи и младата му възраст, влошеното му здраве- наличие на здравословни проблеми и заболявания, които очертават престъплението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Вярно е, че съдебното му минало е обременено, тъй като както е посочено по-горе той е осъждан за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, като му е наложено наказание ЛС, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години. Вярно е, че именно в този изпитателен срок е осъществил настоящето деяние. Тези обстоятелства обаче не могат да бъдат абсолютен аргумент при преценката на обществената опасност на конкретното деяние, извършено от подсъдимия. В случая, характеристиките на личността му като осъждано лице не са се отразили по никакъв начин върху спецификата на осъществяване на конкретното деяние и не може да доведе до извода за устойчива престъпна нагласа у подсъдимия. В този смисъл е и практиката на ВКС като за пример могат да се посочат Решение № 253/11.06.2009 г. по н.д. № 241/2009 г. на І н.о. на ВКС, Решение № 8/04.02.2020 г. по н.д. № 1168/2019 г. на І н.о. на ВКС и мн. други.

В случая трябва да се отчете и това, че предметът на престъплението е наркотичното вещество- НПВ 5F-ADB, привнесено към растителна маса, като цяло представлява препарат по смисъла на закона, известно в обществото като т. нар. „билка“, което въпреки че е високорисково наркотично вещество, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, спада към т. нар.

„мека дрога“. Не следва да се пренебрегне и в случая целта на държането на марихуаната- не за разпространение, а за лична употреба и то не системно, 4 което показва и държаното количество на целия препарат.

При наличието на всички тези обстоятелства съдът формира правният извод, че извършеното от подс. Н. е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на престъпления от този вид. Затова и го призна за невинен и го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по основния състав по чл.354а ал.3,пр.2-ро,т.1, пр.1 от НК.

Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е включвал представите, че в себе си има високорисково наркотично веществоот посочения вид и количество и че държи същото без са има надлежно разрешение. Във волево отношение подсъдимият е желаел да държи наркотичното вещество.