Решение № 107 от 27.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000501728 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С Решение рег. № 2175/09.04.2025 г., постановено по гр.д. № 20241100103961 по описа на Софийски градски съд, ГО, І-14 състав изцяло е уважен предявен срещу Столична община иск с определена квалификация чл.

49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 35 000 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди след увреждане на лек автомобил от паднало дърво на 04.11.2023 г. като е присъдена и законна лихва от датата на увреждането до изплащане на сумата.

Решението е обжалвано от Столична община, представлявана във въззивното производство от юрк. Д. А., наричана впоследствие и въззивник.

Въззивникът упреква първоинстанционния съд, че не е отчел нормативно утвърдена процедура, обуславяща отстраняване на дърво от експертна оценка, че дървото е опасно. Оспорва се да е налице която и да било от лимитативно предвидените предпоставки. Като причина за падналото дърво се сочи силен вятър. При тези обстоятелства поддържа теза за изключена вина на негов служител, аргументирайки наличие на случайно събитие. Твърди се 1 увреждането да е настъпило въпреки направеното всичко необходимо от служителите на ответника. Евентуално искът е оспорен по размер с довод, че не е доказано щетите по автомобила да са били отстранени. Намира за меродавна стойността на погиналата вещ към датата на увреждане при твърдение да възлиза на 29133 лв., от която смята да подлежи на приспадане стойността за предаване на скрап (697 лв.) Иска се решението да бъде отменено, евентуално изменено по размер, а присъдените разноски да бъдат съобразени с изхода от спора.

В отговор по жалбата ищцата, представлявана от адв. М. Д., наричана впоследствие и въззиваема, се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззиваемата се позовава на установено от първоинстанционния съд задължение за периодична преценка състоянието на биологичните видове за благоустрояване, което не се установява да е било изпълнено от служителите на ответника. Претендират се разноски във въззивното производство.

Въззивната жалба е предявена в предписания от закона срок от процесуално легитимирано лице. Дължимата държавна такса е внесена.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на въззивника смята да не е доказано, че падналото дърво е болно, поради което смята, че общината не дължи да го премахне. Евентуално пледира за отмяна на решението за сумата надвишаваща стойността на погиналата вещ. Представя списък на претендираните разноски.

Процесуалният представител на ищцата в първоинстанционното производство пледира за изцяло потвърждаване на решението. Смята, че като собственик на гората Столична община има задължение да обследва дърветата и да следи за наличие на болни или увредени дървета, които да премахва. Позовава се и на други случаи на увредени автомобили поради паднали дървета. Претендират се разноски като е представен и списък.

Въззиваемата упреква общината, че не отстранява наклонени над пътя дървета.

При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността на обжалваното решение акт нито неговата допустимост в обжалваната част, 2 за които пороци съдът следи служебно.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК).

В случая не се спори, а и от представеното свидетелство за регистрация се установява, че ищцата е собственик на лек автомобил марка Фиат, модел „Абарт 500“ с рег. № ***. Установява се и че на 04.11.2023 г. върху този автомобил е паднало дърво. Няма и спор, че дървото е част от растителност в Борисовата градина.

Свид. Й., съсед на ищцата, споделя, че чула силен трясък. Погледнала от балкона си и видяла, че отчупил се клон от надвесено над улицата дърво, паднало върху колата на ищцата.

Свид. П. – дядо на ищцата, сочи върху колата да е паднало огромно дърво, което било отстранено чрез нарязване от пожарната служба.

От неоспореното заключение на инж. М. необходимите средства за отремонтиране на увредените части по автомобила възлизат на 39447,31 лв., а средната пазарна цена за такъв автомобил възлиза на 29133 лв. Макар и по автомобила да има запазени части не е възможен отговор нито за тяхната годност, нито за постижимата цена при тяхната реализация, а оценен при предаването му за скрап стойността му възлиза на 697 лв.

В исковата молба ищцата се позовава на бездействие на ответника да осигури безопасна среда на гражданите и имуществото им, премахвайки опасните дървета съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност и чл. 42 от Наредбата на Столичен общински съвет.

Пред първоинстанционния съд ответникът е поддържал, че за мястото на инцидента не са постъпвали сигнали, а и заявления за кастрене на дървесна растителност.

При така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното.

3

Предявеният иск сочи на хипотезата на чл. 49 ЗЗД. Отговорността на ответника се свързва с неизпълнено задължение от страна на негови служители да обезпечава сигурността на дървестната растителност на територията на Борисовата градина. Нормата на чл. 49 ЗЗД ангажира възложителя на вредоносна работа да възмезди пострадалия. Ето защо и предявената претенция предполага да бъде доказано в процеса, че 1) в обхвата на възложена от ответника работа е 2) настъпила вреда в патримониума на ищцата – в случая да е увредено нейна вещ, както и че тази вреда 3) се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с 4) конкретно поведение, 5) осъществено при или по повод изпълнение на възложената работа. Тези обстоятелства са в доказателствена тежест на ищцата. Законът държи сметка и за 6) противоправността на поведението – задължението за обезвреда произтича от нарушение на вменено задължение. Доколкото противоправността предполага съпоставяне на конкретни факти с меродавния към тях регламент, този въпрос се преценява служебно от съда (чл. 5 ГПК).

Отговорността на възложителя на вредоносна работа предполага и 7) вина у непосредствения причинител, която се предполага – чл. 45 ал. 2 ЗЗД. При насочена претенция към възложителя на вредоносна работа законът не държи сметка кое е конкретно отговорното лице.

В настоящото производство не е повдигнат спор, че дървото, увредило собствения автомобил на ищцата, е елемент от озелена площ в местността парк „Борисова градина“. По аргумент от § 7, т. 4, предл. последно от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМСМА озеленените площи за обществено ползване са собственост на съответната община, поради което и находящата се на територията на гр. София територия е собственост на Столична община. Нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност предписва периодично поддържане на всички структурни елементи от общинските озеленени площи, какъвто представлява и дървесната растителност. Очакваната поддръжка включва и предотвратяване на потенциална опасност, произтичаща от такъв елемент с оглед предписанието в нормата на чл. 44, ал. 2, т. 1 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община, регламентираща изключение от забраната за премахване на дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура. Както посочва и 4 първоинстанционният съд необезопасеното падане на дървото реализира опасността, чието предотвратяване ответникът по иска дължи независимо дали разчита на своя структура или поддръжката е възложена другиму. В качеството си на собственик ответникът дължи да осигури безопасността на притежаваната вещ – в случая дърво, съставляващо елемент от озеленена площ, ангажиращо го и да предприеме всички необходими и възможни мерки за предотвратяване на безконтролното падане на дърво. Реализираната в случая опасност сочи на противоправно бездействие у лица под контрола на ответника, поради което налице са първите шест от очертаните елементи на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Възниква въпросът дали увреждането е било предвидимо и предотвратимо.

Противопоставяните възражения от ответника са относими към възможността конкретно ангажираното с поддръжката лице да предвиди реализираната в случая опасност. Това обаче е относимо към вината.

Гражданският закон не детайлизира съдържанието на това понятие.

Деликтното правоотношение обаче се изразява в нарушено задължение да не се вреди другиму с произтичаща от неизпълнението отговорност. Отговорност поради нарушение на общо формулирана забрана произтича и от извършено престъпление, предпоставка за което също се явява наличието на вина. Затова и с оглед правилото на чл. 5 изр. първо ГПК и чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове меродавно е предписаното значение на вината в чл. 11 от Наказателния кодекс. Отнесено към конкретния случай вината предполага 1) предвидимост на нежеланата ситуация и 2) възможност тя да бъде предотвратена. Отсъствието на който и да било от тези елементи изключва наличието на вина.

Както бе посочено обаче вината се предполага, от което произтича и задължението за ответника да разкрие пречката било да предвиди, било да предотврати увреждането. Възможността за предвиждане на опасността следва да бъде преценена според достъпните средства за специалист, предвид нормативно предписаните специфични правила за поддръжка на растителност.

Ответникът определя дейностите по поддържане на зелената система като разпределени между различни административни звена, а директорът на дирекция „Зелена система“ е упълномощен да издава разрешения за преместване, премахване или кастрене на растителност в държавни и 5 общински имоти след експертни становища. Ответникът се позовава на липсващ сигнал от мястото на инцидента. Така противопоставеното възражение поставя под въпрос ефективността на възприетата организация за разпознаване на заплаха от неконтролирано падане на дърво. Обуславянето на дължимата реакция от нарочен сигнал поставя изпълнението на нормативно вменено задължение на собственика от поведението на трети лица, които не дължат очакваното съдействие. Подобна организация не гарантира своевременно установяване на евентуална опасност. По делото нито се твърди, нито се доказва конкретно лице да е било ангажирано с непосредственото наблюдение на растителността в района, нито да е съществувала обективна пречка за разпознаване на признаците за неконтролирано падане на дървото. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че по делото не е опровергана възможността да бъде предвидено безконтролното падане на дървото.

Ответникът се позовава и на неблагоприятни метеорологични условия.

От приложеното по делото удостоверение от Националния институт по метеорология и хидрология се установява издадено предупреждение за силен поривист вятър на 04.11.2023 г. в областите Велико Търново, Габрово, Стара Загора и Кърджали и за силен вятър в останалите 11 области в Източна България. За 13 области от западната половина на страната е издадено предупреждение за силен дъжд и гръмотевици. Това доказателство сочи на прогноза, а не на констатация за метеорологичните условия към твърдяната дата на увреждане – 04.11.2023 г. Освен това, прави впечатление, че информацията разграничава територията на страната като в западната част на страната не е предвиждан силен вятър. Свид. Й. също не съобщава за осезаем силен вятър към момент, когато е чула силен трясък и видяла падналото дърво върху колата на ищцата. Ето защо недоказано е и наличието на непредвидима и непреодолима сила, която да е довела до падане на дървото.