Решение № 1700 от 18.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1700 гр. Пловдив, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330116653 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от С. Р. А. с ЕГН: ********** с адрес *****, чрез адв. И. срещу „Вива Кредит“ ООД с ЕИК: 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28, бл. АТЦ „Силвър център", ет. 2, офис 73 Г, представлявано от ***** за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 583,32 лева, недължимо платена по договор за потребителски кредит Standart 14 № *****от 05.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит Standart 14 № *****от 05.10.2021 г., по силата на който в полза на ищеца била отпусната сумата от 600 лева, с краен срок на погасяване – 14.06.2022 г., при фиксиран годишен лихвен процент – 40,32 % и ГПР – 49,39 %. Твърди се, че в клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора било установено задължение на кредитополучателя за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 294,66 лева. Съгласно чл. 5 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: физическо лице – поръчител, което следвало да отговаря на определени изисквания или банкова гаранция. В случай на неизпълнение кредитополучателят – ищец дължал неустойка в размер на 196,38 лева, която се заплащала на равни части към всяка погасителна вноска.

Твърди, че не дължи плащания за лихва и неустойка, тъй като 1 договорът за кредит бил нищожен. На първо място се твърди недействителност на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент.

Твърди се също, че е нищожна и възнаградителната лихва, поради противоречието й с добрите нрави, като надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Твърди се, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора не бил посочен начина на изчисляване на годишния процент на разходите и липсвала каквато и да е яснота как е сформиран същия. Не се съдържали в договора конкретните параметри на общата дължима сума.

Посочва се, че в чл. 2, т. 7 било посочено, че се дължало общо сумата от 986,94 лева, в която била включена такса „експресно разглеждане“.

Отбелязано било, че в общата сума била включена и стойността на допълнителни услуги, като не била включена стойността на начислената неустойка. Включвайки и нейната стойност в размер на 196,38 лева, общата стойност на кредита възлизала в размер на 1183,32 лева. Твърди се, че посочването в договора за заем на по-нисък от действителния ГПР представлявало заблуждаваща и невярна информация, с което се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК. Съгласно практиката на СЕС посочването в договор за кредит на ГПР по-нисък от действителния, се окачествява като заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, пар. 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент. В тази връзка се сочи, че клаузата за ГПР е нищожна, което обуславя нищожност на договора на основание чл.22, вр. с чл.11, л.1. т.10 ЗПК. Нарушена била и разпоредбата на чл. 143 ЗЗП.

Твърди се, че предвидената клауза „такса за експресно разглеждане на документи“ е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Излага твърдения, че при сключване на договора заемополучателят бил принуден, в случай че избере опция приоритетно разглеждане, да заплати такса в размер на 1/3 от предоставената в заем сума. Твърди се, че при сключване на договора заемополучателят не е бил запознат с размера на предвидената такса. Твърди се, че таксата за експресно разглеждане представлявала скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК. Сочи, че уговорката, която предвижда заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна, като противоречаща на императивните правни норми на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Така уговорената клауза била нищожна и неравноправна по см. на чл. 146 от ЗЗП, доколкото същата не била индивидуално уговорена.

На следващо място се твърди, че чрез предвиждане на неустойка при непредоставяне на обезпечение кредиторът си осигурява допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва.

Клаузата за дължимостта й била нищожна, като противоречаща на добрите нрави и излизаща извън присъщите й функции. Същата не била включена и в ГПР, поради което и същият не е реално прилагания в отношенията между страните, което от свое страна представлявало заблуждаваща търговска 2 практика по см. на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Поддържа, че нищожността на процесните клаузи от договорa произтича както от обстоятелството, че целият договор е недействителен, така и от недействителността на самите клаузи.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът признава факта, че между страните е сключен договор за предоставяне на паричен заем, по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 600 лева, която същия се задължил да върне на 18 равни погасителни двуседмични вноски, всяка в размер на 57,83 лева. При сключване на договора на лицето бил представен Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора. Договорът бил изцяло погасен от ищцата.

Твърди, че не е налице соченото нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ГПК, тъй като в договора е посочен фиксиран лихвен процент, в който случай съгласно съдебната практика, на която се позовава, не следва да се посочват условията за прилагането му. Сочи, че клаузата за възнаградителна лихва не е установена в противоречие с добрите нрави, тъй като последната представлява цената на предоставената услуга и е свободно договорена между страните, като годишният лихвен процент е съобразен със законоустановения максимум на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че в договора е посочен годишният процент на разходите по кредита съобразно с изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Счита, че клаузата за неустойка не противоречи на добрите нрави, тъй като задължението за заплащането й не би възникнало при добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на потребителя. Твърди, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не следва да намери приложение, тъй като периодът, за който се начислява неустойката е от изтичането на тридневния срок за предоставянето на обезпечение до крайния срок на договора, а претендираната законна лихва е за период от настъпване на падежа до изплащане на задължението. Следователно за периода, за който е била начислявана неустойка, не претендира присъждане на обезщетение за забава.

По отношение на клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане се твърди, че потребителят е имал възможност доброволно и свободно да реши да се възползва от услугата, или да изчака 10 дни. Позовава се на чл. 9 ЗЗД. Неоснователни били твърденията на ищеца за липса на еквивалентност между размера на таксата и извършената услуга. Счита, че клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане не противоречи на добрите нрави. Предвид доброволния характер на услугата, посочената клауза не била неравноправна. Освен това заплащането на таксата съгласно договора било разсрочено с погасителните вноски, което било в интерес на ищеца.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, 3 намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за кредит Standart 14 № **** от 05.10.2021 г.; погасителен план; справка за извършени плащания (лист 32 от делото) е видно, че на 05.10.2021 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника на ищеца на сума от 600 лв. за срок от 7 месеца, платима на 7 вноски от по 121,53 лв., при ГЛП -40,32%, ГПР-49,39 %. В чл. 1 ал. 3 от договора е предвидено заплащане на услуга за експресно разглеждене на кредита -294,66 лв., в чл. 5 обезпечение на задължението чрез предсотавяне на поръчителство или банкова гаранция. При неизпълнеие на поседното се дължи неустойка в размер от 196,38 лв. дължима на вноски от по 65,74 лв. на месец. По договора са извършени плащания от длъжника в периода 19.10.2021-08.11.2021 г. в размер от 777,54 лв., с която е погасена дължимата главница- 600 лв.; 20,23 лв.-лихва, 29,56 лв. – неустойка; 127,75 лв.

-таксата за експресно разглеждане на искането.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозирание отговор от ответинка и представените от него писмени документи съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри и извършени плащания, част от които погасили задължение за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение-29,56, сума от 127,75 лв. -таксата за експресно разглеждане на искането и сумата от 20,23 лв. - договорна лихва .

Спора се състои в наличието на противоречие на клаузи на договора и ЗПК, което да поражда недействителност по чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платена сума извън предоставената заемна такава, в частност за лихва, неустойка и такса.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихвата и другите разходи.

4

В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК , т. к. не са упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания се включват в нея.

Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40,32 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.

Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.