Решение № 546 от 26.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100510404 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Л. Х. Л., ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. И.

В . срещу решение № 9995/29.05.2025 г. на СРС, 65 състав, постановено по гр.д. 70 155/2024 г., с което са отхвърлени предявените от нея срещу „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено с акт за прекратяване № РДЧР 9/16.10.2024 г. на Изпълнителния директор на „БЕХ“ ЕАД, на основание чл. 328 ал.1 т.6 пр.1 от КТ, считано от 17.10.2024 г., за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „Експерт-домакин“ в отдел „Административни дейности“ на дирекция „Процедури и административни дейности“ в „БЕХ“ ЕАД и за заплащане на сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, за максималния срок от 6 месеца, считано от 16.10.2024 г., ведно със законната лихва от 25.11.2024 г. до окончателното изплащане.

1

Във въззивната жалба са наведени твърдения, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила и задължителната практика на ВКС.

Заявени са твърдения, че СРС неправилно и в противоречие с процесуалните правила е пропуснал да обсъди всички събрани в хода на производството писмени и гласни доказателства, както и направените от ищеца възражения и обстоятелствата, станали известни в хода на производството, които били от изключително значение при постановяване на решението.

Твърди се, че решението на СРС било постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 328 ал.1 т.6 вр. с чл. 8 ал.1 и ал.2 от КТ, съгласно която съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението на ищеца за злоупотреба с право.

Изложени са твърдения, че необосновано и незаконосъобразно, СРС не взел предвид, че в хода на производството се установило, че длъжността, заемана от ищцата не съществува в предприятието като това било друго основание, на което е следвало тя да бъде освободена, което било доказателство за злоупотреба с право. Било установено, че е налице съкращаване на щата и длъжността, която е заемала ищцата е престанала да съществува, а трудовите й функции изцяло се разпределяли между други длъжности. Поради което било налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ, а не по чл. 328 ал.1 т.6 от КТ.

Твърди се в жалбата, че целта на работодателя била ползвайки се от законово допустимо средство чрез въвеждане на нови изисквания за образование да постигне прекратяване на трудовия договор на ищцата за длъжност, която реално е премахната в предприятието. Заявени са възражения, че промяната в изискването за образование е въведена от работодателя фиктивно като реално по делото било установено, че длъжността, заемана от ищцата е премахната.

Изложени са възражения, че неправилно и незаконосъобразно СРС не взел предвид, че са събрани достатъчно доказателства за прекратяване на 2 трудовото правоотношение на ищцата поради заведено от нея дело пред КЗД срещу работодателя и лицата, утвърдили новата й длъжностна характеристика. СРС бил пропуснал да укаже на ищеца, че следва да посочи признак, по който се твърди дискриминация. Заявени са твърдения, че основният дискриминационен признак е „преследване“, поради факта, че ищцата била освободена един час преди откритото заседание на КЗД, както и „пол“, „лично и обществено положение“ и „увреждане“. Заявени са възражения относно неправилно приемане от страна на СРС на твърденията и възраженията й като тя твърдяла, че едно от основанията за нейното уволнение е делото, инициирано пред КЗД и това бил един от доводите й за злоупотреба с право от страна на работодателя.

Изложени са твърдения, че СРС не бил взел предвид, че работодателят е опитал да си създаде условия да упражни правото по чл. 71 ал.1 от КТ в срок за изпитване, при условие, че е знаел за годността на работника да изпълнява длъжността, което било индиция за неговата недобросъвестност.

Твърди се, че анализът на последователно осъществилите се във времето факти, които СРС не бил обсъдил, установявали тезата на ищцата, че изменението на изискването за образование чрез добавяне на образование степен бакалавър „Счетоводство и контрол“ е в посока на поставяне на изискване, на което ищцата обективно не отговаря и има за цел прекратяване правоотношението именно с този служител на визираното основание, което сочело на извод за злоупотреба с право.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което уволнението на ищеца да бъде признато за незаконно и същата да бъде възстановена на заеманата от нея преди неправомерното уволнение длъжност, както и да й бъде заплатена сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконосъобразното уволнение.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. Ц.А., в който са наведени подробни съображения относно правилността на решението като е заявено искане за неговото потвърждаване.

Страните са заявили и искане за присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция.

3

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Исковете са предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Фактическата обстановка е правилно установена от СРС. В жалбата липсват наведени възражения по отношение на нея, поради което настоящият съдебен състав не намира причина да преповтаря или ревизира същата.

Доказателствената тежест по отношение установяване на правнорелевантните факти по делото е правилно разпределена от СРС в определение 16965/27.01.2025 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК.

Страните в производството не се формирали спор, че са били в трудово правоотношение по повод сключен договор № 30001/2011 г., по силата, на който ищцата – въззивник е заемала длъжността „Технически секретар на изпълнителния директор“, изменено с допълнително споразумение 19/13.04.2022 г., и е изпълнявала длъжността „Експерт-домакин“ в отдел „Административни дейности“ на дирекция „Процедури и административни дейности“ при ответника – въззиваема страна.

Не е формиран спор, че трудовото правоотношение е прекратено по силата на акт за прекратяване № РД-ЧР 9/16.10.2024 г. на основание чл. 328 ал.1 т.6 от КТ – „служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната работа“.

Страните не са формирали спор и относно обстоятелството, че на 18.09.2024 г. е променена длъжностната характеристика по отношение длъжност „експерт-домакин, код по НКПД 2422-6056“, съобразно която изискване за заемане на длъжността е наличие на висше образование, образователно-квалификационна степен „бакалавър“, по специалност „Счетоводство и контрол“.

Не е част от предмета на спора, че въззивникът – ищец не притежава въведената от работодателя с тази длъжностна характеристика образователно4 квалификационна степен по сочената специалност.

Правото на работодателя да промени с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, а дори - и когато са нормативно разписани, щом новите изисквания не влизат в противоречие е подчинено на неговата суверенна преценка като вън от компетентността на съда е да се произнася, относно наличието на каква квалификация и образование налага нуждата на работата за дадена длъжност респ. дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна. В тази връзка работодателят разполага с правото да прекрати трудовите договори с всеки от служителите, които не отговарят на променените условия за образование и специалност. Предметът на съдебния контрол обхваща установяване дали са спазени императивните законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация, при което контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите. Извод, с който се е съгласил и въззивникът, предвид сторения разбор на съдебна практика, заявен в рамките на въззивната жалба. Извършеното във въззивната жалба обобщаване на съдебната практика на ВКС по естеството си съставлява дословен цитат на част от мотивите на решение 235/04.10.2017 г., постановено по гр.д. 4531/2016 г. на Четвърто ГО на ВКС, които настоящият съдебен състав безусловно споделя, както е сторил и състава на СРС.

За да бъде обосновано нарушение на чл. 8 ал.1 от КТ следва да бъде извършена преценка относно фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право. За да е допустимо тяхното изследване, те трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен ред. В случаите, когато ищецът - работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи с предявяването на исковата молба /в този смисъл решение 71/24.07.2013 г. по гр.д. 284/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 239/2012 г. по гр.д. 779/2011 на Четвърто ГО на ВКС и др./. Съобразно твърденията в исковата молба, поддържани и в рамките на въззивната жалба, въззивникът обосновава злоупотребата с право с инициирано от същата производство пред 5

Комисията за защита от дискриминация като твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение съвпадала с деня на първото заседание на КЗД.

В рамките на писмената си защита пред СРС, самата ищца – въззивник съдебно е признала, че е депозирала на 30.05.2023 г. жалба до КЗД за осъществена дискриминация по отношение на нея и след два предходни подадени сигнала до Изпълнителния директор на ответника за осъществена дискриминация, които са от 23.01.2023 г. и 29.03.2023 г. Указателно писмо за стартиралото проучване от страна на КЗД, работодателят – въззиваема страна е получил на 18.09.2023 г., а на 13.06.2024 г. е получено уведомлението за насрочено открито заседание пред КЗД по повод жалбата на ищцата – въззивник. На 16.10.2024 г. е прекратено трудовото й правоотношение, когато е проведено и първото по делото заседание на КЗД. Времевият период от узнаване за инициираното производство пред КЗД от страна на работодателя до прекратяване на трудовото правоотношение на въззивника ищец включва период от 16 месеца, който период от време е значителен, за да се обоснове извод в желания от въззивница смисъл и не се подкрепя по никакъв начин от другите доказателства по делото.

На следващо място от показанията на разпитаните по делото свидетелки В.Ж. и В.П. е установено, че въведените от работодателя изисквания за професионална квалификация не е самоцелно, а същите произтичат от конкретна обективна необходимост с оглед характера на дейност, свързана с идентифициране на вещи и тяхното движение по повод извършване и на инвентаризация респ. необходимостта да се работи в сътрудничество с отдел „Счетоводство“ по повод зачисляване или бракуване на даден актив. Не могат да бъдат споделени и възраженията, заявени във въззивната жалба, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата – въззивник е предприето от служители, страна в делото пред КЗД. Двете разпитани свидетелки, страна в производството пред КЗД, безпротиворечиво установяват, че участието им в процедурата по промяна в длъжностната характеристика е с оглед възприетата вътрешна организация при ответника – работодател – съгласуваност при изготвяне на същите между различни отдели на администрацията. При така установеното не е налице основание да се приеме, че трудовият договор на ищцата е прекратен поради изменени в 6 нарушение на чл. 8 ал.1 от КТ изисквания за заемане на длъжността.