Решение № 79 от 11.04.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Айтос, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от М. Й. Дучева Гражданско дело №

20242110100125 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.143, ал.2 от СК.

Предявена е искова молба от М. Н. Е., ЕГН: **********, в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете Л. С. П., ЕГН **********, двамата с адрес:

***, против С. Л. П., ЕГН **********, адрес: ***.

Ищцата сочи, че с решение № 106/ 30.06.2020 година по гр.дело № 238/2020 година на Айтоски районен съд ответникът е осъден да заплаща издръжка от 153.00 лева, което се явява недостатъчно за задоволяване на нуждите на детето.

Поради това моли да бъде увеличена присъдената с решение по гр.д. № 106/2020 на АРС месечна издръжка за детето Л. от 153.00 лева на 300.00 лева до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, считано от датата на подаване исковата молба 30.01.2024 година.

В съдебно заседание ищцата М. Н. Е. се явява лично и поддържа иска, като твърди, че последната издръжка от 153.00 лева се явява крайно недостатъчна за нуждите на детето.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор по исковете от ответника С. Л. П.. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска за месечна издръжка от 300 лева като частично неоснователен и недоказан. Счита, че предявения иск за издръжка е завишен. Изразява готовност да заплаща минималната месечна издръжка в размер от 235.00 лева.

Редовно уведомен за съдебно заседание не се явява и не се представлява.

След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа 1 страна:

Видно от Удостоверение за раждане издадена въз основа на акт № 0524, от 24.03.2015 година на Община Варна, непълнолетния Л. С. П., ЕГН **********, е роден на 21.03.2015 г. от майка М. Н. П.а, ЕГН ********** и баща С. Л. П., ЕГН **********.

Представен е социален доклад по делото от Д „СП”-Карнобат, в който е посочено, че страните по делото М. Н. П.а и С. Л. П. са имали сключен граждански брак на 11.10.2014 година който е прекратен по взаимно съгласие с Решение № 31 от 21.02.2018 година постановено по гр.дело № 1192/2017 година на РС- Айтос. Със съдебния акт е прекратен брака между родителите. Упражняването на родителските права спрямо детето Л. е предоставено на майката М. Е., а на бащата е определен режим на лични отношения и месечна издръжка в размер на 130.00 лева. С решение № 106 от 30.06.2020г. по ГРД 238/2020г. на Районен съд гр. Айтосразмерът на месечната издръжка е изменен от 130.00 лева на 153.00 лева.

По данни на г-жа М. Е., г-н П. редовно контактувал със синът си. Интересувал се за състоянието на детето и от развитието му. Редовно изплащал присъдената му месечна издръжка за детето. След раздялата им, Л. е гостувал два пъти за по няколко дни при баща си в дома на неговите родители в град Враца и емоционалната връзка между двамата е съхранена.

От влизане в сила на последното решението са изминали около четири години и са настъпили социално-икономически промени. Успоредно с това детето е пораснало, а заедно с това и неговите нужди от храна, облекло, отопление и др.

Основни грижи за малолетния Л. полага г-жа М. Е.. Помощ и подкрепа получава от родителите си, при които живее. Основните потребности на детето са задоволени в много добра степен.

Жилището в което живеят малолетния Л. и г-жа М. Е. се намира в ***, собственост на родителите й – г-жа Д. Б. Е. и г-н Н. И. Е.. То представлява първи етаж от двуетажна жилищна постройка с три стаи, кухня и вътрешен санитарен възел. Стаите са обзаведени с мебели за обичайното потребление. М. и Л. ползват една стая в която са създадени нормални условия за отглеждане на момчето.

М. Е. работи към фирма *** град Карнобат като служител в отдел „Човешки ресурси и отчитане на труда“. Назначена е на постоянен трудов договор, с добро месечно възнаграждение.

Г-жа М. Е. споделя, че средствата които получава са недостатъчни за покриване на всички разходи, свързани с издръжката на малолетния Л. и желае размерът на издръжката да бъде увеличен.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявения иск с правно основание чл.143, ал.2 от СК съдът намира за доказан по основание (доколкото съгласно акта за раждане страните са родители на детето Л.) и размер за сумата от 240.00 лв. Минималната работна заплата за страната съгласно ПМС след 2

01.01.2024 - е 933 лева и съобразно чл.142, ал.2 СК минималната издръжка на едно дете възлиза на ¼ от тази стойност /или 233.25 лева/, а съдът е призван да следи за защита интересите на децата служебно. Постановяването на издръжка под този минимум, би било незаконно, т.к уврежда интересите на детето. Не на последно място налице е и признание на иска от ответника за 235лева.

Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител е длъжен съобразно възможностите си и материалното си състояние да осигурява условия за живот, необходими за развитието на непълнолетните си деца, като съгласно ал.2 на същата разпоредба те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Като критерии за определяне на дължимата издръжка в чл.142, ал.1 СК са посочени нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което следва да я осигурява. Изхождайки от тези разпоредби следва да се приеме, че ответникът С. Л. П., като баща на непълнолетното дете Л. С. П., дължи издръжка на същото, което се явява лице, имащо право на издръжка съгласно чл.143 СК и за чието благополучие ответникът отговаря като негов баща. За да му осигури условия за живот, ответникът П. следва да заплаща подходяща месечна издръжка, която да е достатъчна за нормалното съществуване на детето и за неговото развитие, като същевременно с това следва размерът й да е съобразен с възможностите и материалното състояние на ответника, от една страна, и с нуждите на издържания от друга. Ответникът е изразил съгласие да заплаща издръжка в минималния размер от 235 лева.

Съдът при определяне размера на необходимата издръжка отчете обстоятелството, че непълнолетния Л. П., към настоящия момент е изцяло поета от грижите на ищцата М. Н. Е.. Несъмнено е обстоятелството, че разходи се правят във връзка с храна, облекло, обувки за детето, закупуване на подходящи за възрастта му учебни пособия и пр., които разходи не могат да се избегнат с оглед поддържането на нормален и спокоен живот, както и предвид средствата, нужни за подпомагане развитието на детето. При тези факти по делото несъмнен е изводът на съда за необходимостта от заплащане на издръжка, необходима за покриване нуждите на детето, свързани със задоволяване на основните ежедневни потребности като вода, храна, ел.енергия, облекло, лекарства, учебници и учебни помагала. В същото време следва да се отчете факта, че съгласно представените удостоверения за трудови доходи на страните ищцата получава по-високо възнаграждение от ответника и в този смисъл върху нея следва да падне по-голямата тежест за издръжката на детето.

От друга страна следва да се отчетат и фактът, че ответника С. Л. П. е заявил готовност в отговора на ИМ да заплаща издръжка в размер на 235.00 лв., малко над законоустановеният минимум. Видно от удостоверението му за трудови доходи това е и реалната сума, която той може да си позволи да заплаща

Що се касае до размера на месечната издръжка, съдът намира за подходяща издръжката за детето Л. възлиза на 500 лв. на месец, от които 240 лв. следва да се поемат от бащата и 260 лв. от майката. Тази издръжка съдът счита за подходяща за задоволяване 3 потребностите на детето и адекватна на възможностите на ответника , според негово заявление.

С оглед на направеното признание на иска същия следва да се уважи в размер от 240 лева от датата на подаване на исковата молба 30.01.2024 година.

На основание чл.69, ал.7 ГПК ответникът П. следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса по настоящото производство в размер на общо 125,28лв./ сто двадесет и пет лева и 28ст/, изчислени въз основа на увеличения размер на издръжката.

Видно от доказателствата по делото страните не са сторили и не претендират съдебно-деловодни разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 106/30.06.2020 година по гр.дело № 238/2020 година на Айтоски районен съд, месечна издръжка, която бащата С. Л. П., ЕГН **********, адрес: ***, следва да заплаща на детето Л. С. П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез неговата майка и законен представител М. Н. Е., ЕГН: **********, като УВЕЛИЧАВА размерът на издръжката от 153.00 лева (сто петдесет и три лева) на 240 лева (двеста и четиридесет лева ) месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2024 г., до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката ,ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендираната сума от 300лв/триста лева/ .

ОСЪЖДА на осн. чл.69, ал.7 ГПК С. Л. П., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Айтос държавна такса в размер на 125,28лв./ сто двадесет и пет лева и 28ст/.

Решението подлежи на предварително изпълнение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчване съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

4