Решение № 305 от 12.11.2025, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 210/2025
- Вид
- Решение № 305
- Подписан
- 12.11.2025
- В сила
- 09.12.2025
- Състав
- Цветан Христов Петков
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.18, ал.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
- чл.7, ал.2 т.1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 305 гр. Ботевград, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:
- при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Административно наказателно дело № 20251810200210 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
М. Т. П. с ЕГН**********, чрез адв.Д. Р. от АК - * е обжалвал в законния срок електронен фиш за налагане на глоба серия К №10400325 на ОДМВР-София, с който на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер 300.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, като излага съображения за незаконосъобразност на същия, сочи се че е подадена декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП но не е взета предвид, от АНО и моли да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява, адв.Д. Р. от АК – *, който подържа жалбата, оспорва авторството на нарушението и претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззивната страна – ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и изразява писмено становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие 1 за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: пощенски плик; електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №10400325/07.10.2024г.; протокол от проверка №126-СГИСИС/23.08.2024г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126; Заповед № 8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на МВР с приложена бланка на електронен фиш за налагане на глоба; Заповед № 8121з931/30.08.2016г. на Министъра на МВР с приложена бланка на електронен фиш за налагане на глоба; снимка; протокол за използване на автоматизирано техническо или система от 07.10.2024г.; ежедневна форма на отчет; снимков материал – 3бр.; справка за собственост на МПС от ИИС на МВР; разпечатка от АИС-АНД, удостоверяваща връчването на връчване на електронен фиш №10400325, писмо с вх.№ 5628/20.06.2025 година, с приложена разпечатка от АИС-АНД; писмо с вх.№ 6395/15.07.2025 година, с приложени копие на Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, заведено в ОДМВР - София с УРИ № 433200 -26707/06.03.2025 г. по описа на ОПП - СДВР - 5л.; заверено ксерокопие на писмо отговор до М. Т. П., по описа на ОДМВР - София с УРИ № 120400 - 5923/20.03.2025 г. - 1л, се установява следната фактическа обстановка:
На 07.10.2024г. в 12:52ч, в района на община Ботевград, на АМ „Хемус” в участъка на 32+000км. в посока на движение към гр.Варна с автоматизирано техническо средство, насочено към гр.София била засечена скоростта на движение на МПС – лек автомобил „* с рег.№*, собственост на М. Т. П.. Тогава била отчетена скорост на движение от 118км/ч., надвишаваща разрешената от 80 км/ч /ограничена с пътен знак В-26/, и било установено превишение от 38км/ч, като преди това бил приспаднат толеранс от -3процента от измерената скорост. Техническото средство представлява мобилна система за видеоконтрол на скоростта. Въз основа на заснетата с АТ С снимка е издаден атакувания електронен фиш от ОДМВР- София за налагане на глоба в размер на 300.00 лева на жалбоподателя М. Т. П. , в качеството му на собственик на автомобила. С декларация от 06.03.2025 г. жалбоподателят декларира, че процесният автомобил към датата на нарушението 07.10.2024 г. 12. 52 ч. е бил във владение на Тодор П. Атанасов, за което представя и СУМПС на последния. С писмо от 20.03.2025г. Началник 2 сектор ПП при ОДМВР-София П. е уведомен, че издадения срещу него ЕФ не може да се анулира, тъй като лицето, което е посочил в декларацията и за което е представено копие от СУМПС не отговаря на снимковия материал заснет с техническото средство.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът е изискал от ОДМВР- София да представи разписка за връчването на процесния ЕФ, но такава не е приложена, с оглед на което съдът е приел, че жалбата е депозирана в срок.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на когото е предоставено моторно превозно средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.
4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Целта на тази разпоредба е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобил към датата и часа, когато е констатирано нарушението.
В съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС.
В случая са били налице кумулативно предвидените предпоставки на 3 чл. 189, ал. 5 ЗДвП – представена писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, поради което и АНО е следвало да анулира ЕФ, съобразно закона. М. П. е посочил лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство и по този начин се е освободил от административнонаказателната отговорност. Неправилно АНО не е анулирал ЕФ и не е предприел действия спрямо сочения водач. Съдът счита, че неправилно АНО е отказал да анулира ЕФ, въпреки че са били налице предпоставките за това. С подаването на декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и съпътстващите я документи – копие от СУМПС е оборена предвидената от законодателя в нормата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, презумпция за отговорност на собственика, поради което следва да се приеме, че жалбоподателят не е извършил административното нарушение, за което е издаден електронния фиш, респективно същият следва да се отмени.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора и на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.
Писмено въззивната страна е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600лв В случая, платеното от П. адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на М. П. разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 210/2025г. пред Районен съд Ботевград.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба серия К №10400325 на ОДМВР-София, с който на М. Т. П. с ЕГН********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер 300.00лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на М. Т. П. с
ЕГН********** разноски в размер на /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело №210/2025г. на БРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5