Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12265 от 27.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30837/2025
Вид
Определение № 12265
Подписан
27.03.2026
В сила
27.03.2026
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12265 гр. София, 27.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20251110130837 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С молба с вх. № 40772/09.02.2026г. ответникът „..“ ООД е сезирал съда с искане за изменение на постановеното по делото решение от 19.01.2026г. в частта за разноските.

Излага доводи, че делото е заведено при злоупотреба с право, както и че невъзможно било да се установи дали представеният договор за правна зищита и съдействие е съотносим на настоящото производство. В тази връзка заявява доказателствени искания. По изложеното намира, че адвокатско възнаграждение въобще не е следвало да се присъжда в настоящото производство на процесуалния представител на ищеца. По изложеното моли за изменение на решението в частта за разноските, като съдът отхвърли въобще искането за присъждане на такива, при условията на евентуалност моли за изменение като не се присъждат разноски за държавна такса и за адвокатски хонорар на адвокат Л. К. Б., доколкото искането е отправено при злоупотреба с права, при условията на евентуалност се моли за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК адвокат Л. К.

Б. от САК, като пълномощник на С. Т. Т. е взел становище по молбата, като моли същата да бъде оставена без уважение. Намира, че решението на съда е неправилно, но не поради достигнатия извод за дължимост на присъдените разноски, а поради това, че присъденото възнаграждение е значително занижено. По отношение на представеното пълномощно намира, че то е общо такова по смисъла на чл. 34 от ГПК и дава право на представителство в производството, а освен това било подписано преди образуване на делото и нямало как в него да е упоменат номера на делото. Намира, че съдът правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и е присъдил съобразно изхода на спора възнаграждение, макар и в занижен размер.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни 1 или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 27.01.2026г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от него в съда на дата 09.02.2026г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима за разглеждане по същество.

По същество молбата съдът намира за неоснователна. Направените доказателствени искани с молбата на този етап в производството, след като делото е решено са недопустими.

Още повече, че съдът се е произнесъл по тях с протоколно определение от 11.11.2025г., преди да обяви делото за решаване. Досежно оплакванията на ищеца е налице последователна и константна практика, например Определения № 213 от 20.01.2025 г. по ч. гр. д № 4424/2024 г. на III ГО, № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на І ТО, № 1183 от 14.3.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. III ГО, № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г. на I ТО, № 2198 от 08.08.2024 г. по т. д. № 1916/2023 г. на І ТО, № 1640/2024 г. по ч гр. д № 3549/2023 г. на III ГО на ВКС и др. според която практика съдът не дължи проверка дали са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ и дори да липсва материализиран писмен договор адвокатско възнаграждение се дължи за положения труд, като размерът се определя по преценка на съда, и която пракрика се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие С.

Т. Т. и неговият пълномощник – адвокат Л. К. Б. от САК, са се договорили, че адвокатът ще предостави безвъзмездно правна защита и съдействие на клиента си, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В договора изрично е посочено, че клиентът е материално затруднено лице съгласно сочения законов текст. Наличието на такава клауза в договора за правна защита и съдействие е достатъчно основание при решаване на спора в полза на клиента, на неговия адвокат да се присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. По отношение размера на присъденото адвокатско възнаграждение, съдът намира, че определеният от съда размер с решението отговаря на критериите, посочени в чл.

36, ал.2 от Закона за адвокатурата, а именно – възнаграждението е обосновано и справедливо. То е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и с обема на положения от пълномощника на ищеца труд в рамките на производството пред първата инстанция. Искането за изменение на решението без въобще да се присъждат разноски на процесуалния представител на ищеца е необосновано. Не следва да бъде пренебрегвано обстоятелството, че трудът на адвокатите е високо квалифициран, изисква продължително обучение и непрестанно надграждане на знанията. Ето защо свеждането на труда на адвоката до безеквивалентно заплащане или въобще неприсъждането на такова, не е 2 оправдано.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 40772/09.02.2026г., подадена от ответника „..“ ООД за изменение на постановеното по делото решение от 19.01.2026г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3