Решение № 99 от 26.10.2021, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Враца, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка Т. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско дело № 20211400500395 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК ***, гр. ***, чрез юрк. П.П., срещу решение № 260314 от 21.05.2021 г., постановено по гр. д. № 3363 по описа на Районен съд – Враца за 2020 г., с което признато за установено по отношение на жалбоподателя, че Я. Я. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, не му дължи поради погасяването им по давност сумите 564,59 лева главница, дължима въз основа на договор за кредит № PLUS-01107395/17.10.2007 г., 115,00 лева надбавка, представляваща печалба на кредитора по договора, 155,81 лева мораторна лихва от 30.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумите 25,00 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, присъдени с изпълнителен лист, издаден на 15.08.2011 г. въз основа на заповед № 2110 от 04.07.2011 г. по ч.гр.д. № 3100/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, както и сумите 820,51 лева главница, дължима въз основа на договор за кредит № PLUS-01194311/17.04.2008 г., 266,78 лева надбавка, представляваща печалба на кредитора по договора, 226,43 лева мораторна лихва от 30.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумите 26,27 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, присъдени с изпълнителен лист, издаден на 15.08.2011 г.

1 въз основа на заповед № 2113 от 04.07.2011 г. по ч.гр.д. № 3101/2011 г. по описа на Районен съд – Враца. С решението е отхвърлено искането на ищеца Я. Я. Д. за обезсилване на изпълнителен лист, издаден на 15.08.2011 г. въз основа на заповед № 2110 от 04.07.2011 г. по ч.гр.д. № 3100/2011 г. по описа на Районен съд – Враца и на изпълнителен лист, издаден на 15.08.2011 г. въз основа на заповед № 2113 от 04.07.2011 г. по ч.гр.д. № 3101/2011 г. по описа на Районен съд – Враца. В тежест на жалбоподателя са възложени сторените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че съдебният акт е неправилен. Заявява се, че не е спорно по делото, че преди предявяване на иска между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" и "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" е сключен договор за цесия, с който процесното вземане е било прехвърлено от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ", като цесионерът е заместил цедента и е встъпил като взискател в образуваното изп. дело № 1402/2011 г. по описа на ЧСИ В. Й.. При тези доводи се посочва, че към момента на предявяване на иска цедентът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" не е имал качеството на взискател по изпълнението, поради което не е бил и надлежна страна по предявения иск.

Релевира се оплакване, че на това основание искът по чл. 439 ГПК се явява недопустим.

Твърди се, че този иска следва да бъде воден срещу цесионера, тъй като резултатът от предявен срещу цедента такъв иск не би могъл да рефлектира в правната сфера на цесионера.

При тези доводи се иска се решението да бъде обезсилено. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Въззивната жалба е връчена на въззиваемия Я. Я. Д. чрез пълномощника му – адв. М.

Д., като в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор по нея.

В откритото съдебно заседание по делото въззивникът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, рег. № ***, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, редовно призован, не се представлява. От пълномощник на същия е постъпила писмена молба, в която не се възразява по хода на делото, не се правят искания за събиране на доказателства, заявява се, че се поддържа въззивната жалба и се иска да бъде уважена. Претендират се направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемият Я. Я. Д. също редовно призован, се представлява от адв. М. Д., която оспорва жалбата и молби да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждането на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски.

Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от Я. Я. Д. срещу "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, рег. № ***, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, с искане да бъде признато за установено, че не дължи на дружеството сумата от 3815,29 лева, от която главница 1385,10 лева и лихва 1414,90 лева, неолихвяеми вземания в размер на 1015,29 лева поради погасяването на задължението по давност, както и да бъдат обезсилени издадените за тези суми изпълнителни листове.

2

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че за посочените суми в полза на ответника били издадени изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3101/2011 г. и по ч.гр.д.

№ 3100/2011 г. и двете по описа на Районен съд – Враца, въз основа на издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заявено е, че въз основа на този изпълнителен титул на 23.01.2011 г. по молба на ответника-кредитор е било образувано изпълнително дело № 2011***0401402 от 2011 г. на ЧСИ В. Й., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Враца. Посочва се, че на 23.01.2012 г. е изпратена до ищеца покана за доброволно изпълнение, след което по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия нито по искане на взискателя, нито по инициатива на съдебния изпълнител. Образуваното изпълнително дело било прекратено по молба на ищеца на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. При тези данни се твърди, че към момента е изтекла предвидената в закона 5-годишна погасителна давност на вземанията по издадените изпълнителни листове. Посочва се, че в случая съгласно съдебната практика при прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК давността за погасяване на вземането тече не от този момент на прекратяване, а от деня на последното извършено изпълнително действие. Посочва се, че правният интерес за завеждане на иска е обусловен от обстоятелството, че задълженията към ответника продължават да бъдат вписани в Централния кредитен регистър, което лишава ищеца да кандидатства за нов кредит и претенцията му да бъде уважена, както и от възможността на ответника да образува ново изпълнително дело срещу ищеца.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срок, чрез своя пълномощник, е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска като недопустим и неоснователен. Становището си за недопустимост на иска ответникът е мотивирал с характера на иска по чл. 439 ГПК, а именно, че същият се води между длъжника и кредитора, като в случая е посочил, че считано от 10.01.2017 г. по силата на сключен между него и "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" договор за продажба и прехвърляне на вземания, вземанията към ищеца по договор за кредит № PLUS-01107395/17.10.2007 г. и договор за кредит № PLUS-01194311/17.04.2008, са прехвърлени на това дружество. Посочено е, че видно от съобщението за прекратяване на изпълнителното дело, приложено като доказателство към исковата молба, взискател по него е "Кредит инкасо инвестмънтс БГ".

Излагат се съображения, че доколкото "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, не е взискател по изпълнителното дело, а има качеството на цедент, то искът срещу това дружество е лишен от правен интерес и от там е недопустим. В отговора е направено възражение срещу претенцията за присъждане на разноски с довода, че не е даден повод за завеждане на делото. В заключение е поискано образуваното дело да бъде прекратено и да бъдат присъдено на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 439 във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за признава за установено спрямо ответника недължимост на вземания срещу ищеца по изпълнителен лист. Доклад по делото е изготвен и обявен за окончателен, а доказателствената тежест по иска е разпределена между страните, като страните не са възразили нито пред районния, нито пред въззивния съд за нарушения в тази дейност на съда.

3

По основателността на иска районният съд се е произнесъл с решението, предмет на проверка в настоящото производство, като е уважил в цялост предявения иск, възлагайки с оглед този изход в тежест на ответника-жалбоподател разноските по делото.

За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че по силата на влезли в сила заповеди по чл. 410 ГПК са издадени съответно изпълнителен лист от 15.08.2011 г. въз основа на заповед № 2110 от 04.07.2011 г. по ч.гр.д. № 3100/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, с който ищецът е осъден да заплати на ответника сумите 564,59 лева главница, дължима въз основа на договор за кредит № PLUS-01107395/17.10.2007 г., 115,00 лева надбавка, представляваща печалба на кредитора по договора, 155,81 лева мораторна лихва от 30.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумите 25,00 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, и изпълнителен лист от 15.08.2011 г. въз основа на заповед № 2113 от 04.07.2011 г. по ч.гр.д. № 3101/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, с който ищецът е осъден да заплати на ответника сумите 820,51 лева главница, дължима въз основа на договор за кредит № PLUS-01194311/17.04.2008 г., 266,78 лева надбавка, представляваща печалба на кредитора по договора, 226,43 лева мораторна лихва от 30.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумите 26,27 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение. От приложеното изпълнително дело по описа на ЧСИ В. Й. е констатирано, че последното е образувано по молба на взискателя от 24.11.2011 г. срещу ищеца и въз основа на издадени изпълнителни листове, с която на съдебният изпълнител са възложени и правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.

Установено е, че след образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е извършил проучване имущественото състояние на длъжника и е насрочил опис за 20.03.2012 г., за който е уведомил длъжникът-ищец, като уведомлението е получено от неговата майка на 23.01.2012 г., без обаче по изпълнителното дело да има доказателства какво имущество ще бъде описано и дали този опис е извършен. Решаващият състав е установил, че не са извършвани други конкретни изпълнителни действия, изграждащи един или повече от законоустановените способи за осребряване имуществото на длъжника. От представения договор за продажба и прехвърляне на вземане от 10.01.2017 г. е прието за установено, че ответникът е продал на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" вземането си към ищеца по изп. дело № 1402/2011 г. по описа на ЧСИ В. Й.. Приел е, че по силата на молба от "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" от 20.03.2017 г., ведно с приложен към нея договор и уведомление до длъжника, това дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело от съдебния изпълнител с разпореждане без дата, за което обстоятелство длъжникът е уведомен при условията на чл. 47 ГПК на 15.06.2017 г. Решаващият състав е установил, че с тази молба новият взискател е поискал съдебният изпълнител да извърши опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника и му е възложил извършването на действия по чл. 18 ГПК. Съдът е установил, че с нова молба конституирания взискател е поискал проучване в НАП за наличието на регистрирани трудови договори на длъжника и предприемане на действия, ако има такива. Констатирано е от съда, че такава справка е извършена, но няма 4 данни в изпълнителното дело да е насрочен опис или да са извършени други изпълнителни действия. Установено е, че по силата на молба от длъжника Я.Д. от 24.08.2020 г. ЧСИ Ц. Н., рег. № ***, който е приел за продължаване изпълнителното дело № 1402/2011 г. на ЧСИ В.