Определение № 2843 от 05.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2843 гр. София, 05.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000502942 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на „И., В. и Ко“ ООД против Разпореждане № 7040/24.08.2024 г., постановено по т.д. № 704/2024 г. по описа на СГС, VІ-6 състав, с което на основание чл.129, ал.3 от ГПК е прекратено производството по делото.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалвания акт е връчен редовно на 07.10.2024 г., а частната жалба е подадена на 14.10.2024 г.) Същата е подадена чрез законния представител на дружеството-управителя Р. Т. В.. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 25.10.2024 г., представен по делото с молба от същата дата.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна частна жалба.

Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно и моли съда да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Поддържа се неоснователност на указанията на съда. Твърди се, че дружеството има действащ орган, който да осигури надлежно процесуално представителство. Твърди се, че не е налице хипотезата на чл.29, ал.2 или ал.4 ГПК, че разноските не следва да са в тежест на ищеца. Поддържа се неприложимост на практиката на ВКС, на която съдът се е позовал. Посочва съдебна практика на Апелативен съд-София, Търговска 1 колегия.

Препис от частната жалба не следва да бъде връчван, доколкото и към настоящия момент по делото няма конституиран ответник.

Съдът като взе предвид твърденията на жалбоподателя и приложеното т.д. № 704/2024 г. по описа на СГС, VІ-6 състав, намира следното.

От фактическа страна:

Търговско дело № 704/2024 г. по описа на СГС, VІ-6 състав е образувано по искова молба на „И., В. и Ко“ ООД срещу „Еолика Чипровци“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.1 от ЗТР.

В хода на производство и след опит да се връчи на ответника препис от исковата молба за отговор и след справка от Търговския регистър, първоинстанционният съд е констатирал, че ответното дружество няма управител (заличено обстоятелство), поради което и с Разпореждане № 5238/19.06.2024 г. е оставил производството по делото без движение и е указал на ищеца да представи документ за внесен по депозитната сметка на СГС депозит от 1250 лв. с оглед необходимостта на ответното дружество да бъде назначен особен представител. Изрично са указани и неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда. В срока определен от съда ищецът е депозирал молба вх.№ 79628/12.02.2024 г., с която е оспорил като неправилни указанията на съда, съответно не ги е изпълнил.

С Разпореждане № 6032/16.07.2024 г. съдът е приложил молбата по делото и е дал последна възможност на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да изпълни указанията, като отново му е указал неблагоприятните последици от неизпълнението, а именно-прилагане на нормата на чл.129, ал.3 от ГПК.

Препис от това разпореждане е връчен редовно на ищеца на 07.08.2024 г., като в определения срок, изтекъл по правилото на чл.60, ал.4 от ГПК на 14.08.2024 г., указанията на първостепенния съд не са изпълнени от ищеца, поради което и на основание чл.129, ал.3 от ГПК с обжалваното Разпореждане № 7040/24.08.2024 г., съдът е прекратил производството по делото.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на 2 обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Обжалваното разпореждане е правилно, законосъобразно и напълно съобразено със съдебната практика на ВКС-Определение № 735 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50401/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 73 от 17.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1465/2015 г., II т. о., ТК, Определение № 19 от 14.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2222/2021 г., II т. о., ТК и др.

Съдът е длъжен да следи за правосубектността на страните в процеса, респ. за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от тях - чл.7, ал.1, чл.101, ал.1 от ГПК, независимо дали са физически или юридически лица. Когато страната е юридическо лице, съдът следва да установи дали има вписан в търговския регистър законен представител, който може да го представлява пред съда.

В хипотезата, когато няма управител, както е в настоящия случай, същият е заличен, ответното дружество може редовно да се представлява от назначен от съда особен представител, по аналогия на чл. 29, ал.2 ГПК.

Съгласно тази разпоредба, адвокатското възнаграждение е първоначално дължимо и вносимо от ищеца по делото, а съгласно разясненията към т. 6 от ТР № 6/2012 по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, същото се дължи винаги, независимо от изхода на спора и подлежи на възмездяване като разноски при съответен позитивен за ищеца изход на спора. В този смисъл Определение № 381 от 19.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 427/2023 г., II т. о., ТК.

На следващо място трайно в съдебната практика е прието, че тъй като участието на особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, аналогично и в хипотезата на чл.29, ал.2 от ГПК, е задължително, невнасянето на възнаграждението му препятства движението на делото, защото до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия по спора. Действително, невнасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответник по иска, не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и чл. 128 ГПК. Но съгласно чл. 101 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и указва на страната в какво се състои нередовността и как тя може да бъде отстранена като определя срок затова и при неотстраняване на 3 нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. В случая именно защото участието на особен представител на ответното дружество е задължително, невнасянето на възнаграждението му препятства движението на делото, тъй като до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствените действия по спора и е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК и след като в указания срок указанията на съда не са изпълнени е приложима и разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба като нередовна.

В този смисъл Определение № 247 от 9.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1793/2013 г., III г. о., ГК, Определение № 258 от 29.04.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 121/2011 г., IV г. о., ГК.

Ето защо и по горните съображения въззивният съд намира, че указанията дадени от първоинстанционния съд са били правилни и законосъобразни и ищецът като не ги е изпълнил в указания му срок, то следва да понесе неблагоприятните последици на нормата на чл.129, ал.3 от ГПК, за които е бил изрично уведомен.

По горните съображения обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7040/24.08.2024 г., постановено по т.д. № 704/2024 г. по описа на СГС, VІ-6 състав.

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя „И., В. и Ко“ ООД с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5