Определение № 99 от 16.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Кюстендил, 16.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500040 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК във вр. с чл. 248 ГПК.

Делото е образувано въз основа на постъпила частна жалба, подадена от В. С. З. чрез адв. Д.Г. срещу Определение № 1317 от 13.11.2025 г. на РС - Дупница по гр.д. № 1209/2025 г. по описа на същия съд, с което в хипотезата на чл. 248 от ГПК е оставена без уважение молбата на адвокат Д.Г., вписан в АК Ловеч – процесуален представител на В. С. З. за изменение на Решение с № 500/09.10.2025г. постановено по гр. д. № 1209/2025г. по описа на РС – Дупница в частта за разноските като присъденото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца бъде увеличено.

Частният жалбоподател моли съда да отмени определението на районния съд и измени решението по първоинстанционното дело като увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение до 766.80 лв. Обосновава се с това, че не ставало ясно по какви критерии съдът е оценил трудът му. Счита, че съдът следва да се съобрази с практиката на ВКС съгласно която при определяне на възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела. Според жалбоподателя с определянето на по- нисък размер на адвокатското възнаграждение, не е изпълнена целта на закона за адекватно възмездяване на положения от адвоката труд.

Насрещната страна по частната жалба „Фератум България“ЕООД е изразила становище за неоснователност на жалбата и за нейното отхвърляне.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на В. С. З. срещу 1

„Фератум България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1379570/30.08.2024г. като противоречащ на закона.

В хода на първоинстанционното производство ищцата е била представлявана от адв. Д.Г. от АК Ловеч, съгласно пълномощно и сключен договор за правна защита и съдействие от 28.08.2024 г. /спр. л. 7- 8 от първоинстанционното дело/ при предоставяне на клиента на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

По делото са събрани писмени доказателства и проведено едно открито съдебно заседание, в което нито една от страните и техни процесуални представители не е присъствала. От страна на процесуалния представител на ищцата на 25.09.2025 г., преди провеждането на откритото съдебно заседание, е депозирана единствено една писмена молба със становище по хода на делото, в която е обективирано искане за присъждане на разноски, включително и разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител за предоставената безплатна правна помощ, в размер на 766.80 лв. с ДДС. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л.

34/, както и доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС / л. 36/.

С Решение № 500 от 09.10.2025 г., постановено по гр.д. № 1209/2025 г. по описа на РС - Дупница предявеният иск е уважен, като съдът е прогласил нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1379570/30.08.2024г. Осъдил е „Фератум България“ ЕООД да заплати на В. С. З. сторените по делото разноски, а именно: 157.20 лв. държавна такса, както и да заплати на адв. Д.Г., сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

С молба по чл. 248 от ГПК ищцата е поискала изменение на първоинстанционното решение като се увеличи адвокатското възнаграждение на адв. Д.Г. до 766.80 лв. с ДДС.

С обжалваното определение РС - Дупница е оставил молбата без уважение, като е изложил мотиви за нейната неоснователност.

Окръжният съд намира, че оспореният съдебен акт е валиден и допустим.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Настоящият състав напълно споделя доводите на районния съд в обжалваното определение досежно наличието на основание за присъждане в полза на процесуалния представител на ищцата на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 предл. 2 ЗАдв., но счита, че районният съд е определил възнаграждение в занижен размер.

Разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗАДВ въвежда задължение за съда да определи адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при условията на ал. 1 на същия текст, като съгласно цитираната норма, то следва да е в размер не по-малък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗАдв- Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

2

Същевременно съгласно § 2а от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. С присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС, съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС.

При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатската работа следва да включва ДДС.

Както вече се посочи по-горе първоинстанционното производство е имало за предмет предявен установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за паричен кредит. Така предявената претенция касае определен тип потребителска закрила и не се отличава с ексклузивност, а е често срещана в практиката. Като се има предвид утвърдената изобилна и константна съдебна практика относно предмета на делото, съобразявайки цената на предявения иск, продължителността на процеса и осъществената от адвоката правна защита, се налага извода, че делото не е с висока фактическа и правна сложност. Видът и количеството на извършените от процесуалния представител процесуални действия не е в голям обем и положения от пълномощника труд е минимален - процесуалният представител на ищеца не е участвал лично в открито съдебно заседание, а е подадена само искова молба и една писмена молба по хода на делото; събраните писмени доказателства са в малък обем; не са извършвани процесуални действия по събиране на доказателства – напр. разпит на свидетели или изслушване на съдебна експертиза.

Съобразявайки посоченото, съдът достига до извода, че адвокатско възнаграждение, определено според размера, посочен в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба №1/2004г., което възлиза на 600 лв. без ДДС /или 766.80 лева с вкл. ДДС/, се явява прекомерно спрямо правната и фактическа сложност на делото и съобразно процесуалните усилия на адвоката, положени за защита интересите на ищеца, както и в несъответствие с практиката на СЕС, а сумата 200 лв. с ДДС е силно занижена, поради което намира, че справедливият и обоснован размер на адвокатско възнаграждение съобразно посочените критерии е сумата от 400 лева без ДДС / или 480 лв. с вкл. ДДС/, до който размер следва да се увеличи присъденото в полза на адв.

Гърков възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

С оглед на изложеното по-горе решението на районен съд следва да се измени като на адв. Гърков се присъдят допълнително още 280 лв. (143.16 евро с ДДС) адвокатско възнаграждение или общо 480 лв. с вкл. ДДС (245.42 евро с вкл. ДДС).

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1317/13.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1209/2025 г.

3 по описа на РС Дупница и вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 500/09.10.2025 г., постановено по гр. д.№ 1209/2025 г. по описа на РС Дупница в частта за разноските, като

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* с адрес: гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати в полза на адвокат Д.Г., вписан в АК – Ловеч, с № 1900017355, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв допълнително още сумата 280.00 лева с ДДС (143.16 евро с ДДС), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита в първоинстанционното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4