Решение № 2305 от 15.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2305 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100513398 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 12710 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 23740/2023 г. по описа на СРС, 35 с-в, е осъден „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.

„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК: 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Позитано“ № 5, на основание чл. 411 КЗ, сумата от 29,45 лева, представляваща вземане за платено застрахователно обезщетение за щети върху л. а. „Шкода Суперб“ с рег. № *******, причинени при ПТП на 25.10.2022 г. в гр. София, предизвикано по вина водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (04.05.2023 г.) до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над сумата 29,45 лева до пълния предявен размер от 519,44 лева.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД с излагане на доводи за неправилност, поради допуснато от първата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост, неправилни фактически констатации във връзка с установените по делото факти, чрез събраните доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния закон.

1

Поддържа, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установен механизъм на настъпване на ПТП. Според него вината за настъпване на произшествието – застрахователно събитие, принадлежи изцяло на водача на застрахования при ответника автомобил. В проведеното производство не е установено, че водача на застрахования при ищеца автомобил е съпричинил вредоносния резултат с поведението си. Не е установено, че последния е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, в пряка причинно-следствена връзка с което е настъпил вредоносния резултат. Като е приел за установено това обстоятелство в отклонение на установеното чрез събраните доказателства съдът е постановил неправилно решение, което се явява необосновано. Същевременно, при постановяване на решението си съдът не е съобразил и събраните в производството гласни доказателства чрез представения двустранен протокол и показанията на свидетеля Т.- водач на застрахования при ответника автомобил. Същевременно, според ищеца, съдът неправилно е съобразил и другите събрани показания на свидетеля Т.- водач на застрахования при ищеца автомобил, както и констатациите на експерта по САТЕ.

Поради това, според въззивника, съдът е постановил решение при нарушение на процесуалните правила, което се явява съществено. Освен това, при постановяване на решението, съдът е постановил решение при нарушение на материалния закон . чл.51, ал.2 ЗЗД, приемайки, че водачът на автомобила Шкода има вина за настъпването на ПТП.

Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и уважаване на предявения иск изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно. Заявява, че при постановяването му съдът е съобразил установените факти чрез събраните доказателства, приложил е правилно материалния закон и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира разноски.

Постановеното решение в частта на уважаване на иска по чл.411 КЗ не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който е настъпило застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.

Чрез представените в производството доказателства, настоящия състав намира за установени предпоставките на сочената разпоредба /чл.411 КЗ/.

При доказан при условията на пълно и главно доказване фактически състав на разпоредбата на чл. 411 КЗ, в тежест на ответника е да докаже фактическия състав на направеното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса, при условията на пълно и главно доказване, действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.

51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се основава на предположения.

Намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем (в този смисъл Решение № 60154/20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС, I ТО, което разрешение настоящия състав споделя).

В случая страните не спорят и е установено от събраните пред първата инстанция доказателства, че л. а. „Шкода Суперб“ с рег. № ******* е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ при ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ към 25.10.2022 г., както и че т.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ******* е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ към същата дата 25.10.2022 г.

Установено е, чрез събраните в производството гласни доказателства от показанията на свидетеля Т. /водач на лекия автомобил застрахован при ищеца и 3 свидетеля Т. – водач на товарния автомобил застрахован при ответника, както и от изготвения от тях двустранен протокол от 25.10.2022 г., че на посочената дата 25.10.2022 г. е настъпило ПТП с участие на двата управлявани от тях автомобила в град София, на ул. „Димитър Петков“ в района на № 117. Механизмът на настъпване на произшествието е установен от показанията на посочените свидетели и съставения от тях протокол, като същия се потвърждава. Според тях произшествието е настъпило по следния начин: На 25.10.2022 г. в град София, на ул. „Димитър Петков“ в района на № 117 водачът на л. а. „Шкода Суперб“ с рег. № ******* предприел и извършил маневра за паркиране в обособената зона за паркиране /успоредно на тротоара/ в предназначената за това лента от дясната страна на пътното платно по посока на движението, като предприел движение на заден ход за паркиране в обособено паркомясто и паркирал автомобила си. По същото време водачът на МПС „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ******* предприел маневра за излизане от лентата на паркиралите автомобили за включване в лентата за еднопосочно движение. При тази маневра не съобразил отстоянието до паркиралия вече лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № ******* и поради загуба контрола над управляваното от него МПС водачът на т.а.

„Мерцедес Спринтер“ реализирал удар в задната броня на л. а. „Шкода Суперб“ с рег.

№ *******. Така установения по несъмнен начин механизъм на настъпване на ПТП е обозначен и удостоверен по идентичен начин в съставения двустранен протокол. В последния е посочено изрично, че лекия автомобил „Шкода Суперб“ е бил паркиран, в спряло състояние към момента на настъпване на ПТП. Същевременно по отношение на т.а. „Мерцедес Спринтер“ е посочено, че ПТП е настъпило при тръгване.

С оглед така описания и несъмнено установен механизъм, настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК даденото от експерта по САТЕ заключение пред първата инстанция само в частта, в която е посочено, че ПТП е настъпило по вина на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“. Този извод съдът формира при съобразяване от една страна, че при изготвяне на САТЕ вещото лице не е съобразило дадените показания от свидетеля Т. – водач на товарния автомобил /последните са събрани след изготвяне на САТЕ/, а от друга поради това че при изслушването на експерта в с.з. същият не е бил категоричен по отношение на механизма на настъпване на произшествието, който както бе посочено е установен по несъмнен и категоричен начин от гласните доказателства и от съставения двустранен протокол.

Поради това и съдът намира за основателни доводите на въззивника, че при постановяване на решението си съдът не е съобразил показанията на свидетеля Т. и неправилно е възприел един от вероятните механизми за настъпване на ПТП дадените от експерта по САТЕ без основаване на констатациите с установените по делото факти.

При така посочения по-горе механизъм на настъпване на ПТП, съдът намира за установено в производството, че водачът на застрахования при ответника автомобил е 4 нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 ЗДвП, предвиждащ, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, вменяваща задължение на водачът да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко; по чл.25, ал.1 ЗДвП, предвиждащ, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

С оглед това и настоящия състав намира за установено /по несъмнен и категоричен начин/, както бе посочено, че описаното произшествие е настъпило изцяло по вина на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“.

Както е посочено в даденото експертно становище по АТЕ /в която съда дава вяра на експертизата/, нанесените щети на МПС „Шкода Суперб“ с рег. № ******* се намират в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Към датата на ПТП - 25.10.2022 г., размерът на щетите нанесени на увреденото МПС „Шкода Суперб“ с рег. № *******, възлиза на 1052,78 лева, а с включени 25.00 лева ликвидационни разноски - 1077.78 лева.

С оглед установеното, че във връзка с ПТП на лекия автомобил застрахован при ищеца са били нанесени вреди в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, чийто размер възлиза на сумата от 1003,88 лева, която е била заплатена от ищеца на сервиза извършил ремонт - „Полмо Авто“ ЕООД по фактура № 71841/30.11.2022 г. се налага извод за основателност на претенцията по чл.411 КЗ до размера на заплатената на сервиза сума 1003.88 лв. или 1028.88 лева /с включени ликвидационни разноски 25.00 лв./.

Разпечатката съдържа 40 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44ca27c0-6f06-4a79-85f9-c51a8b5d912d