Определение № 701 от 31.07.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 701 гр. Шумен, 31.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Х.в

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Х.в Въззивно частно гражданско дело № 20263600500373 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5348 от 20.05.2026г., депозирана от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. .... № 115 Е, ет. 5, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ 177280936, чрез адвокат Х. М. – САК срещу определение № 381/28.04.2026г. по гр. д. № 20253620101073 по описа на РС – Нови пазар, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 89/08.03.2026г. постановено по същото дело, в частта за разноските.

Жалбоподателя счита постановения съдебен акт за неправилен, тъй като правото на иск по делото, било упражнено превратно, с цел увреждане на ответното дружество. В молбата по чл. 248 от ГПК, а и в хода на делото, неколкократно, са посочвали, че ищецът е подал две искови молби срещу дружеството, с цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Счита, че формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи по идентичните договори и обстоятелствата, на които се основават исковете, както и доказателствените искания и петитумите, било използвано с цел, да се 1 образуват две граждански дела с №№ 280/2025 г. и 1073/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар, като исковите молби били подадени от едно и също лице, чрез един и същи процесуален представител и имали идентично съдържание, в т.ч. петитуми и обстоятелствени части. Въпреки, че ищецът е имал възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на договорни клаузи, той е образувал две с целта да се обогати за сметка на ответника с многократно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски. Прави доказателствено искане, да се изискат и приложат по настоящото дело исковите молби, с които са образувани описаните дела, както и представените по всяко от тях списъци по чл. 80 от ГПК, за да се оцени общия икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на присъдените/претендираните разноски по всяко от делата поотделно, както и в тяхната съвкупност. Позовава се на практика на Софийски Градски съд - Определение от 11.02.2025 г. по в.ч.гр.д.

№1056/2025 г., Определение от 24.01.2025 г. по в.ч.гр.д. 155/2024 г. и Определение №15334 от 03.10.2024 г. по в.гр.д. 259/2024 г., Определение № 4992 от 4.03.2026 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 14490/2025 г., Определение № 2749 от 4.02.2026 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 810/2026 г., Софийски окръжен съд - Определение № 530 от 30.04.2025 г. на ОС - София по в. ч. гр. д. № 215/2025 г., ОС – Пловдив - Решение № 79 от 29.01.2025 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1828/2024 г., както и на Окръжен съд – Смолян в редица негови определения от 2024 г. по въззивни частни граждански дела като №282/2024 г., №363/2024 г., №364/2024 г., №383/2024 г., Определение № 28 от 15.01.2025 г. на ОС - Смолян по в. ч. гр. д. № 518/2024 г., които за пръв път въвеждат ефективния и съответстващ на принципа за добросъвестност по чл. 3 от ГПК подход в правораздаването по подобни на настоящия спорове: въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела следва да бъдат оставени без уважение. Излага, че до този момент превратното упражняване на правото на иск по образуваните множество еднакви дела от кредитополучатели срещу финансови институции се оправдавало с диспозитивното начало в гражданския процес и с формалния аргумент, че страните спорят по различни облигационни правоотношения, макар и произтичащи от сключвани на 2 различни дати еднакви договори за кредит, но на практика тези аргументи легитимирали шиканираното на процеса от този вид, доколкото самата дефиниция за превратно упражняване на права е: упражняване на редовни процесуални действия от правоимаща страна, но в противоречие на социалното им предназначение и правните принципи с цел да извлече някаква неоправдана полза или да се навреди другиму. Според актуалната съдебна практика, вече се наблюдавало нетърпимост към поведение, насочено към присъждането на разноски по всяко едно от нарочно разделяните в отделни производства еднакви претенции.

Отделно от това счита, че присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд не е съобразено и с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело C‑438/22, според което, посочените в Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатската работа (ДВ, бр.14 от 2025 г.), размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир, като в Допълнителните разпоредби били уредени и критериите, които следвало да се съобразят във всеки конкретен случай при определяне на размера на адвокатското възнаграждение.

От значение били вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ТК, I отделение на ВКС.

Счита, че в случая освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, следвало да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от настоящата специфика на спора: по спорните въпроси по делото съществувала значителна по обем съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори чл. 7, ал. 2 ГПК (ДВ, бр.

100 от 2019 г.) Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело C-35/22 на СЕС и Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС дават указания на националните съдилища да изследват, като основен критерий при разпределяне на разноските по дела като настоящото дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца. В 3 случая, ищецът без да направи опит за доброволно уреждане на спора, е използвал формалното наличие на отделни правоотношения с ответното дружество, за да образува две граждански дела с №№ 280/2025 г. и 1073/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Нови Пазар, поради което счита, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (ДВ, брой 14 от 2025 г.).

Моли съда да отмени обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената молба по чл. 248 от ГПК и да постанови друго, с което да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да ги намали значително.

Ответната страна по жалбата, редовно уведомена е депозирала отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Счита за несъстоятелно твърдението, за злоупотреба с права по чл.

3 от ГПК, тъй като закона не въвежда задължение за ищеца да съедини всички свои претенции в едно производство, когато исковете произтичат от отделно договорно правоотношение, с отделен предмет и фактическа обстановка.

Искането за присъждане на едно адвокатско възнаграждение за няколко самостоятелни производства противоречал на основния принцип, че разноските се присъждат съобразно изхода на всяко конкретно дело, като следвало да се отчете и обемът на извършената процесуална работа по всяко отделно производство.

ШУМЕНСКИЯТ ОКЪРЖЕН СЪД намира, че частната жалба е подадена в срока за обжалване от активно легитимирана страна в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Настоящата инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви и на основание чл. 272 ГПК, приложим съобразно предвиденото в чл. 278, ал. 4 ГПК, препраща към тях, като предвид възраженията в частната жалба следва да добави следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: в гр. П., ул. „.....“ № 8 срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290, със седалище и адрес на управление: гр.

4

София, бул. „....“ № 115 Е, ет. № 5, представлявано от управителя Н.П. П., по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че М. Д. М. ЕГН: **********, не дължи на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290 сума в размер на 4 865,44 лева (2 487,66 евро), представляваща неустойка за непредставено обезпечение по чл.18, ал.1, във вр. с чл.6, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 920490 от 30.08.2023 г., на основание чл.21, ал.2 от Закона за потребителския кредит.

С решение № 89 от 8.03.2026г., поправено с Решение №

104/26.03.2026г. по гр.д. № 20253620101073 съдът е уважил иска и е прогласил нищожността на Договор за потребителски кредит № 920490 от 30.08.2023 г., сключен между М. Д. М. и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК:

207024290, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е осъдил „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290 да заплати на на М. Д . М . сумата от 451,51 евро, представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, ответника е депозирал молба, с искане за изменение на решението в частта му за разноските, които е осъден да заплати на ищцата, като е поискал от съда да не присъжда разноски за държавна такса и адвокатски хонорар за повече от едно производство, предвид злоупотребата с процесуални права по см. на чл. 3 от ГПК и наличието на повече от едно производство при идентичност на страни и правен спор (гр. дело № 280/2025год. на РС – Нови пазар и гр. дело № 1073/2025 г. на РС – Нови пазар), а в условията на евентуалност за намаляване на адвокатския хонорар по аргументи от Решение на СЕС от 25.01.2025 г. по дело С - 438/22.

Отговор по молбата е депозиран от ищцата, в който се поддържа, че определеното от съда адвокатско възнаграждение отговаря на критериите за разумност и съразмерност, а изложените твърдения за злоупотреба с право били необосновани и ответникът ги извеждал единствено от броя на делата между страните, поради което е поискал молбата по чл.248 от ГПК да бъде оставена без уважение.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата, като неоснователна. Посочил е, че в постановеното решение, вече е формирал 5 нарочни мотиви за начина, по който следва да бъде разпределена отговорността за разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК , като същият е съобразен с изхода на спора. Разноските за адвокатско възнаграждение били реално заплатени, видно от представения по делото Договор за правна помощ от 03.02.2026 год., като същите с оглед направеното от ответника възражение за прекомерност са редуцирани от 402 евро на 352 евро. Изложил е, че за присъждането им, е направил преценка на вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

В с л у ч а я присъденото адвокатско възнаграждение било определено под минимума по наредбата и на фона на икономическата конюнктура и инфлационни процеси не било налице възможност за редуцирането му без да се наруши принципа за достойно заплащане на предоставената правна помощ, включваща освен изготвяне на исковата молба и предварително запознаване с относимите материали и съдебна практика, подготовка на защитна теза, справки по движението на делото и изготвяне на становища по процесуални и материалноправни въпроси. По отношение на разноските за държавна такса в размер на 99,51 евро, е посочил, че наред с правилото загубилата страна да понесе тежестта на сторените разноски по делото, съдът е съобразил и практиката на съда на СЕС, според която при установена с решението неравноправност на договора разноските се присъждат в полза на потребителя в пълен размер, а не пропорционално, дори при частично уважаване на иска.