Решение № 121 от 24.06.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Бургас, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Радостина К. Калиманова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20242000500165 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба на Т. М. Г., ЕГН ********** от гр.Бургас против решение от 15.11.2023г., постановено от окръжен съд – Бургас по гр.д. № 311 по описа на съда за 2021г., с което в нейна полза е присъдено обезщетение в размер на 90 000 лв., като за размера над този до заявения от 200 000 лв. – претенцията е отхвърлена.

На първо място жалбоподателката изразява несъгласие с присъдения и размер на обезщетение на неимуществени вреди. Според нея съдът не е взел в предвид всички обстоятелства, не е обсъдил всички доказателства, събрани по делото. Следва да се изхожда от личността на пострадалия, от отношенията на жалбоподателката с него, от силната връзка, която Т. е имала със своя баща. В първите три месеца от загубата тя е изпаднала в много тежко състояние, отишла при майка си в Джебел, отказвала да се занимава с ежедневните си занимания, притеснявала се за майка си, осъзнавала че с всеки изминат ден болката се засилва. Наложило се да посещава психотерапия, консултации с психолог. И днес – три години по-късно тя е в депресия, тъжна, меланхолична. Загубата на баща и я лишила от опората в жИ.та и, връзката и с него надхвърляла обикновената връзка между баща и дъщеря. В случая не са обсъдени характера, степента, интензитета и продължителността на негативните емоционални преживявания, породени от 1 загубата на един от най-близките хора. Т. се затворила в себе си, изолирала се от приятели, семейство.

На следващо място – следва да се изхожда от принципа за цялостно обезщетяване на вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – вкл. и такива настъпили след предявяване на иска следва да се има предвид, че момента на увреждането е м. май 2020г., а исковете са предявени през 2021г. – време през което са настъпили редица промени в социално икономическата обстановка. Претенцията е предявена през застрахователя на 05.10.2020г. – това е датата на която той е уведомен, респ. за него възниква задължението от тази дата да заплаща лихва за забава по чл.439 ал.2 т.2 от КЗ. Застрахователят е отказал плащане на обезщетение, тъй като е счел, че застрахования при него водач няма протИ.правно поведение – не е налице деликт и затова е отказал определянето и изплащането на обезщетението. Непосочването на банкова сметка тук се разглежда като да не е пречка застрахователят да обяви обезщетението. Цитира се и практика на ВКС в тази насока. Страната изразява становището си, че следва да се присъдят лихви начиная от 05.10.2020г. Моли се за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителните части, като се присъдят неимуществените вреди в пълен размер – от 200 000 лв. ведно с лихвата за забава – от 05.10.2020г., когато застрахователят е уведомен.

Въззивна жалба е постъпила и от застрахователя „ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление – гр.С..

Застрахователят оспорва присъденото обезщетение от 90 000 лв. и изразява становище, че същото е присъдено в размер с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Сочи, че то е прекомерно завишено и несъобразено с конкретиката.

Сочи се принос за загиналия М. Б. - нарушения на чл.137а и чл.137б от ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан като пътник в л.автомобил.

Последиците от ПТП са пряка и непосредствена последица от тези нарушения. Застрахователят претендира, че обезщетението само заради този принос следва да бъде намалено на 50%. Този принос не е отчетен от първоинстанционния съд. Освен това според страната твърденията за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на бащата от страна на ищцата са останали недоказани относно тяхната извънмерност. Не е доказана такава тежка психическа травма, от която тя не може да се съвземе. Не е проведено пълно и главно доказване по обема и интензитета на преживените болки и страдания, на търпените вреди. Присъдени са такива, които не кореспондират на реално претърпените.

Оспорва се приетото за недоказано твърдение на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Безспорно установено е, че процесното МПС е било оборудвано с предпазни колани.

Неподкрепен с никакви доказателства е извода на съда, че дори и с поставен 2 предпазен колан пострадалият би получил същите увреждания по вид и степен: тезата на съда е, че нараняванията са причинени вътре в купето и в този случай поставянето на колан не би имало значение. Направен е извод от експертизата, който е възприет от съда – че пострадалият е бил с поставен предпазен колан като това се извежда от това, че същият бил намерен на седалката на автомобила, на която се намирал. Заключението почива на предположения, а не на доказани факти и обстоятелства. Така направения извод не почива на доказателствен материал. Поради това страната счита, че постановения акт е неправилен и необоснован. Моли се за отмяна на решението изцяло, при евентуалност - поради прекомерност на присъденото обезщетение както и поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Депозиран е отговор на въззивната жалба от Т. М. Г. по повод въззивната жалба на дружеството – застраховател. Жалбата се оспорва, според страната решението в обжалваната от застрахователя част е изцяло правилно. Според страната претърпените болки и страдания – неимуществени вреди от страна на ищцата са доказани. Излагат се подробни фактически обстоятелства в тази насока, оборващи твърденията на въззивника – застраховател.

На следващо място - установени са в производството степента интензитета и продължителността на негативните емоционални преживявания от страна на ищцата. Интензитета се засилва, състоянието и до днес не е възстановено както отпреди травмата. Оспорва се възражението за съпричиняване. Според ищцата съдът е обсъдил всички доказателства по отношение на обстоятелството – бил ли е с колан пострадалия, на какво се дължат травмите. Оспорват се претенциите на застрахователя за намаляване на обезщетението - поради съпричиняване, поради прекомерност, сочи се, че това ще излезе извън рамките на установената съдебна практика. Моли се за отхвърляне на въззивната жалба на застрахователя. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

По повод оплакване във въззивната жалба имащо характер на молба за изменение на решението в частта за разноските съдът е постановил определение по чл.248 от ГПК. Съдът е присъдил възнаграждение за адвоката по чл.38 ал.3 от ЗА в размер на 5 692.50 лв., тъй като на ищцата е била предоставена безплатна адвокатска помощ. Ищцовата страна обаче претендира присъждане допълнително на възнаграждения за проведените открити съдебни заседания – пет от общо седем проведени заседания по 250 лв. – общо 1250 лв. С определението си по чл.248 от ГПК съдът е отхвърлил това искане на страната като е посочил, че в случая заплащането е на адвоката по чл.38 ал.2 от ЗА, не е налице стандартно заплащане на възнаграждение на адвоката и впоследствие присъждане на сторените разноски на страната. В 3 случая ищцата не е заплащала възнаграждение, чл.7 ал.9 от Наредба №1 не следва да намери приложение.

Депозирана е частна частна жалба против определението по чл.248 от ГПК. Изложени са съображения, според които задължително следва да бъде доплатена сумата за проведените 5 броя съдебни заседания по чл.7 ал.9 от Наредбата. Моли се за отмяна на определението на окръжния съд по чл.248 от ГПК и присъждане допълнително на сумата от 1250 лв. – адвокатско възнаграждение.

Постъпил е отговор на частната жалба от страна на дружеството – застраховател. Моли частната жалба да бъде отхвърлена. Плащането на допълнителни суми върху проведените съдебни заседания по делото предполага допълнително договаряне, наслагване в правоотношението между адвокат и клиент и следва да бъде изрично договорено, докато по чл.38 ал.2 от ЗА се плаща еднократно сума съобразно материалния интерес.

Постъпило е и уточнение към въззивна жалба от страна на Т. Г.: - сочи се, че решението на окръжния съд се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска за горницата над 90 000 лв. до целия търсен размер от 200 000 лв. и за мораторната лихва от 05.10.2020г. до 21.02.2021г. Доразвиват се мотиви за твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила като се прави искане за извършване на психологическа експертиза като се поставят въпроси в шест пункта.

Становище по жалбите от третото лице – помагач Застрахователна компания „Лев инс“ АД не е постъпило.

По гореизложеното въззивните жалби на страните - ищеца Т. М. Г. и ответника ЗАД „ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“ АД, съдът намира за редовни и допустими. Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира, че въззивните жалби са редовни, подадени са от страни с право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция – следователно – същите са допустими и следва да бъдат разгледани в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на Т. М. Г., ЕГН **********, от гр.Б. против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК *, гр.С. за осъждането на ответното застрахователно дружество да и заплати обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от понесени болки и страдания вследствие смъртта на баща и М. Б.. Същият е получил множество травматични увреждания при ПТП от 18.05.2020г. по пътя М. – М. в района на село С.: л.а. „Мерцедес с рег. № * с водач Р. А. в нарушение на правилата 4 за движение излиза на главен път от отбивката за село Садовец без да даде предимство и без да спре на стоп – линия и знак „Стоп“ се удря в правомерно движещия се л.а. „Опел Вектра“ с рег.№ *, управляван от Е. И.. М. Б. е пътувал на предна дясна седалка и е получил множество увреждания на вътрешните органи, откаран по спешност в болницата, починал два часа покъсно. Като причина за смъртта се сочи острата сърдечносъдова и дихателна недостатъчност вследствие остра кръвозагуба, възникнала от разкъсвания на десния бял дроб и черния дроб. Пострадалият бил само на 58 години. Ищцата като пряк наследник на баща си предявила претенция към застрахователя на 05.10.2020г., но на 04.01.2021г. отказал да изплати обезщетение и прекратил преписката.

С ОИМ застрахователят оспорва иска, моли за отхвърлянето, евентуално – за намаляване на размера на обезщетението. Оспорват се близките връзки на починалия с ищцата, прави се възражение за съпричиняване на резултата – непоставяне на обезопасителен колан – нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП. Оспорва и началната дата за присъждане на лихви – 05.10.2020г., като твърди, че са били изискани допълнителни документи, като те не са представени и до момента на завеждане на иска.

С определение № 528/13.12.2022г. на БАС по частно гр.д. № 429/22г. след отмяна на определение на ОС – Бургас по делото е бил конституиран ЗК „Лев инс“ АД като помагач на страната на ответника.

ЗК „Лев инс“ АД е депозирал становище, с което оспорва иска.

На 14.09.2023г. е направено и прието увеличение на иска на 200 000 лв.

Срещу виновния причинител на ПТП е било повдигнато обвинение. С присъда № 2/19.07.2021г. постановена по НОХД № 91/2021г. на ОС – Кърджали подсъдимия Р. А. е признат за виновен за причиняването на смъртта на М. Б. – престъпление по чл.343 ал.4 вр. с ал.3 и във вр. с чл.58а ал.1 от НК. Присъдата по чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата протИ.правност, виновността на дееца. Аргатов е признат за виновен при условията на независимо съпричиняване с Е. И.. Последният също е причинил ПТП-то нарушавайки ЗДвП, като е признат за виновен с присъдата. От сблъсъка на двата автомобила М. Б. получил съчетана черепно-мозъчна гръдна и коремна травма, травма на таза и крайниците, охлузвания и кръвонасядания по главата, гръдния кош, корема и крайниците, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на главния мозък, счупване на множество ребра, разкъсвания на бял дроб, на черен дроб. Смъртта на Б. е в пряка причинно – следствена връзка с произшествието. Това се установява с влязлата в сила присъда, от събраните по НОХД доказателства – съдебно-медицинска експертиза.