Определение № 15838 от 21.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 8546/2025
- Вид
- Определение № 15838
- Подписан
- 21.08.2025
- В сила
- 21.08.2025
- Състав
- Николай Димов, Евгени Стоилов Станоев, Велина Пейчинова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15838 гр. София, 21.08.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Н. Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20251100508546 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 219974/23.06.2025 г. по регистъра на СРС от адв. Ц.А., процесуален представител на Д. П., Н. А. и К. А., срещу Решение № 11852/19.06.2025 г. по гр.д. № 14075/2025 г. по описа на СРС, 117 състав, в частта, имаща характер на определение по чл. 248 ГПК, с която е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на жалбоподателя да бъде допълнено Решение № 10510/05.06.2025 г. по гр.д. № 14075/2025 г. по описа на СРС, 117 състав, в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в полза на молителите Д. П., Н. А. и К. А..
Жалбоподателят счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен, тъй като по делото е налице договор за правна помощ, ведно с отразяване на действително заплащане на адвокатския хонорар. Така мотивиран, моли съдът да отмени обжалваното решение в частта, имаща характер на определение, и да допълни в частта за разноските постановеното основно решение по делото, като присъди разноските за адвокат.
В законоустановения срок за отговор на частната жалба по чл. 276, ал. 1 ГПК ответника по жалбата депозира такъв, като счита жалбата за неоснователна. Излага съображения, че присъждане на разноски не е поискано пред първата инстанция, както и че не е представен списък по чл. 80 ГПК.
Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
1
Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от 12.03.2025 г. По делото е постановен краен съдебен акт – Решение № 10510/05.06.2025 г. по гр.д. № 14075/2025 г. по описа на СРС, 117 състав, с което не са присъдени разноски в полза на молителите.
Срещу решението в частта за разноските е инициирано производство по чл. 248 ГПК от молителите. Постъпил е отговор на молбата от ответната страна. С обжалваното Решение № 11852/19.06.2025 г. по гр.д. № 14075/2025 г. по описа на СРС, 117 състав, в частта, имаща характер на определение по чл. 248 ГПК, е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на жалбоподателя да бъде допълнено Решение № 10510/05.06.2025 г. по гр.д. № 14075/2025 г. по описа на СРС, 117 състав, в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в полза на молителката Д. П..
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Молителите са сезирали първоинстанционния съд с искане да бъде допълнено решението в частта за разноските, поради което не е необходимо по делото да е представен списък по чл. 80 ГПК – т. 8 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС.
На л. 82 от първоинстанционното дело е представен Договор за правна помощ от 12.03.2025 г., по силата на който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. Договорът е подписан единствено от адв.
А., но не и от Д. П. – в лично качество и като законен представител на двете си деца Н. и К. А.. На гърба на договора е посочено, че хонорарът е изплатен изцяло, като отново подписът е само на адв. А..
2
Договорът е представен и приет от съда в о.с.з., проведено на 24.04.2025 г.
Макар и да не е подписан от доверителите, доколкото на гърба на договора е материализирана разписка за получаване на уговорената в договора сума, носеща подписа на адв. А., въззивният съд приема, че същият представлява доказателство, че уговорената в договора сума е действително заплатена на процесуалния представител.
Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАдв. адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Ал. 2 и 3 на същата разпоредба уреждат начините, по които може да бъде определено адвокатското възнаграждение – в договор между адвоката и клиента или, при липса на такъв, по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет.
В настоящия случай договорът и разписката на гърба на същия, и двата подписани само от адв. А., представляват изявление на адвоката за получаването на сумата. Следователно са налице доказателства за действително изплатено адвокатско възнаграждение, поради което същото следва да бъде възложено в тежест на ответната страна, изхождайки от крайния резултат от производството пред районния съд. в този смисъл е Определение № 17 от 14.01.2021 г. по ч. т. д. № 2032 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение.
Неоснователни са възраженията на ответната страна, че искане за присъждане на разноски не е правено своевременно, тъй като такова е релевирано в съдебното заседание, проведено на 22.05.2025 г.
Поради гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а решението допълнено, като в полза на молителите бъдат присъдени сторените от тях разноски в размер на 2500 лв., срещу който не е възразено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът констатира, че не е заплатена държавна такса за подадената частна жалба, поради което и доколкото в производството по чл. 248 ГПК е недопустимо да се кумулират и претендират допълнително разноски, на основание чл. 77 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС сумата от 15 лв.
3
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № 11852/19.06.2025 г. по гр.д. № 14075/2025 г. по описа на СРС, 117 състав, в частта, имаща характер на определение по чл.
248 ГПК, с която е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на жалбоподателя да бъде допълнено Решение № 10510/05.06.2025 г. по гр.д. № 14075/2025 г. по описа на СРС, 117 състав, в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в полза на молителите Д. П., Н. А. и К.
А., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Решение № 10510/05.06.2025 г. по гр.д. № 14075/2025 г. по описа на СРС, 117 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА П.Н. А., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. С. П., ЕГН **********, Н. П. А., ЕГН **********, и К. П. А., ЕГН **********, сумата от 2500 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Д. С. П., ЕГН **********, Н. П. А., ЕГН **********, и К. П. А., ЕГН **********, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС сумата от 15 лв., представляваща държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4