Определение № 15840 от 23.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15840 гр. София, 23.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно частно гражданско дело № 20261100504129 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 110223/07.04.2026г. подадена от П. К. К., М.

К. К. и Н. К. К., чрез адв. Д., срещу Определение № 11397/23.03.2026г., с което е върната искова молба с вх. № 386730 от 25.11.2025 г., подадена от М. К. К., Н. К. К. и П. К. К. срещу „Сити Кеш“ ООД, по която е образувано гр. д. № 53037/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 167 състав. Твърди се, че атакуваното определение е незаконосъобразно по съображения, че съдът неоснователно стигнал до извод, че не били изложени твърдения за правен интерес, както и че не бил формулиран надлежен петитум. Конкретните оплаквания по ненадлежно формирания според съда петитум се свеждат до това, че първоначално е искано прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит, евентуално на клаузата на чл.8 от същия, а впоследствие след снабдяване с пълномощни за другите наследници, съдът дава указания, които били отстранени с уточнение от 23.12.2025г. в смисъл, че искът се предявява от тримата наследници /на К.Н. К. - М. К. К. и Н. К. К. и П. К. К./, в който момент главният иск е за нищожност на договора, евентуално на клаузата на чл.8 от същия. В този момент петитумът бил ясен и указанията на СРС, че петитумът е ненадлежен не били правилни, поради което с последващото разпореждане от 22.01.2026г. за формулиране на искане до размера на наследствения дял били неясни и неправилни указания. Счита се, че до този момент /до разпореждането от 22.01.2026г./ петитумът не бил за връщане на суми, а за обявяване на договора за недействителен, съответно на клауза от същия. След указанията от 22.01.2026г. бил формулиран нов петитум с изменение на иска съобразно наследствените дялове, което дори да не било допустимо, не било основание за връщане на първоначалната искова молба за недействителност на договора, съответно клауза от него, а е следвало да отклони искането за изменение, но не и да връща исковата молба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Пред Софийския районен съд първоначално е подадена искова от П. К. срещу Сити кеш ООД с искане за обявяване недействителност на договор за потребителски 1 кредит, сключен между Сити кеш ООД и наследодател на ищеца, под евентуалност – нищожност на клауза от договора.

С разпореждане от 04.12.2025г. съдът е оставил исковата молба без движение с указния вкл. да заяви дали е единствен наследник, а ако не е – да уточни наследствения си дял, съответно внесе д.т.

С уточнение /в срок/ е посочено и че искът се предявявал от тримата наследници – М. К., Н. К. и П. К., вкл. е поискано продължаване на срока, което е уважено, а впоследствие са представени пълномощни в полза на адв. Д..

С разпореждане от 22.01.2026г. съдът е приел, че исковата молба продължава да е нередовна, оставил е същата без движение с указания да се уточни от кого се подава, вкл. ако се подава от всички, всеки да си уточни наследствения дял и формулира надлежен петитум.

С (второ) уточнение (в срок) се заявява, че исковете се предявяват от М. К., Н.

К. и П. К. с посочени три имена, ЕГН и адреси, като на следващо място се прави изменение на петитума на исковете като се иска осъждане Сити кеш ООД да заплати суми от по 229.44лв. на всеки от ищците като дадени без основание въз основа на нищожен договор за потребителски кредит (сключен между ответника и наследодателя на ищците).

С разпореждане от 26.02.2026г. съдът е приел исковата молба за нередовна, оставил е без движение същата и е дал последна възможност да се обоснове допустимост на исканото изменение на исковете от установителни в осъдителни, как е формиран размерът на сумата от 688.32лв. и изложат фактически обстоятелства, на които основават искането за заплащане на сумата, така и уточнят на кои дати и какви суми са били платени, съответно формулират надлежно петитум на исковата молба като всеки от ищците посочат в какво се състои искането му, както и уточни изрично какво представлява сумата, която се претендира.

С трето уточнение (в срок) е заявено, че след смъртта на наследодателя бил открит подписан от последния договор за кредит, по който не били в състояние да разберат дали дългът по същия е изплатен или цедиран, решили да предявяват установителен иск за нищожността му, а след депозиране на отговора да се прецени дали да се стигне до осъдителен иск за неоснователно обогатяване. След вторите указания на съда, за адвоката на ищците останало впечатление, че съдът считал установителните исковете за недопустими, поради което изменил исковете в осъдителни за връщане на суми, платени по нищожен договор или нищожна клауза от договора, а петитумът бил формулиран с последната уточняваща молба.

С атакуваното Определение № 11397/23.03.2026г. съдът е приел, че както в исковата молба, така и в последващите уточнения не били изложени надлежни обстоятелства, твърдения за правен интерес от така предявените искове, както и не бил формулиран надлежен петитум, като вместо да отстранят нередовността са направили искане за изменение на исковете от установителни към осъдителни, което било недопустимо.

Софийски градски съд, при така приетото за установено достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. По основателността съдът приема следното:

Съгласно Определение № 4397 от 09.12.2022 г. по ч.гр.д.№ 3856/2022 г. на ІV 2 г.о., Определение № 99 от 09.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 749/2017 г. на І г.о., Определение № 81 от 09.02.2017 г. по ч.т.д.№ 1982/2017 г. на І т.о., при произнасянето си по частна жалба, подадена срещу връщането на нередовна искова молба, въззивният съд е длъжен да извърши собствена преценка дали исковата молба е била нередовна и в този смисъл дали дадените указания са били законосъобразни. Когато фактическите твърдения в искова молба са неясни, непълни и/или противоречиви, или има несъответствие между тях и петитума на молбата, съгласно разпоредбите на чл.129 от ГПК съдът служебно следва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл.127,ал.1,т.4 и т.5 ГПК изисквания. Основанието на иска са фактите, с които ищецът свързва възникването и осъществяването на твърдяното от него материално право, чиято защита търси в исковия процес, включително и преюдициалните правоотношения. Тези факти трябва да са изложени разбираемо, а фактическите твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, с която ищецът свързва възникването на твърдяното право и на която основава претенцията си. При излагането на фактите ищецът не е длъжен да дава правна квалификация на предявения от него иск, на изложените от него фактически твърдения или на част от тях, а дори и да даде такава тя не обвързва съда, тъй като определянето на квалификацията е негово задължение.

От основанието на иска следва да може да бъдат изведени страните по спорното материално право, които да участват като надлежни страни в исковото производство.

Петитумът трябва да съдържа посочване в какво се състои направеното от ищеца искане за защита на претендираното материално право и съдействие за осъществяването му, като по този начин се очертават вида и обема на исканата защита и съдействие, от които рамки съдът е обвързан по силата на чл. 6, ал. 2 ГПК. То трябва да е ясно и пълно, както и да е логически свързано и да произтича от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, като в случай на неяснота искането подлежи на разумно тълкуване с оглед на тези твърдения. Всички тези части на исковата молба са взаимосвързани. Когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127,ал.1,т.4 и т.5 ГПК – относимите факти към спора не са посочени или са посочени непълно и са вътрешнопротиворечи, липсва петитум или същият е формулиран неясно, е налице нередовност на същата. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по ал.3 на същия текст.

Оттук, с оглед задължението на ищеца да очертае предмета като индивидуализира спорното право, формулирайки ясни твърдения (за факти), съответно и с оглед задължението на следи за надлежното извършване на процесуалните действия от участниците в процеса, за да обезпечи придвижването напред, но и за да се гарантира равнопоставеноста между страните по делото, т.е. исковата молба следва да е редовно и за да се осигури на ответника възможност да организира защитата си.

3

По първоначалната искова молба (за прогласяване недействителност на Договор за потребителски кредит № 480128/22.12.2020г., под евентуалност нищожност клаузата на чл.8 от същия) с оглед фактическите твърдения, че ищецът е законен наследник на страната по договора, чиято недействителност се иска, съответно на клауза от същия, правилно е оставена без движение за даване на указания да се представят доказателства за платена д.т. по сметка на СРС (последните надлежно изпълнени л.40 от делото), както и да се посочи дали има и други наследници, но след (второто) уточнение, в което е заявено, че исковете се предявяват от /всички наследници - М. К., Н. К. и П. К. с посочени три имена, ЕГН и адреси/ неправилно са дадени указания в останалата част (касателно обосноваване на правния интерес и за изложение на обстоятелства, от които да следва, че договорът е нищожен, с оглед твърденията за качеството наследници на страна по договора – твърдяното качество наследник обуславя пряк правен интерес от установяване дали договорът, по който наследодателят е бил страна, е действителен, доколкото рефлектира върху наследствената маса; така и твърденията за недействителност на договора за потребителски кредит по чл.22 ЗПК с оглед твърденията, че ГПР по кредита надхвърля законовия праг), вкл. да се уточняват наследствените дялове. С второто уточнение от 16.02.2026г. са изпълнени указанията по индивидуализация на ищците, с което исковата молба е приведена в редовност, но наред с това, както и правилно е констатирано от първата инстанция, недопустимо е поискано изменение едновременно на основанието и петитума на иска. Указанията в разпореждането от 26.02.2026г. са правилни, но касателно искането за изменение на иска, поради което съдът е следвало да се произнесе по допустимостта на изменението като го остави без уважение, не и да връща исковата молба (Вж. Решение № 107 от 10.07.2012 г. по к. т. д. № 998 / 2011 г. на ВКС), доколкото до произнасянето му с атакуваното определение е отстранена нередовността на първоначално предявената искова молба, с която ищците (надлежно индивидуализирани с уточнението от 16.02.2026г.) са искали обявяване недействителността на договора за потребителски кредит, евентуално на клаузата на чл.8 от същия.

В този смисъл крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.

Обжалваното определение следва да се отмени (вкл. спрямо необжалвалите задължителни другари) и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска на тримата ищци (П. К. К., М. К. К. и Н. К. К.) срещу „Сити Кеш“ ООД за обявяване недействителност на договора за потребителски кредит, сключен между Сити кеш ООД и наследодателя на ищците, под евентуалност – нищожност на клауза от същия.