Решение № 1 от 06.01.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№1 гр. К., 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20245320200303 по описа за 2024 година Установи следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "**************, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление: гр. **************, представлявано от управителя К. К., чрез адв. О. К. Я. и адв.М. В., срещу наказателно постановление №700279-F693297/20.04.2023г., издадено от Началник на отдел „**************, дирекция „**************" в ГД „**************, с което на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно, прави се искане за отмяната му, тъй като превозваните стоки, във връзка с които е инициирана процедурата по фискален контрол, не попадали в списъка на стоки с висок фискален риск, водачът на товарния автомобил превозващ стоките, нямал представителна власт, за да прави изявления от името на "************** и нямал пълномощия да представлява дружеството, несвоевременно издаване на НП, алтернативно иска се приложението на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.В., която поддържа жалбата, излага аргументи.

Въззиваемата страна, представлявана от юрисконсулт К., оспорва жалбата. Изтъква, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Поддържа, че не са допуснати нарушения в хода на административно-наказателното производство. От събраните по делото доказателства се установявало по безспорен начин извършеното от дружеството нарушение, за което му е наложена санкция в предвидения от 1 закона минимум. При тези съображения моли НП да бъде потвърдено.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Не прави възражение за прекомерност на възнаграждението на представителя на жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Дружеството - жалбоподател "**************, било получател на стока с висок фискален риск - 20000 кг. мляко и сметана, концентрирани или с прибавка на захар или други подсладители: други - сухи млека, придобити чрез вътреобщностно придобиване от Г.. Фискалният контрол на горепосочената стока започнал на 29.11.2022 г. в 09,28 ч. на ГКПП К., за което е съставен ПИПСВФР № 010102391430-1/29.11.2022 г. На транспортното средство с peг. номер на влекач ************** и рег. номер на ремарке **************, превозващо стоката е поставено техническо средство за контрол /ТСК/ с номер 0791261. При проверката, от А.Д.Т. - водач на транспортното средство е декларирано място, дата и час на разтоварване, а именно гр. ************** на 30.11.2022г. в 12,00 ч.

На 30.11.2022 г. за времето от 12.23 ч. до 12,31 ч. св. К. и св.Д. инспектори по приходите в ГД "Фискален контрол" извършили проверка на обявеното място на получаване/разтоварване на стоката, документирана с ПИПСВФР № 010102391430-3/30.11.2022 г., при която установили, че товарният автомобил е с водач П.Н.К., peг. номер на влекач ************** и peг. номер на ремарке **************, превозващ стоката се намира на адрес гр. **************, но на обявеното място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката не се явил получателя/купувач на стоката, нито негов упълномощен представител, което обстоятелство е констатирано с протокол № 010102391430-3/30.11.2022 г.

По електронна поща, непосредствено преди проверката – в 12.13ч.

"************** поискали нов час, а именно 16.00 ч. за разтоварване на стоката, но то не било уважено.

На 24.01.2023 г. св. Х. К. съставил против "************** АУАН № F693297/24.01.2023 г., с който констатирал извършено от дружеството нарушение по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК. АУАН е връчен на представител на дружеството – адв. О. Я..

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са направени писмени възражения по съставения акт, които не са уважени.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 700279-F693297 / 20.04.2023 г. на Началник на отдел "**************, Дирекция "**************" в ГД "Фискален контрол", с което на основание чл.278б, ал. 1 от ДОПК на "************** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.

Препис от НП бил връчен на упълномощено лице на 06.06.2024 г.

Жалбата против НП е подадена на 14.06.2024 г., т.е. в срок, чрез АНО до РС К..

2

Горната фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Д. и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Отговорността на дружеството - жалбоподател е ангажирана на основание чл.278б, ал. 1 от ДОПК. Съгласно тази санкционна разпоредба /към момента на извършване на деянието/ лице, което не изпълни задължение по чл.13, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци. При повторно нарушение наказанието е глоба от 3000 до 5000 лв. - за физическите лица, или имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че на 30.11.2022 г. за времето от 12.23 ч. до 12,31 ч. в гр.К., жалбоподателят "**************, в качеството си на получател на стоки с висок фискален риск - 2000 кг. мляко и сметана, концентрирани или с прибавка на захар или други подсладители: други - сухи млека, не се е явил на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката в гр. ************** с дата и час на пристигане – 30.11.2022г. г. в 12:00 часа и не е осигурил присъствието на упълномощен свой представител.

Видно е, че в АУАН и в НП е посочено, че водачът на МПС-то, който превозвал стоката е попълнил декларация на ГКПП К., в която е отразил дата, час и място на разтоварване на стоката на 30.11.2022г. в 12:00ч. в гр.К.. В административно-наказателното производство обаче не са ангажирани доказателства дали за така декларираните дата, час и място на разтоварване е уведомен представител на фирмата получател. За установяване на това обстоятелство доказателствена тежест носи АНО. При незнание за това кога и къде ще бъде разтоварена стоката с висок фискален риск от страна на представител на дружеството получател, неявяването в този час не може да се вмени във вина на последното.

От друга страна, настоящата ваззивна инстанция счита, че е налице и маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. ЗАНН не съдържа легална дефиниция на понятието "маловажен случай". Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, прилагането на чл. 28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административно-наказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съдържанието на понятието маловажен случай и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл. 93, т. 9 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще 3 е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

По делото липсват доказателства, а и не се твърди, дружеството жалбоподател да е било санкционирано за други нарушения по ДОПК. Освен това, не са установени факти и обстоятелства за откриване на допълнителни данъчни задължения на дружество. Контролно-административната дейност на представителите на данъчната администрация не е била препятствана, тъй като законният представител на дружеството е уведомил, че се налага уговаряне на нов час на разтоварване, на който да присъства упълномощено от управителя на дружеството получател лице и не се е стигнало до накърняване на обществения интерес. Освен това, не е било констатирано несъответствие между количеството и вида на превозваната стока - по документи и представената за проверка. Тези обстоятелства са релевантни при преценката за интензитета на обществената опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид и преценени в своята съвкупност, обосновават по ниска обществена опасност на деянието и дееца спрямо други нарушения от същия вид.

В случая, изложените по-горе обстоятелства представляват такива, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по - ниска степен на обществена опасност. Значимостта на охраняваните обществени отношения свързани с движението и контрола на високорискови фискални стоки, са обусловили законодателното разрешение неизпълнението на задължението по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК да бъде квалифицирано като административно нарушение по чл. 278б, ал. 1 от ДОПК.

Това обаче не означава, че с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, не може да е налице по - ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. Не може да се приеме, че в конкретния случай нарушението рефлектира върху охраняваните със санкционната норма на чл. 278б, ал. 1 от ДОПК обществени отношения по начин, непозволяващ приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая, с оглед установената по делото фактическа обстановка, липсата на накърнени интереси - както обществени, така и на фиска и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по - ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административно-наказателния състав по чл.278б, ал. 1 от ДОПК.

Освобождаването от административно-наказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, доколкото предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена санкция, би било адекватното за 4 случая решение на наказващия орган. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ВКС, неприлагането от административно-наказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата отмяна.

Настоящия състав констатира, че е допуснато съществено нарушение и на установената в ЗАНН процедура, като неправилно е приложена съотносимата законова разпоредба към санкционирането на установеното административно нарушение. Така, наложеното наказание е „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева), каквото наказание обаче в закона не е предвидено. Към момента на деянието, а и към настоящия момент, съгласно чл.278б, ал.1 от ДОПК, за извършеното нарушение е предвидена глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за физическите лица, или имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, а при повторно нарушение наказанието е глоба от 3000 до 5000 лв. за физическите лица, или имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци. Според настоящия състав, налагането на наказание, което изобщо не е предвидено в закона /въпреки, че е по-леко/ е съществено противоречие на процедурните правила, тъй като е наложено наказание, което изобщо не съществува в закона.