Решение № 5732 от 10.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5732 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря ******* Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100504876 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20076561/26.01.2023 г., постановено по гр. д. № 5478/2020 г. по описа на СРС, 138-ми състав, Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, гр. София, е осъдена да заплати на М. Д. Г. на основание чл. *******, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал.

1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от 1 682 лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд за периода 10.02.2016 г. до 10.12.2019 г., сумата от 1 489,53 лв. – допълнително възнаграждение за извънреден труд за явяване на инструктаж за периода 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от 03.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата 756,62 лв. – обезщетение за забавено плащане на възнагражденията за извънреден труд за периода 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г.

Със същото решение районният съд е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в производството в размер на 360 лв.

В срока по чл. 259 ГПК е депозирана жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с която са наведени доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Поддържа се, че в настоящия случай НСОРЗ е неприложима, тъй като тя е неотносима за служители на МВР, а е приложима действащата през процесния период Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г., която не предвижда преобразуване на нощния труд на служителите на МВР в дневен труд. Излага съображения, че съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР (обн. ДВ, бр. 53 от 2014 г.) и в чл. 3, ал. 3 от приложимите към исковия период Наредба № 2121з-592 от 25.05.2015 г., Наредба № 8121з1 776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-407/2014 г. (приложима за периода 29.07.2016 г. – 02.08.2016 г.), при работата на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22 ч. и 6 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От това прави извод, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа (8:8, което е равно на коефициент 1), а не е равно на коефициент 1.143 (7 часа: 8 часа), по смисъла на КТ. Твърди се, че СРС не е съобразил практиката на Съда на Европейския съюз, както и че ответникът вече е изплатил изцяло и своевременно положения от ищцата труд. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна – М. Д. Г..

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, по правилността на решението намира следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. *******, т. 2 ЗМВР /ред. до изм. ДВ бр. 60/20 г. / във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 179, ал. 1, пр.

3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата М. Г. твърди, че е работила по служебно правоотношение с ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, като в периода от 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г. е полагала труд на длъжността „младши инспектор“ – ст. полицай към ГПУ – София, към РДГП „Аерогара“, към ГД „ГП“-МВР. Поддържа, че работата й е организирана на 12-часови смени по предварителен график, включително и през нощта – за времето от 22.00 часа до 6,00 часа, при условията на сумирано изчисляване на работното време на тримесечие. За посочения период твърди, че след преизчисляване на положените часове нощен труд към дневен труд с коефициент 1,143, се получава разлика от 250 часа, която следва да й бъде заплатена допълнително под формата на извънреден труд, както и 250 часа, представляваща явяване за инструктаж 30 минути 2 преди започване на смяната. Иска се от съда (след допуснато изменение в о.с.з.) да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1682 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г., формиран като разлика между положен от ищеца като държавен служител нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 1489,53 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за извънреден труд за 250 часа за периода от 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г., получени поради явяване на работа 30 минути преди започване на всяка отделна смяна, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 03.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 756,62 лв., представляваща мораторна лихва за забавеното изплащане на възнагражденията за извънреден труд за периода 10.12.2016 г. до 10.12.2019г.

Претендира разноски.

Ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че редът по ЗМВР и Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи е различен от реда за заплащане на нощния труд на работниците и служителите по трудово правоотношение, за които се прилага Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като същата не следвало да се прилагат субсидиарно. В случая следвало да се приложи специалния закон за МВР и издадените от Министъра ва вътрешните работи специални наредби.

Не оспорва наличието на служебно правоотношение, както и че ищцата е изпълнявала служебните си задължения на 12 часови работни смени, съгласно месечен график, като отработеното работно време е изчислявано сумирано. Претендира разноски.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжностите „младши инспектор“ – ст. полицай към ГПУ – София, към РДГП „Аерогара“, към ГД ГП-МВР, в рамките на което е полагал труд на 12-часови смени, от които между 22, 00 и 6, 00 часа /8 часа/ през нощта, които са му заплатени по 0,25 лв./час, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано на тримесечие.

Като писмено доказателство по делото са приети фишове за изплатено на М. Г. възнаграждение за периода 01.12.2016 г. – 31.12.2019 г.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза е установено, че през процесния период ищецът е положил нощен труд от 1472 часа, като след преобразуване с коефициент 1,143 разликата е 210 часа на стойност 1489,53 лв., а за разликата от 190,50 часа за явяване на инструктаж – 1342,44 лв. Мораторната лихва за всяко дължимо възнаграждение за исковия период, възлиза на 378,31 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да уважи исковете СРС е приел, че в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, поради което трябва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Изложил е мотиви, че трансформацията на нощния труд в дневен е била предвидена в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, 3 режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.

Съгласно нея, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази Наредба е отменена, като в следващите два подзаконови нормативни акта - Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г. / и Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г. / липсва изрична норма съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. С оглед на това съдът е приел, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, като в противен случай държавните служители в МВР биха се поставили в неравностойно положение.

Предмет на спора в настоящото производство е дали при отчитане и заплащане на извънредния труд от ищеца като служител на МВР се прилагат разпоредбите на КТ и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР (в ред. ДВ бр. 81 от 2016 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5- дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3). Съгласно чл. ******* ЗМВР в приложимата редакция ДВ бр. 81 от 2016 г. (сега ал. 7) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като възнаграждението за този труд е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.