Присъда № 18 от 24.03.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 755/2024
- Вид
- Присъда № 18
- Подписан
- 24.03.2025
- В сила
- 09.04.2025
- Състав
- Снежана Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.147 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.148, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.78А ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
НЧХД № 755/2024 год.
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд гр.Пазарджик тъжба от Д. Т. М. от град В., с която са повдигнати обвинения против подсъдимата Г. Ц. Б. за извършени престъпления по:
- чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК за това, че в периода от 29.11.2023 г. до 18.01.2024г., в гр. Пазарджик е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. Т.
М., като в писмо до Адвокатска колегия гр.Пазарджик е изложила, че той е срам за адвокатската професия и че заради такива като него хората губят доверие към адвокатите, - чл.148, ал.2 във връзка с ал.1 т.1 във връзка с чл.147 ал.1 от НК за това, че на 09.11.2023 г. в гр.Пазарджик публично е разгласила позорни обстоятелства за Д. Т. М., като в писмо до Адвокатска колегия – гр. Пазарджик е изложила, че М. е имал измамно отношение към нея и към съда, както и че е подвел съда с невярна информация.
В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с повереник, чрез който поддържа изцяло повдигнатите с тъжбата обвинения. Чрез повереника си пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимата по двете обвинения.
Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Дава обяснения, с които не отрича авторството на писмото до Адвокатска колегия гр.Пазарджик и неговото съдържане, но счита че с деянието си не е извършила нито обида, нито клевета. Чрез защитника си и лично пледира да бъде оправдана.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Г. Б. била родом от град Р., но от години живеела в Р.Гърция.
Частният тъжител бил адвокат, вписан в АК – Пазарджик. Кантората му се намирала в град В..
Подсъдимата притежавала недвижим имот – земеделска земя в землището на град Р., която била отдала за безвъзмездно ползване на свид.Г. Т.. Отношенията им били уредени с договор, сключен на 02.05.2018 г. със срок на действие 5 години и опция за автоматично подновяване при липса на изрично изявление за прекратяване от всяка от страните.
Подсъдимата Б. разбрала, че свид.Т. не ползва имота по предназначение. Бил построил масивна ограда в него, като поставил и настилка от чакъл. С тези си действия според представите на подсъдимата, свид.Т. бил „съсипал“ имота й, поради което тя не искала последният да продължава да го ползва. По този повод през месец февруари 2023 г. подсъдимата посетила кантората на тъжителя и поискала консултация за бъдещите си действия. Първото което възложила на тъжителя било изготвянето на уведомление до свид.Т. за прекратяване на договора за безвъзмездно ползване, считано от изтичане на срока - 02.05.2023 г. Освен това подсъдимата казала на тъжителя, че възнамерява да продава имота, като за целта направи проучване за пазарната му цена. Направила уговорка, че не желае имота да бъде закупен от свид.Т. по причините, изложени горе. След това подсъдимата заминала за Гърция.
През месец април 2023 г. тъжителят изпратил изготвеното от него и подписано от подсъдимата уведомление до свид.Т. за прекратяване на договора за безвъзмездно ползване на собствения на подсъдимата имот. Свид.Т. двукратно отказал да приеме уведомлението, което било съобщено от тъжителя на подсъдимата по телефона. По този повод подсъдимата и свид.Т. комуникирали няколко пъти чрез телефонен разговор и вайбър, вследствие на което свид.Т. разбрал намеренията на подсъдимата за продажбата на имота и ангажирането на адвокатските услуги на тъжителя за тази цел. Така след като в крайна сметка свид.Т.
1 получил уведомлението, в края на месец май 2023 г. той посетил кантората на тъжителя и се самопредложил за купувач на имота. Помолил тъжителя да му съдейства, като убеди подсъдимата да приеме предложението. Въпреки, че тъжителят бил наясно с нежеланието на подсъдимата да продаде имота си на свид.Т., той се свързал с нея й предал предложението на свид.Т.. Чутото силно подразнило подсъдимата. Тя започнала да крещи по телефона, държейки сметка на тъжителя чии права защитава – нейните или на свид.Т.. Кратко време след това подсъдимата си дала сметка за липсата на некоректност от страна на тъжителя, в каквато насока го обвинила, и неколкократно му се извинила за недобрия тон, който държала. Това станало по вайбър. Тъжителя приел извиненията. След това подсъдимата му възложила изготвянето на оценка на имота от лицензиран оценител, за което тъжителят й съдействал.
На 30.06.2023 г. подсъдимата отново посетила кантората на тъжителя и заявила твърдото си вече намерение за продажба на процесния имот. Още на същия ден между страните бил подписан договор за извършване на юридически услуги, с който тъжителят се задължил да намери купувач за имота и извърши необходимите действия за продажбата му на цена от 24 000 лв. до 26 000 лева. От своя страна подсъдимата се задължила да заплати възнаграждение на тъжителя за извършеното в размер на 780 лева , след изповядване на сделката. Подсъдимата изрично упълномощила тъжителя да я представлява пред нотариус, като от нейно име продаде процесния имот при договорените условия.
30 – и юни 2023 г. бил ден петък. На 02 юли 2023 г., ден неделя, подс.Б. отишла на място в имота, за да направи снимки. Там тя срещнала свид.Т. и го уведомила за договореностите с адв.М. /тъжителя/. Свид.Т. попитал за продажната цена, като подсъдимата му съобщила уговорения диапазон. Тогава свид.Т. предложил на подсъдимата 27 000 лв.
Предложението й се харесало и тя игнорирала заявеното пред адвоката несъгласие с купувача в лицето на св.Т.. Решила да се възползва от по - изгодната оферта. Така подсъдимата приела предложението на свид.Т. и му „дала дума“, че ще продаде имота нему.
Още на следващия ден подсъдимата отишла в кантората на тъжителя и му казала, че си е намерила купувач. Съобщила и името му, което силно изненадало тъжителя. Въпреки това той й предложил уговореното съгласно договора съдействие за изповядване на сделката, но подсъдимата отказала. Казала, че сама ще си набави документите и лично ще се яви пред нотариус за продажбата.
Уведомявайки тъжителя за променените си намерения, в представите на подс.Б. договорът бил прекратен, въпреки изрично договореното че възнаграждението не подлежи на връщане при прекратяване на договора по вина на възложителя.
След това подсъдимата отново заминала в Гърция. Върнала се в края на месец август 2023 г., а на 30.08.2023 г. продала имота на свид.Т..
След изповядване на сделката, подс.Б. отново посетила кантората на тъжителя адв.М.. Благодарила му за отделеното време и дадените консултации и го попитала каква сума му дължи. Тъжителят й отговорил, че дължи сумата съгласно договора, което силно възмутило подсъдимата. Тя напуснала кантората с неприятно чувство, особено след като тъжителят я уверил, че ще си потърси правата по съдебен ред.
На 05.09.2023 г. тъжителят подал до РС- В. заявление по чл.410 от ГПК, с което поискал плащане от подс.Б. на сума в размер на 480 лева, като посочил че вземането произтича от неизпълнение на договор № 106 от 30.06.2023 г. за извършване на юридически услуги, изразяващо се в неизпълнение на уговорените клаузи за заплащане на дължимото възнаграждение. Въз основа на заявлението била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, която била връчена на подс.Б. на 10.10.2023 г. На 12.10.2023 г. подсъдимата превела сумата по банковата сметка на тъжителя, след като се консултирала с юристи за очаквания резултат при евентуално обжалване.
Уверена в представите си, че тъжителят е постъпил некоректно, т.к. не й е предложил 2 прекратяване на договора в писмен вид, а на по- късен етап го е използвал за да получи уговореното в него възнаграждение, подсъдимата написала писмо до Адвокатска колегия – Пазарджик. В него тя изложила, че адв. М. е имал измамно отношение към нея и към съда, както и че е подвел съда с невярна информация. Написала също така, че той е срам за адвокатската професия и че заради такива като него хората губят доверие към адвокатите.
Писмото било входирано в секретариата на АК – Пазарджик на 09.11.2023 г., а написаното в него било възложено за проверка на свид.Д. – член на дисциплинарния съвет към колегията.
Това станало на 29.11.2023 г. Свид.Д. телефонирал на тъжителя и му казал за подадения срещу него сигнал. Указал му, че според правилата трябва да напише становище. Тъжителят написал становище по въпроса, след като прочел сигнала. Становището му било входирано в секретариата на колегията на 18.01.2024 г. В крайна сметка дисциплинарния съвет решил да не образува дисциплинарно производство срещу тъжителя, т.к . счел че поведението му не е нито неправомерно, нито неетично.
Засегнат от написаното срещу него от подсъдимата, тъжителят подал до РС- В. тъжба, по повод която било образувано НЧХД, изпратено по подсъдност за разглеждане от РС – Пазарджик.
Горната фактическа обстановка съдът възприе отчасти от обясненията на подс.Б., отчасти от показанията на свид.Е. Д., изцяло от показанията на свид.Д. и свид. З., както и изцяло от писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на обясненията на подс.Б. с изключение на казаното от нея, че никога не е поставяла условие имотът да не бъде продаван на свид.Т.. Освен от показанията на свид.Д., която е очевидец на водените преговори, обясненията на подс.Б. в тази им част се опровергават от водената кореспонденция по вайбър с тъжителя, чиято автентичност не бе оспорена от страните по делото. Тук е мястото да се каже, че съдът не вярва на свид.Т., който потвърди че никога не е разговарял по повод продажбата на процесния имот с тъжителя. В този смисъл, поведението на подсъдимата, а и на свид.Т. едва ли може да се окачестви като коректно спрямо тъжителя, предвид многократно поставяния от подсъдимата акцент за ценността на това човешко качество.
Съдът принципно кредитира показанията на свид. Д. – секретар в кантората на тъжителя, с изключение на частта им, в която тя твърдеше че подсъдимата е съобщила за намерения от нея купувач в лицето на свид.Т. около средата на месец юли 2023 г., до когато те са разговаряли с неколцина потенциални купувачи. Показанията на свид.Д. в тази им част освен от обясненията на подсъдимата се опровергават категорично от показанията на свид.З. и медицинския документ, представен от подсъдимата, видно от който в периода от 05.07.2023 г. до 05.08.2023 г. тя се е намирала в Гърция в здравословно състояние, което не й е позволявало да се движи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимата Г. Б. е осъществила престъпния състав на чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като в периода от 29.11.2023 г. до 18.01.2024г., в гр.
Пазарджик е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. Т. М., като в писмо до Адвокатска колегия гр.Пазарджик е изложила, че той е срам за адвокатската професия и че заради такива като него хората губят доверие към адвокатите.
По делото не се установи по категоричен начин точната дата, на която писмото до АК – Пазарджик, написано от подс.Б. е станало достояние на тъжителя. Несъмнено обаче това е станало най – рано на 29.11.2023 г., когато написаното е било възложено за проверка на свид.Д. и най – късно на 18.01.2024 г., когато становището на тъжителя е било входирано в секретариата на колегията. Ето защо инкриминираната дата е опредЕ. като период от 29.11.2023 г. до 18.01.2024 г.
Използваните от подсъдимата спрямо частния тъжител изрази „срам за адвокатската 3 професия“ и че „заради такива като него хората губят доверие към адвокатите“ са обидни, от естество да засегнат себеоценката му - неговата чест и достойнство.
Тук е мястото да се посочи, че за разлика от клеветата, при обидата е без значение доказването на истинността на факти, във връзка с които е отправена обидата.
Отправената обида е неприсъствена, позната в правната теория и практика като задочна. При тази обида пострадалото лице може да не присъства на мястото, където е изречена обидата, но е необходимо да е възприело, респ.да е чуло обидните реплики по телефон, радио, телевизия или по друг подобен начин, както в случая - чрез обаждане по телефона от свид.Д. и на по- късен етап чрез прочитане на писмото.