Решение № 376 от 04.11.2016, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер Година 04.11.2016 Град К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски

Районен съд втори граждански състав

На шести октомври две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

Секретар:

К.Б. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 753 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Ищецът Х.Г.Н., ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. П.К., твърди, че живее на адрес: гр. К., ул. Ю. №. в следния недвижим имот: УПИ XIV-. в кв. .. по плана на гр. К., община К., представляващ дворно място с площ от 644 кв. м., ведно с построеното в него двуетажно жилище с площ от 144 кв. м. с принадлежащо мазе с площ от 16.00 кв. м. и второстепенна постройка с площ от 50 кв. м, при съседи: улица, Г.Р., Л.П. и С. Н.. Имотът бил придобит с Нотариален акт № ., том I, дело № 119/1973 г. по описа на Районен съд К. от неговия баща Г.А. Н. – бивш жител ***, починал на .. г., по време на брака му с майката на ищеца Р.Х. Н.. Твърди, че непосредствено след погребението на баща му през месец април 2004 г., майка му Р.Х.. Н., в присъствието и на неговия брат А. Г.Н. заявила, че сама няма да може да се издържа и че има нужда от помощ. Попитала дали някой от тях ще я гледа и издържа за в бъдеще. Тогава именно ищецът се ангажирал да се грижи за нея и да поема издръжката ѝ докато е жива, защото брат му от 2000 г. живеел в гр. С., имал адресна регистрация там и нямал възможност да се грижи за гледането и издържането на майка им. Твърди, че брат му му казал, че щом той поемал задължението да се грижи и издържа майка им, той нямал претенции върху наследствената си идеална част от гореописания имот, останала му от техния баща и му я продавал, при условието, че ще гледа и издържа майка им занапред, докато е жива. Майката Р.Х.. Н. също заявила, че му продава собствената си идеална част, в това число и частта, която ѝ се следвало по наследство след смъртата на съпруга ѝ. Твърди, че с оглед на горното, от месец април 2004 г. до момента на подаване на исковата молба, той владеел процесния имот като собствен, без оспорване на това владение от никой и бил изключителен негов собственик, т. е. владеел имота повече от десет години изпълнявайки условието за гледане и издръжка. Твърди, че брат му А. Г.Н. се разболял тежко и на 11.06... г. дошъл да живее в гр. К. при него. На 11.12... г. А. Н. починал в УМБАЛ „С. Г. - гр. П. в клиниката по гръдно-коремна хирургия. Твърди, че от идването му в гр. К. на 11.06... г. до неговата смърт, съпругата на покойния – ответницата Г.Н.Г., не дошла да го види. Твърди, че през месец март 2015 г. получил от ответницата нотариална покана, че като наследник на А. Г.Н. претендирала за част от процесния имот. След като получил тази покана, направил възражение, че е едноличен собственик на имота в гр. К. на ул.”Ю.” №.. и тя нямала никакви права върху него.С оглед на горното за ищеца възниквал правен интерес да предяви настоящия иск, тъй като ответницата по делото нямала права върху процесния имот и с изпратената до него нотариална покана му оспорвала правото на собственост. моли съда да признае за установено по отношение на ответницата Г.Н.Н., с ЕГН: **********, че ищецът е единствен собственик на недвижим имот: УПИ XIV-. в кв. .. по плана на гр. К., община К., представляващ дворно място с площ от 644 кв. м., ведно с построеното в него двуетажно жилище с площ от 144 кв. м с принадлежащо мазе с площ от 16,00 кв. м. и второстепенна постройка с площ от 50 кв. м, при съседи: улица, Г.Р., Л.П. и С. Н., поради непрекъснато и необезпокоявано владение продължило от месец април 2004 г. до подаване на настоящата молба – 29.07.2015 г. и поради неформална продажба на частта на процесния имот, собственост на майка му Р.Х. П. и на брат му А. Г.Н., срещу поетото от него задължение за издържането и гледането им, което е осъществил в пълен обем.

ОТВЕТНИЦАТА Г.Н.Н., с ЕГН: **********,*** чрез адв. С.А. с отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Потвърждава, че процесния недвижим имот бил придобит с нотариален акт за покупко-продажба № 70, том I, дело № 119/1983г. от Г.А. Н., ЕГН: ********* по време на брака му с Р.Х.. Н., ЕГН: **********. След смъртта на Г.А. Н. и Р.Х.. Н., по силата на наследствено правоприемство ½ идеална част от имота била придобита от ищеца Х.Г.Н., а другата ½ идеална част – от съпруга ѝ А. Н. Н., тъй като Х.Г.Н. и А. Н. Н. били синове на Г.А. Н. и Р.Х.. Н.. Оспорва изцяло наведените твърдения в исковата молба, че след смъртта на бащата на ищеца – Г.А.

Н. през 2004г., майката Р.Х. Н. решила да му продаде своите идеални части от процесния имот, срещу задължението за гледане и издръжка, тъй като тя не е била в състояние да се грижи за себе си. Така изложените твърдения изцяло не отговаряли на истината. Следвало да се има предвид, че покойната ѝ свекърва Р.Х.. Н. никога не била завявала пред ищеца или пред други лица, че му продава или възнамерява да му продаде идеални части от процесния недвижим имот и че има нужда от издръжка, тъй като не може да се грижи за себе си. Такава сделка не била и обективирана пред нотариус, а и каквито и да било други изявления в такава насока не били правени. Ответницата твърди, че познавала добре майката на съпруга си. която била в отлично здраве и работела на пълен работен ден без прекъсване до 2012г., когато здравословно ѝ състояние с напредването на възрастта все пак се влошило. Р. Н., обаче никога не била имала нужда от издръжка, винаги разполагала с необходимите ѝ собствени средства, и именно тя подпомагала финансово ищеца, грижела се за процесния имот, поддържала го и го ремонтирала и заплащала до смъртта си изцяло за целия имот необходимите местни данъци и такси за него. Ако действително майката на Х.Н. имала намерение да му продаде идеалните части от процесния недвижим имот, както твърди същият, че тази сделка щяла да се осъществи по нормативно предвидения за това ред – чрез покупко - продажба, с уговерено задължение за гледане и издръжка, изповядана пред нотариус по местонахождение на имота. В множеството си разговори със свекървата си през процесиите години, същата винаги била твърдяла, че обича безкрайно и двамата си синове и че всичко, което притежава, следва да се раздели след смъртта ѝ поравно между тях двамата, никога не била завявала, че единствено ищецът е собственик на притежаваните от нея идеални части от имота. Р. Н. винаги била посрещала нея и съпруга ѝ в процесния имот с много радост и ѝ била казвала многократно, че двамата с А. били „у дома си" и следва да се разполагат в имота, както преценят за добре, защото имотът бил собствен и на А..

Ответницата твърди, че след смъртта на Г.А. Н., процесният имот станал съсобствен между преживялата съпруга Р.Х..

Н. и двете ѝ деца Х.Г.Н. и А. Н. Н., т. е. тяхната съсобтвеност произтичала от наследство. В тази връзка, следвало да се има предвид, че не само Р.Х.. Н. никога не била заявявала и демонстрирала собственически намерения към процесния имот, но и самият ищец никога не бил заявявал пред брат си А., като сънаследник, че влаее целия имот като свой собствен, че се счита за единствен собственик и никога не бил противопоставял владелческо намерение към частта от наследството на съпруга ѝ А.. На следващо място, ответницата оспорва наведените твърдения, че покойният ѝ съпруг А. Н. Н. се бил съгласил да дари, продаде или по какъвто и начин да се разпореди с полагащата му се идеална част от процесния недвижим имот на ищеца, тъй като същият поел ангажимента да се грижи и да издържа майка им. Съпругът ѝ никога не бил заявявал такова намерение пред ищеца, още повече пък никога не бил имал намерение да подарява притежаваните от него идеални части от процесния недвижим имот на брат си в знак на благодарност за издръжката, която ищецът твърди, че давал на майка им, именно поради факта, че Р. Н. не се нуждаела от издръжка и грижи и никога не била получавала такива от сина си Х.. Следвало да се има предвид, че съпругът ѝ А. винаги се бил титулувал и бил защитавал като собствена своята идеална част от процесния имот, винаги бил упражнявал владение върху нея и никога не се бил дезинтересирал от имота, както и никога ищецът не бил свеждал до А. собственически намерения върху целия имот. В тази връзка наведените твърдения за осъществена „неформална продажба“ между Р. Н. и ищеца, както и между съпруга на ответницата и Х.Н. били изцяло голословни и необосновани. Ищецът неоснователно твърдял, че не била посещавала процесния имот и не се интересувала от същия, нито преди смъртта на съпруга си, нито след смъртта му. Заедно с А. редовно посещавали процесния имот, още преди да сключат граждански брак през .. година. Не били пропускали празник през годините, в който да не били в К., именно в процесния имот, който ищецът се домогвал да докаже, че бил негова собственост. Ежегодно прекарвали Великден, Гергьовден, Коледните и Новогодишните празници в К. заедно с ищеца, майка му и съпруга ѝ. Въпреки, че живеели със съпруга си в С., през летните месеци заедно с А. съвместявали годишните си отпуски и оставали няколо седмици в процесния имот, като това пребиваване в имота създадали като тяхна ежегодна традиция.

Свекървата ѝ винаги била много щастлива, когато те пребивавали в К. и с радост очаквала всяко тяхно следващо идване. Самият ищец също винаги се бил радвал, когато те били в имота, прекарвали много време заедно с него, съпруга ѝ и свекърва ѝ и той никога не бил заявявал, нито демонстрирал, че се титулува като собственик на целия имот. Съпругът ѝ винаги посещавал имота в гр. К. с ясното съзнание, че бил собственик на идеална част от него – заедно с него бил;и разположили множество техни вещи в имота – дрехи, мебели и други вещи. Ответницата твърди, че през 2008 г. съпругът ѝ А. Н. лично и със собствени средства санирал външната мазилка на къщата в процесния имот. Тъй като работата, която работел А. била свързана със строително-монтажни дейности, получавал строителни консумативи на изгодни цени и санирал процесната къща. Също така, А. помагал в поддръжката на дворното място, правил и ремонти по вътрешната част на къщата. Всичко това той правел не със съзнанието, че прави подобрения в чужд имот, а с ясното намерение, че извършва подобрения в имот, чийто съсобственик е. Не отговарли на истината наведените факти от ищеца, че след преместването на съпруга ѝ в процесния имот в гр. К. през месец юни .. година, същият бил споделил, че „няма кой да го гледа, няма на кой да разчита и да му помогне“ и след заявената готовност от страна на ищеца да се грижи за съпруга ѝ, А. потвърдил, „че няма никакви претенции върху процесния имот“. Действително със съпруга ѝ имали неразбирателства през .. година и през същата година той се преместил в гр. К., но не били спирали да поддържат контакт, напротив, виждали се многократно и през втората половина на .. година, противно на твърденията на ищеца. Именно след преместването на А. в гр. К., същият ѝ споделял, че не се чувства добре в процесния имот, тъй като не се разбирал с брат си Х. и многократно заявявал желанието си да подобри взаимоотношенията си с нея. Изцяло неверни били наведените твърдения за полагани грижи от страна на ищеца към А.. В разговорите помежду им със съпруга ѝ той многократно ѝ бил казвал, че брат му се държи много лошо с него и че имат различни конфликти, а Х. не му помагал по никакъв начин, въпреки, че знаел, че след преместването в гр. К., съпругът ѝ бил безработен.

Въпреки влошените им съпружески взаимоотношения, тя била помагала на А. финансово, продължила да се грижи за него и да му помага, доколкото може и след преместването му в родния му град, именно поради факта, чс нямал на кого да разчита. Не било вярно че не била посещавала процесния имот след смъртта на съпруга си. Няколко пъти след смъртта на А. посетила процесната къща, тъй като желаела да остави свои вещи в имота, но ищецът не я допуснал до помещенията, в които се намирали собствените ѝ вещи, разположени от мнея и съпруга ѝ в имота през годините. Към настоящия момент в процесния имот все още се намирали нейни вещи, до които ѝ бил ограничен достъпът от ищеца. Дори и при това поведение на ищеца, тя се считала за съсобственик, който противозаконно бил лишен от Х.Н., като друг съсобственик, от правото ѝ да се ползвам от съсобствената си вещ, съобразно притежаваната от нея идеална част. Това я провокирало да подаде цитираната от ищеца в исковата молба нотариална покана до Х. Г. Н., с peг. № 1425, том 1, акт 17, заверена от И.К., пом. нотариус на нотариус Станка Ранджева, PC К., с peг. № 099, с която канрла ищеца по настоящето производство да изкупи наследствените ѝ дялове от описаните в поканата имоти, както и да ѝ заплати обезщетение за самостоятелното и еднолично ползване на същите. Това също било категоричен пример за титулуването ѝ със съзнанието на съсобственик. След категоричния отказ от страна на ищеца да разрешат доброволно възникналия между тях спор, подадла искова молба за делба на притежаваните в качеството ѝ на наследник на А. Г.Н. недвижими имоти и движими веши, поради което било образувано гр. д. №