Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 470 от 08.08.2023, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 623/2023
Вид
Решение № 470
Подписан
08.08.2023
В сила
31.08.2023
Състав
Иван Цветозаров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Враца, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. М. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20231420100623 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Ф. М. с ЕГН ********** и адрес гр.

****** срещу „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК 106006256, гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 19.12.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 1375/2013 г. на Врачански районен съд, след влизане в сила на заповед № 1055 от 29.03.2013 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, било образувано изпълнително дело № 33/2015 г. на ЧСИ Г.Б. с рег. № 722 в КЧСИ, като същото на 12.05.2022 г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради липса на поискани от взискателя изпълнителни действия в двугодишен срок. По това изпълнително дело последното изпълнително действие било на 18.01.2018 г. След прекратяване на изпълнителното дело от ЧСИ Г. Б. ответникът образувал второ изпълнително дело - № 10/2022 г. на ЧСИ В. Й. с рег. № 721 в КЧСИ, като обаче към момента на образуването му погасителната давност за вземанията-общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, била изтекла. В тази връзка ищцата поддържа искане за установяване недължимостта на търсените от ответника суми.

В първото по делото съдебно заседание както устно с отразяване в протокола, така и в 1 представено в същото съдебно заседание писмено становище (л. 62-67 от делото) и в писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК (л. 72-73 от делото) ищцата Ф. М., чрез пълномощника си адв. Р. М.-Х., е доразвила доводите си в исковата молба със следните твърдения: по изпълнително дело № 33/2015 г. на ЧСИ Г. Б., във връзка с молби на взискателя за опис на движими вещи и тъй като на постоянния адрес на ищцата е било залепено уведомление по чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдебният изпълнител е следвало да назначи особен представител на Ф. М., но не го е направил и това прави всички извършени след 07.05.2015 г. изпълнителни действия незаконосъобразни и негодни да доведат до прекъсване на погасителната давност; по изпълнително дело № 33/2015 г. на ЧСИ Г. Б. единственият редовно връчен на ищцата, в качеството на длъжник в изпълнителното производство, документ е поканата за доброволно изпълнение, изпратена й веднага след образуването на изпълнителното производство и връчена й чрез снаха й на 09.04.2015 г. със задължение на последната да предаде на адресата; посоченият от взискателя способ на изпълнение „опис на движими вещи“ е изначално неприложим, тъй като Ф. М. няма настоящ адрес в България от 2000 г., тъй като живее в Република Австрия, изгубила е българското си гражданство с указ на Президента на Република България от 2002 г., а на постоянния адрес на ищцата живеят чужди хора и няма нейни вещи.

По така изложените подробни съображения за недължимост на сумите по изпълнителен лист от 19.12.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 1375/2013 г. на Врачански районен съд, а именно: сумата 5 538,04 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 30.06.2010 г. до 28.02.2013 г., сумата 735,84 лева-мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2010 г. до 22.03.2013, законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото: 125,51 лева-държавна такса и 600,00 лева-юрисконсултско възнаграждение, поради изтекла в различни периоди погасителна давност, ищцата Ф. М. моли да бъде признато за установено по отношение на ответника „Топлофикация-Враца“ ЕАД, че не му дължи същите суми като погасени по давност, както и да бъдат присъдени на ищцата направените по делото разноски.

Ответникът „Топлофикация-Враца“ ЕАД е подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който е оспорил предявените искове. Сочи с отговора, че погасяването на задължения поради изтичане на погасителна давност представлява санкция за бездействие на кредитора през определен период от време, каквато хипотеза в разглеждания случай не е налице и че процесните вземания са установени със съдебно решение, поради което за тях е приложима общата петгодишна давност по силата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа също, че въз основа на изпълнителен лист от 19.12.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 1375/2013 г. на Врачански районен съд взискателят е подал молба с вх. № 00057/06.01.2015 г., съдържаща искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, и е било образувано изпълнително дело № 33/2015 г. на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 в КЧСИ, по което многократно са извършвани същински изпълнителни действия, постъпвали са и плащания от длъжника, като молбата за образуване на изпълнително дело, изпълнителните действия и постъпилите плащания 2 многократно са прекъсвали давноостта, без между отделните прекъсвания да е изтекъл петгодишен давностен срок.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 19.12.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 1375/2013 г. на Врачански районен съд, издаден въз основа на влязлата в законна сила заповед № 1055 от 29.03.2013 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съгласно решение № 829 от 23.10.2013 г. по гр. дело № 1763/2013 г. по описа на Врачански районен съд, решение № 34 от 29.01.2014 г. по въззивно гр. дело № 923/2013 г. на Окръжен съд гр. Враца и определение № 1432 от 13.12.2014 г. по гр. дело № 3055/2014 г. на Върховния касационен съд, ищцата Ф. М. е осъдена да заплати на „Топлофикация-Враца“ ЕАД сумата 5 538,04 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 30.06.2010 г. до 28.02.2013 г., сумата 735,84 лева-мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2010 г. до 22.03.2013, законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото: 125,51 лева-държавна такса и 600,00 лева-юрисконсултско възнаграждение.

Като доказателства са приложени заверени преписи от изпълнително дело № 33/2015 г. на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 в КЧСИ и изпълнително дело № 10/2022 г. на ЧСИ В. Й. с рег. № 721 в КЧСИ.

Изпълнително дело № 33/2015 г. на ЧСИ Г. Б. е образувано по молба с вх. № 57/06.01.2015 г., подадена от взискателя „Топлофикация-Враца“ ЕАД, с възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ и с посочен способ „опис на движими вещи“, срещу длъжника Ф. М., към която е приложен изпълнителен лист от 19.12.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 1375/2013 г. на Врачански районен съд за сумите, посочени в исковата молба.

Съдебният изпълнител е извършил пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и на 09.04.2015 г. е връчил покана за доброволно изпълнение на длъжника чрез М.

Г.-снаха, със задължение да предаде (л. 20 от изпълнителното производство).

По изпълнителното производство на ЧСИ Г. Б. са насрочени три описа на движими вещи на длъжника Ф. М., находящи се в жилището с адрес гр. ******, съответно за 07.05.2015 г., 09.06.2017 г. и 18.01.2018 г., като и трите описа не са извършени поради неоткриване на длъжника на посочения по делото адрес (протоколи на съдебния изпълнител, приложени на л. 23, л. 28 и л. 41).

За описа на движими вещи на 07.05.2015 г. Ф. М. е редовно уведомена с призовка за принудително изпълнение (л. 21).

За описа на движими вещи на 09.06.2017 г. Ф. М. е редовно уведомена по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление (л. 29), като липсват данни съдебният изпълнител да й е назначил особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК или да е поискал назначаването на такъв от районния съд по местоизпълнението.

За описа на движими вещи на 18.01.2018 г. Ф. М. също е редовно уведомена по реда на 3 чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление (л. 34), като отново липсват данни съдебният изпълнител да й е назначил особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК или да е поискал назначаването на такъв от районния съд по местоизпълнението.

Видно от приложените на л. 24 и 25 банкови извлечения и от отбелязването на гърба на приложения на л. 5 изпълнителен лист, Ф. М. е извършила две частични погашения на сумите по изпълнителното производство на ЧСИ Г. Б. – на 14.04.2015 г. за сумата 75,43 лева и на 28.05.2015 г. за сумата 99,00 лева, или общо 174,43 лева.

С постановление от 12.05.2022 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнително дело № 33/2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради настъпила перемпция.

Видно от изпълнително дело № 10/2022 г. на ЧСИ В. Й. с рег. № 721 в КЧСИ, същото е образувано по молба с вх. № 639/23.05.2022 г., с възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ и с посочен способ „опис на движими вещи“, въз основа на същия изпълнителен лист, въз основа на който е образувано и изпълнително дело № 33/2015 г. на ЧСИ Г. Б., като съдебният изпълнител на 26.05.2022 г. е връчил редовно на третото задължено лице ЧСИ В. Й. (л. 9) запорно съобщение върху вземането на длъжника Ф. М. по изпълнително дело № 2/2022 г. по описа на ЧСИ В. Й., по-късно е връчил редовно и на Ф. М. запорното съобщение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а впоследствие адв. Е.М. е била назначена за особен представител на длъжника Ф. М. по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай изпълнителен лист от 19.12.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 1375/2013 г. на Врачански районен съд, от който произтичат процесните вземания, е издаден въз основа на заповед № 1055 от 29.03.2013 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, влязла в сила съгласно решение № 829 от 23.10.2013 г. по гр. дело № 1763/2013 г. по описа на Врачански районен съд, решение № 34 от 29.01.2014 г. по въззивно гр. дело № 923/2013 г. на Окръжен съд гр. Враца и определение № 1432 от 13.12.2014 г. по гр. дело № 3055/2014 г. на Върховния касационен съд и следователно вземанията по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са установени с влязло в сила решение и за тези вземания е приложима петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

С оглед датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно – 13.12.2014 г., когато е постановено окончателното определение № 1432 от 13.12.2014 г. по гр. дело № 3055/2014 г. на Върховния касационен съд, то от значение за предявения иск по чл. 439 от ГПК са само фактите, настъпили след тази дата и следователно не подлежат на обсъждане наведените от ищцата доводи за липса на неин регистриран настоящ адрес в България и за липса на нейно българско гражданство за периода от 2000 г. до 13.12.2014 г.

По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от Т ълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСТК на Върховния касационен съд задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае 4 изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.