Решение № 876 от 01.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20261100900089 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Специализирана болница за активно лечение по детски болести – проф. Иван Митев“ ЕАД, ЕИК 000662790 срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 435 вр. чл. 434, ал. 1 КЗ, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 564, 59 евро (50 000 лева), представляваща част от вземане в пълен размер от 255 645,94 евро (500 000 лева) - застрахователно обезщетение по застраховка

„Професионална отговорност“ по застрахователна полица № 00088140/13121910001453 от 12.02.2019 г. за вреди от събитие, настъпило на 14.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2026 г. до окончателното плащане на задължението, като относно друга част от процесното вземане, а именно за главница от 25 564, 59 евро (50 000 лева), ведно със законната лихва върху тази сума от 30.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, е постановено и влязло в законна сила на 27.01.2026 г. Решение № 1753/10.12.2025 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответното застрахователно дружество на 12.02.2019 г. е сключен застрахователен договор „Професионална отговорност“, обективиран в застрахователна полица

№

00088140/13121910001453, със срок на покритие от 13.02.2019 г. до 12.02.2020г., който обхваща имуществени и неимуществени вреди, причинени при или по повод упражняване на медицинска професия, включително съответните разноски и лихви, като дължимата застрахователна премия е изцяло заплатена.

1

Сочи, че през 2022 г. срещу него са предявени два иска пред Софийски градски съд – по гр. д. № 8560/2022 г., ГО, I-7 състав и по гр. д. № 10597/2022г., ГО, I-21 състав, от родителите на починал пациент – А.П., като в исковите молби се твърди, че вследствие на недостатъчна и некачествена медицинска помощ при лечението на детето, починало на 14.11.2019 г., са настъпили вреди, за които се претендира обезщетение от по 450 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва. Ищецът излага твърденията, че за предявените претенции своевременно е уведомил застрахователя и е поискал конституирането му като трето лице-помагач в двете производства, като между страните са водени преговори за доброволно уреждане на спора, поради което делата са били спрени по взаимно съгласие.

Ищецът заявява, че след извършена вътрешна проверка и обсъждане на случая от съвета на директорите е било прието, че са налице съществени пропуски в организацията и оказването на медицинска помощ (липса на триаж, регистрация, своевременен преглед и адекватна оценка на състоянието, както и забавено започване на лечение), поради което е взето решение за сключване на споразумения с ищците за изплащане на обезщетения в размер на по 250 000 лв., като това решение е одобрено от едноличния собственик на капитала – министъра на здравеопазването.

Ищцовата болница добавя, че застрахователят е бил многократно уведомяван за хода на делата, за водените преговори и за параметрите на бъдещите спогодби, включително чрез електронна кореспонденция и срещи с негов представител, като не е изразил възражения срещу сключването им.

Ищецът сочи, че съдебните производства са възобновени и по двете дела са одобрени съдебни спогодби – съответно на 13.06.2023 г. и 15.06.2023 г., с които той се е задължил да заплати на всеки от ищците по 250 000 лв. на разсрочено плащане, а ищците са се отказали от претенциите си за разликата над тези суми, като производствата са прекратени с влезли в сила определения. В тази връзка твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си по спогодбите, като е заплатил общо сумата от 500 000 лв. на увредените лица, след което е предявил претенция пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, по която е образувана щета, но същата е била неоснователно отказана с писмо от 20.11.2023 г.

Ищецът добавя, че впоследствие е изпратил изрично известие до застрахователя за одобрение на спогодбите, като поради липсата на възражение счита, че е налице одобрение чрез конклудентни действия, а дори и при липса на такова, отговорността на застрахователя следва да се ангажира, тъй като са налице предпоставките за гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, както и приложимост на чл. 434 и чл. 435 КЗ.

На следващо място ищецът излага фактите, че за част от вземането вече е предявил иск по т. д. № 1779/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-2 състав, с цена 50 000 лв., който е уважен с решение № 1753/10.12.2025 г., като съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, макар и при лимит на отговорност от 100 000 лв.

2

Въз основа на изложеното ищецът претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000 лв. (25 564,59 евро), представляваща част от общо платено обезщетение в размер на 500 000 лв. по застрахователния договор и в рамките на застрахователния лимит, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба (15.01.2026 г.) до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи от страна на ответника, като с него се оспорва основателността на исковата претенция.

Ответникът сочи, че не е участвал в производствата по гр. д. № 8560/2022 г., ГО, I-7 състав и гр. д. № 10597/2022 г., ГО, I-21 състав по описа на Софийски градски съд, образувани срещу ищеца, приключили със съдебни спогодби, с които ищецът се е задължил да заплати на увредените лица обезщетения в размер на по 250 000 лв. Твърди, че е бил лишен от възможността да участва в посочените съдебни производства и да вземе становище по предявените срещу ищеца искове, поради което сключените спогодби не му са противопоставими и не пораждат задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че съгласно т. 30.3 от Общите условия по застраховката „Професионална отговорност“ спогодбата между увреденото лице и застрахования обвързва застрахователя само ако същата бъде одобрена от него, като в конкретния случай такова одобрение липсва.

Ответникът възразява, че не са налице предпоставките за ангажиране на неговата гаранционно-обезпечителна отговорност, тъй като претендираните вреди не са причинени виновно при или по повод упражняване на медицинска професия от лица, обхванати от застрахователното покритие по процесната полица. Добавя, че в производствата по посочените дела не е доказано по безспорен начин наличието на противоправно поведение (действие или бездействие) от страна на медицинския персонал на лечебното заведение, нито нарушение на изискванията за качество и достатъчност на медицинската помощ по смисъла на чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето. Твърди, че не е установена и пряка причинно-следствена връзка между настъпилите неимуществени вреди и твърдяното противоправно и виновно поведение на лица, упражняващи медицинска дейност в лечебното заведение.

На следващо място ответникът възразява, че дори да се приеме, че искът е основателен, неговата отговорност е ограничена до лимита по застрахователния договор, като поддържа, че този лимит възлиза на 50 000 лв. за едно застрахователно събитие. По отношение на другата част от спорното вземане сочи, че в производство по т. д. № 1779/2024 г. на СГС, ТО, VI-2 състав съдът е приел, че лимитът на отговорност е 100 000 лв. за едно събитие с оглед категорията на застрахованото лице, но поддържа собственото си становище относно приложимия лимит.

В законоустановения срок постъпи допълнителна искова молба, с която ищецът оспорва изцяло възраженията, изложени в отговора на ответника, като поддържа първоначалната си искова претенция и излага допълнителни фактически и правни съображения в подкрепа на основателността на иска.

3

Сочи, че възражението на ответника за липса на медицински деликт е неоснователно, като конкретизира противоправните бездействия на медицинския персонал при лечението на детето А.П., изразяващи се в липса на медицински триаж при прием, липса на регистрация, липса на извършен преглед и оценка на състоянието, оставяне на пациента да изчаква без своевременна медицинска намеса, както и в неадекватна оценка на състоянието и забавено започване на интензивно лечение от дежурния лекар, като критичното състояние е установено от външен консултант. Излага съображенията, че тези противоправни бездействия се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия смъртен изход на 14.11.2019 г., като това се установява и от аутопсионен протокол, поради което е било налице основание за ангажиране на отговорността на лечебното заведение и за сключване на спогодби с увредените лица.

Ищецът твърди, че дори да не се приеме наличие на одобрение на спогодбите от страна на застрахователя, искът следва да бъде уважен на самостоятелно основание

– наличие на предпоставките за гаранционнообезпечителна отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, което обуславя и отговорността на застрахователя по застрахователното правоотношение, като се позовава и на постановеното решение № 1753/10.12.2025 г. по т. д. № 1779/2024 г. на СГС по другата част от вземането, което е заявено в настоящото производство.

На следващо място ищецът сочи, че възражението на ответника, че не е участвал в производствата по делата на увредените лица, е неоснователно, тъй като е упражнил правото си да поиска привличането на застрахователя като трето лице-помагач в законовия срок, както и че застрахователят е бил надлежно и своевременно уведомен за образуваните дела, за техния ход и за водените преговори за спогодба, включително чрез електронна кореспонденция и срещи. Според него застрахователят е имал възможност да встъпи в производствата и да защити интересите си, включително и по реда на чл. 218 ГПК, но не е сторил това поради собствено бездействие, поради което не може да черпи права от неучастието си в процесите.

Ищецът заявява, че възражението на ответника за липса на одобрение на спогодбите е неоснователно, тъй като застрахователят е бил многократно информиран за намерението за сключването им и за техните параметри, както и че спогодбите са му били изпратени с изрично известие чрез ЧСИ, връчено на 09.05.2024 г., с предоставен срок за възражение, но такова не е направено, поради което следва да се приеме, че е налице одобрение чрез конклудентни действия. Оттук прави извода, че при тези обстоятелства следва да се приеме за безспорно, че ответникът не е оспорил сключването на спогодбите с третите лица, поради което това обстоятелство не се нуждае от доказване.

На следващо място излага становището, че възражението на ответника относно лимита на отговорност до 50 000 лв. е неоснователно, като уточнява, че съгласно застрахователната полица медицинският персонал е разпределен в групи, като за съответната група, в която попада лекарят, чието поведение е релевантно за настъпилия резултат, лимитът на отговорност за едно събитие е 4

100 000 лв., което се признава и от ответника чрез споменаването и позоваването на съдебното решение по т. д. № 1779/2024 г. на СГС. Твърди, че с оглед на този лимит предявеният частичен иск за сумата от 50 000 лв. е изцяло основателен по размер, като моли да бъде прието за безспорно обстоятелството относно размера на лимита на отговорност.

Въз основа на изложеното ищецът поддържа предявения иск и претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000 лв., представляваща част от дължимото застрахователно обезщетение за изплатени на увредените лица суми по застрахователния договор, в рамките на лимита на отговорност, ведно със законната лихва и разноските по делото.

В законоустановения срок за отговор на допълнителната искова, такъв не постъпи от страна на ответника.