Решение № 1632 от 01.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1632 гр. Русе, 01.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20244520104475 по описа за 2024 година

Искът е с правно основание по чл.357, ал.1 във вр. с чл.128, т.2 КТ, съединен с иск по чл.294 КТ и с иск по чл.86 ЗЗД.

Ищецът К. Г. К. чрез процесуалния си представител твърди, че е работил при ответника “СРС Композит” ООД по трудово правоотношение на длъжност “мениджър производство” до 31.07.2024г. Трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ поради забавяне изплащането на трудовото му възнаграждение. Работодателят не е изплатил трудовото му възнаграждение за месеците май и юни 2024г. в общ нетен размер 6684.92 лв. За същия период работодателят не му е предоставил дължимите му се социални придобивки под формата на ваучери за храна в размер на 100 лв месечно, поради което му дължи тяхната парична равностойност общо в размер на 200 лв. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумите 6684.92 лв дължимо трудово възнаграждение за месеците май и юни 2024г., 200 лв, представляващи паричната равностойност на непредоставените му ваучери за храна за месеците май и юни 2024г., заедно със законната лихва върху всяка от сумите от предявяване на исковете до окончателното изплащане, както и 35.06 лв обезщетение за забава от 01.07.2024г., респ. от 31.07.2024г., до предявяване на исковете. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

1

Ответникът “СРС Композит” ООД гр. Русе, представляван от управителя Стефан Иванов Стефанов, чрез пълном адв. Ю. М. М. заявява становище за основателност на предявения иск за заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца за месеците май и юни 2024г. и го признава. Счита, че не е дал повод за предявяване на иска, като единствено е заявявал искане с оглед финансовото състояние на дружеството за разсрочване и изпълнение на части на задължението му. Поради това и на основание чл.78, ал.2 ГПК не дължи разноски по делото. При неуважаване на възражението прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатското възнаграждение от ищеца. Моли съдът да постанови решение при признание на иска, съгл. чл.237, ал.1 ГПК.

По делото са представени писмени доказателства.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно от представения заверен препис от Трудов договор №30/08.04.2024г., ищецът е бил назначен на длъжност “мениджър производство” в ответното дружество, на 8-часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение 6000 лв и социални разходи – ваучери за храна в размер на 100 лв месечно. В с.см. са и данните от приложеното ксерокопие от трудовата книжка на ищеца.

По делото няма спор, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 – поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение от работодателя, считано от 31.07.2024г. (заявление от същата дата – л.7)

По делото не са представени доказателства, че за месеците май и юни 2024г. работодателят е изплатил на ищеца трудово възнаграждение за изпълняваната длъжност “мениджър производство“, както и ваучери за храна за месеците май и юни 2024г. в размер на 200 лв.

Ответникът признава иска за дължимостта на трудовото възнаграждение на ищеца за месеците май и юни 2024г. в нетен размер 6684.92 лв, съобразно поисканото. Съгласен е на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът да постанови решение при признание на иска.

Признанието на иска не може да бъде оттеглено и съдът следва да се произнесе с решение съобразно признанието.

2

При това положение, съгласно чл.237 ГПК, съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени съобразно петитума на исковата молба.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 1200 лв разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството в размер на 276.80 лв следва да се заплати от ответника.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “СРС Композит” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул. “Цар Освободител” №10, представлявано от управителя Стефан Иванов Стефанов, ЕИК 206931466 да заплати на К. Г. К. от гр. Русе, ул.

“******, ЕГН **********, сумите 6684.92 лв дължимо нетно трудово възнаграждение за месеците май и юни 2024г. , 200 лв, представляващи паричната равностойност на непредоставените му ваучери за храна за месеците май и юни 2024г., заедно със законната лихва върху сумите от 05.08.2024г. до окончателното изплащане и 35.06 лв обезщетение за забава от 01.07.2024г., респ. от 31.07.2024г., до 05.08.2024г., както и 1200 лв разноски по делото.

ОСЪЖДА “СРС Композит” ООД, представлявано от управителя Стефан Иванов Стефанов, ЕИК 206931466 да заплати по сметка на Русенски районен съд 276.80 лв държавна такса по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3