Определение № 392 от 12.10.2023, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. Смолян, 11.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20235400500405 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.248

ГПК.

С определение № 181/10.08.2023 г. по гр.дело № 103/2022 г.

Д. районен съд изменя решение № 54/26.05.2023 г. по същото дело в частта относно разноските, като намалява размера на присъдените разноски на общо 2 028,70 лева и осъжда В. П. С. да заплати на Е. С. П. и Т. С. Б. сумата от 2 028,70 лева разноски за държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък.

Срещу това определение е постъпила допустима частна жалба от В. П. С., чрез нейния пълномощник адв.Н.П., с искане да бъде отменено и да се уважи молбата и за изменение на горното решение в частта за разноските, като се отхвърли изобщо претенцията на ищците Е. С. П. и Т.

С. Б. за присъждане на разноски.

Частната жалбоподателка твърди, че в отговора на исковата молба и до края на съдебното дирене в Д. районен съд тя признава исковете на ищците по чл.30, ал.1 ЗН и не възразява да бъдат уважени. В този смисъл счита, че са налице условията на чл.78, ал.2 ГПК защото с поведението си не е дала повод за завеждане на делото и е признава исковете.

В. С. се оплаква, че в атакуваното определение не

1 обосновано защо съдът е приел, че с поведението си тя е дала повод за завеждане на делото. Такива мотиви липсват и в самото решение.

Посочва как, за да стигне до този извод, Д. районен съд в своето изменено решение цитира Решение № 139/24.06.2013 г. по гр.д.№ 50/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., според което правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството е самостоятелно субективно потестативно право, което може да бъде упражнено: 1. Чрез сезиране на съда/чрез иск или възражение/ или 2. Чрез доброволно уреждане на отношенията между облагодетелстван от завещание и/или дарение и наследниците със запазена част, при взаимни отстъпки.

Въпреки това на стр.8 от решението погрешно, според С., е отразено, че тя не би дала повод за завеждането на иска по чл.30 от ЗН само ако между нея и наследниците със запазена част е сключено споразумение, с което да уреждат отношенията по възстановяване на запазената част и прехвърлянето на имуществото да е извършено в изискуемата форма. В тази връзка частната жалбоподателка изтъква как РС-Д. не е съобразил, че сключването на споразумение не зависи само от нейните субективна воля и действия, а и от волята и действията на ищците-наследници със запазена част, които по никакъв начин не доказват да са искали да сключат такова споразумение, при взаимни отстъпки, на което С. да не е била съгласна.

Твърди се в жалбата и че атакуваното определение не е съобразено с приложеното към въззивната жалба определение № 159/27.09.2017 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2749/2017 г., ІІ г.о., според което: по аргумент от чл.78,ал.2 от ГПК, при преценката си за отговорността за разноски, съдът следва да съобрази и поведението на насрещната страна. С. счита, че подобно съобразяване не е направено от РС-Д., който не е отчел, че ищците не са предприели действия за постигане на споразумение с нея, не са и изпратили например нотариална покана за сключване на споразумение, а направо са предявили исковете. Когато няма доброволно уреждане на отношенията, придобиването на права от наследник с възстановена запазена част, може да стане само по силата на съдебно решение. Така РС-Д. погрешно е приел, че, макар ответницата да е признала предявения иск, единственият ред за защита на накърнената запазена част от наследството е по съдебен ред, поради което за ищците е нямало друга възможност. С. оспорва извода, като 2 твърди, че П. и Б. са могли да постигнат същия резултат чрез доброволно уреждане на отношенията с нея.

С отговор по чл.276, ал.1 ГПК въззиваемите Е. С. П. и Т. С.

Б., чрез пълномощника им адв.Е.С., оспорват частната жалба и молят определението да се потвърди. Считат за правилно приетото от Д. районен съд, че в конкретния случай при липса на доброволно уреждане на отношенията, чл.78, ал.2 от ГПК не може да се приложи, дори ответникът да признае предявения иск, тъй като правната промяна - придобиване на правата от наследника с възстановена запазена част, може да стане само по силата на съдебното решение.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да се отмени и да се уважи молбата на В. С. за изменение на решението чрез отхвърляне претенцията на на ищците Е. П. и Т. Б. за присъждане на разноски.

Това е така, защото в случая са налице изискванията на чл.78, ал.2 ГПК.

Наследодателят/баща/ на ищците С.Б., починал на 10.01.2022 г., завещава със саморъчно завещание от 04.09.2019 г. /л.11 от делото на РС/ цялото притежавано към момента на своята смърт имущество на В. С.. Няма спор и се вижда от документите, че то се състои от ½ ид.част от УПИ ХІІІ1022, кв.66 по плана на гр.Д. от 1980 г., ведно с първия жилищен етаж от построената в него жилищна сграда, гараж и пристройка към гаража, както и лек автомобил „Рено Меган Сценик“ ***.

На 17.03.2022 г. саморъчното завещание е обявено, видно от протокола за това на нотариус Цветалин Пенков/л.10/. Молбата за обявяването е подадена както от дъщерите му Е. П. и Т. Б., действали и тогава чрез своя пълномощник адв.Е.С.; така и от ответницата В. С., действала тогава чрез пълномощника си адв.А.Ч., от АК-Ст.Загора Дъщерите на С.Б. подават исковата молба на 20.04.2022 г., по която е образувано гр.дело № 103/2022 г. на Д. районен съд, като предявяват искове по чл.30, ал.1 ЗН да се намали така извършеното в полза на В. С. от баща им С.Б. завещателно разпореждане до размера на запазената им част, която да им бъде възстановена – 2/3 ид.части от дворното място, първия етаж с гаража и пристройката, и лекия автомобил.

3

На 23.05.2022 г. ответницата С. подава отговор на исковата молба, с който признава изцяло исковете на П. и Б. и не възразява да бъдат уважени; не оспорва изложените в исковата молба факти, като уточнява, че заедно с покойния С.Б. живеят заедно повече от 15 години, заедно ремонтират жилището му, като описва от какви помещения се състои.

Още с отговора на исковата молба С. твърди, че са налице условията на чл.78, ал.2 ГПК, поради което не следва да плаща разноски на ищците; напротив, смята, че те трябва да бъдат осъдени солидарно да и заплатят направените от нея разноски по делото.

В посоченото в частната жалба решение № 139/24.06.2013 г. по гр.дело № 50/2013 г. на ІІ г.о. на ВКС, на което се позовава и Д. районен съд в своето решение, изменено в частта за разноските с обжалваното определение, е прието, че „ Правото да се поиска възстановяване на запазена част от наследство е самостоятелно субективно потестативно право. То може да бъде упражнено чрез сезиране на съда /чрез иск или възражение/ или чрез доброволно уреждане на отношенията между облагодетелствания от завещание и/или дарение и наследниците със запазена част при взаимни отстъпки.“

В посоченото също в жалбата Определение № 159 от

27.09.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2749/2017 г., II г. о., се казва, че: „В практиката на ВКС - решение № 67/3.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о. - е изяснено, че отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон, като тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото (за останалите вреди отговорността е виновна и се носи при злоупотреба с процесуални права - чл. 3 ГПК) и може да бъде реализирана само във висящия исков процес. По аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК при преценката си за отговорността за разноски, съдът следва да съобрази и поведението на насрещната страна.“

В случая следва да се отчете, че накърняването на правата на ищците в случая е в резултат от поведение на покойния им баща, а не на поведение на ответницата. Именно П. и Б. разполагат с правото по чл.30, ал.1 ЗН, но не са длъжни да го упражнят, т.е., тяхната активност е начинът да се 4 преодолеят последиците от действието на завещателя. След като законът им предоставя такава възможност – да възстановят запазената си част, накърнена в случая с горното завещателно разпореждане, не лицето, облагодетелствано от завещанието/В. С./ е длъжно да ги кани да упражнят правото си, нито е длъжна да напуска имота, а те следва да покажат, да доведат да знанието на В. С., че въобще считат запазената си част за накърнена и да искат съдействието и тя да бъде възстановена. Именно за да не се натоварват с разноски, следва да направят опит отношенията им да се уредят без съдебна намеса – както е посочил и ВКС, чрез доброволно уреждане на отношенията между облагодетелствания от завещание и/или дарение и наследниците със запазена част при взаимни отстъпки. Едва ако облагодетелстваното лице откаже съдействие, би бил налице повод за завеждане на дело.

Няма твърдения, нито доказателства ищците Е. П. и Т. Б. преди завеждане на делото да са довели до знанието на ответницата В. С. както свои общи, така и свои конкретни претенции относно запазените си части от наследството на С.Б. и да са поискали по какъвто и да е начин от нея да уредят доброволно, без съдебна намеса, отношенията си, на което тя да е отвърнала с отказ.

След като ищците и ответницата са имали описаното поведение, като С. със своето не е дала повод за завеждане на делото и е признала исковете, не дължи никакви разноски на ищците, предвид чл.78, ал.2 ГПК.

По изложените съображения и на осн.чл.248 във вр. с чл.78, ал.2 ГПК С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 181/10.08.2023 г. по гр.дело №

103/2022 г. на Д. районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 54/26.05.2023 г. по гр.дело № 103/2022 5 г. на Д. районен съд в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ОТХВЪРЛЯ изцяло искането на ищците Е. Стояна П., ЕГН **********, и Т. С. Б., ЕГН **********, за осъждане на ответницата В. П. С., ЕГН **********, да им заплати разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните чрез техните пълномощници.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6