Определение № 34 от 17.01.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Габрово, 17.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20224200500488 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк. Иван Недков срещу разпореждане на Тревненски районен съд по ч.гр.д. № 240/2022 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Твърди се,че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за претендираните суми. Счита, че Заповедното производство по чл. 410 ГПК предоставя облекчен ред за внасяне на безспорност в правните отношения между страните кредитор и длъжник, поради което това производство е строго формално. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК представлява съдебен акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора, без да е необходимо същите да са подкрепени с доказателства. С нормата на чл. 410, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.) е въведено изискване, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това изискване обаче е въведено единствено с оглед задължението на съда по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК служебно да извърши проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Горната проверка изключва възможността в производството по чл. 410 ГПК заповедният съд да следи и за редовността на приложените документи от външна страна, в т. ч. и за подписите на страните, каквото задължение съдът има само в производството по чл. 417 ГПК. В случая, заповедният съд е извършил проверка за наличие на съгласие при сключване на договора за кредит, която излиза извън обхвата на правомощията му по чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК, само в които хипотези може да откаже издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Изразява становище, че процесният договор за кредит е сключен въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес, на който електронен адрес са публикувани и 1

Общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, съгласно които кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявление до Кредисимо по образец лично. Кандидатстването се извършва на сайта, чрез Профила или по телефон. След като в заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, размерът и с срокът на кредита, при кандидатстване на сайта/профила, Кредисимо осигурява на кредитополучателя достъп в чекбоксите, чрез хиперлинк от преддоговорната информация, в т.ч. пълният текст на кредитната документация, включително проекта на договора за кредит, актуалните ОУ, Стандартния европейски формуляр, както и всички декларации, които кредитополучателя има право да приеме, респективно декларира с електронно волеизявление – маркиране на съответните чекбокси и натискане на бутона „Вземи парите сега“. Ако кредитополучателят е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, с маркиране на чекбокса с текст „Вземи парите сега!, декларирам, че съм се запознал със Стандартния европейски формуляр, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и договора и с натискане на бутона „Вземи парите сега“ на указаното за това място в сайта/в профила от кредитополучателя заявлението за кандидатстване за кредит е изпратено към кредитора. С извършването на тези действия се спазват изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПФУР, както и на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗПФУР.

Електронната система за кандидатстване и сключване на договори от разстояние на credissimo.bg, съдържа алгоритъм, който е и описан в общите условия, и съдържа задължителна възможност за изрично съгласие на всеки етап от регистрацията, запознаването с условията, приемането им и сключването на договора от разстояние, който изключва преминаването към всяка следваща фаза /от отправянето на поканата, отправянето на предложението, приемането му, приемането на ОУ, предоставянето на преддоговорната информация и т. н., до сключването на договора/, без даване на съответното съгласие в предходната и съответно - приключването на процедурата по сключване на договора. Видно е, че длъжникът е предоставил всички изискуеми данни - три имена, ЕГН, адрес, телефон, отправил му е предложение за сключване на договор и такова е последвало в предписаната от закона форма. Следователно, при спазването на изискванията на чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР и при наличието на предпоставките на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ следва да се приеме, че представеният по делото електронен документ - договор за кредит, възпроизведен на хартиен носител, е саморъчно подписан документ и се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Това, от своя страна, безспорно доказва възникването на заемно правоотношение между кредитора и длъжника, чиято разновидност представлява договорът за кредит.

Моля да се отмени атакуваното Разпореждане № 298 от 01.12.2022 г. по ч.гр.д. № 240/2022 г. по описа на PC - Трявна, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу И. П. П., като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса като се уважат всички претенции заявени със заявлението.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Габровски окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Габровския районен съд е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу И. П.

П.. Във връзка с подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 240/2022 г. по описа на РС – 2

Трявна за заплащане на следните суми: 1 328,69 лева – главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 2348624; 106,07 лева - възнаградителна лихва за периода 10.03.2021 г. - 10.06.2021 г. във връзка с договор за потребителски кредит № 2348624; 267, 81 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 11.03.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; законна лихва върху главниците от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски в размер на 34,05 лв. за платена държавна такса и 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Паричното вземане е за задължение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна „Ай тръст“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД, ЕИК *** по силата на Приложение № 1 от дата 13.04.2022 г. към Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 01.02.2022 г.

В заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането: на 12.02.2021 г. между Кредисимо ЕАД и И. П. П.е сключен договор за потребителски кредит № 2348624, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, като кредитополучателя се е задължил при условията и сроковете да говора да усвои върне като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.

Между „Ай тръст“ ЕООД и И. П. П.е сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай тръст“ ЕООД и „Кридисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя, по договор за потребителски кредит № 2348624.

Поради неизпълнение на задължението си, договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД възниква правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.

Посочват, че заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД е регистриран в системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно управление“ и използва метод за връчване чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, съгласно чл. 3 §37 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета то 23 юли 2014 г.

Претендират от длъжника И. П. П. с ЕГН: ********** и адрес в гр.Трявна, ул.“***“ № *, вх.*, ет.*, ап.* сума в размер на: 1 328,69 лева – главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 2348624; 106,07 лева - възнаградителна лихва за периода 10.03.2021 г. - 10.06.2021 г. във връзка с договор за потребителски кредит № 2348624; 267, 81 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 11.03.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; законна лихва върху главниците от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски в размер на 34,05 лв. за платена държавна такса и 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 298 от 01.12.2022 г., заповедният съд е приел, че искането за 3 издаване на запис на заповед не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 3 от ГПК. Приел е, че не са приложени никакви документи относно твърдяното прехвърляне на вземането от „Ай Тръст“ ЕООД на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, нито документ, удостоверяващ уведомяването на длъжника за това прехвърляне. Позовал се е на трайната практика на Габровски окръжен съд, за да приеме, че когато вземането, претендирано в заповедното производство, произтича от договор за цесия, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника, от момента, в който то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В т. 12 от заявлението по чл. 410 от ГПК е описано, че вземането е цедирано на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Заявено е, че до длъжника е изпратено писмо изх. № УПЦ-ПКРСАТ/2348624 от 28.04.2022 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на пълномощник на цедента. Такова писмо не е представено със заявлението, което е самостоятелно основание да се откаже издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.

На следващо място е приел, че паричното вземане е за задължение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Ай тръст“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *** по силата на Приложение № 1 от дата 13.04.2022 г. към Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 01.02.2022г. Между „Ай тръст“ ЕАД и И. П. П. е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.