Определение № 12457 от 02.10.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1384/2025
- Вид
- Определение № 12457
- Подписан
- 02.10.2026
- Състав
- Елена Стоилова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12457 гр. Варна, 02.10.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110101384 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, след връщане на делото, с оглед изпълнение на указания, предвидени в определение № 4887/01.10.2026 г., постановено по в.гр.д. № 2057/2026 г. по описа на ВОС.
По делото е постъпила молба с вх. № 46767/11.06.2026 г., подадена от В.
И. К., Снежа К. К., Я. И. А. и Й. И. К., чрез адв. В. В. от ВАК за изменение на решение № 2221/04.06.2026 г., в частта за разноските, като се иска ответниците по делото да бъдат осъдени да заплатят сторените от ищците в производството разноски за такса - депозит за вещи лица и адв. възнаграждение. Наведено е оплакване, че съдът е пропуснал да присъди в полза на В. И. К., Снежа К. К., Я. И. А. и Й. И. К., разноски за адв. възнаграждение, в размер на 768,60 евро, съгласно представения списък с разноски, както и сумата от 494,68 евро, представляваща заплатено от тях възнаграждение за вещо лице, заплатена след приключване на последното открито съдебно заседание, съгласно определение 6979/14.05.2026 г.
В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на молбата от ответниците, в която се сочи, че искането е неоснователно.
Съдът намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в рамките на определения в чл. 248 ал.1 от ГПК преклузивен срок, отговаря на изискванията, предвидени в т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Съдът в постановеното решение, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределил ползването на поземлен имот, целият имот с площ от 415 кв.м., находящ се в гр. Варна, р-н Приморски, ул. "Карамфил“ №30- 32, между ищците В. И. К., Снежа К. К., Я. И. А., Й. И. К., от една страна и ответниците С. И. С., Т. Р. С., Ш. К. К., С. Х. К., от друга.
С постановеното решение, на основание, чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът е 1 осъдил ответниците да заплатят в полза на ищците съдебно-деловодни разноски, представляващи държавна такса, като мотив съдебният състав е посочил, че с оглед предмета на производството и обстоятелството, че решението ползва и двете страни, те следва да понесат такава част от разноските, включваща заплатените такси за вещо лице, каквато е съответна на дела им в съсобствеността, а по отношение на адв. възнаграждения следва да се понесе между страните такива, каквито са уговорени.
Производствата по чл. 32, ал. 2 ЗС също са по спорна съдебна администрация, но във връзка с тях практиката е последователна. В Определение № 73 от 03.08.2020г. по гр.д. № 1934/2019г. по описа на I гр. о. на ВКС и цитираното в него Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/12 г. на II г. о., а така също и Решение № 90 от 08.05.2015г. по гр.д. № 6834/2014г. по описа на I гр. о. на ВКС, Определение № 389 от 08.10.2010г. по ч.гр.д. № 293/2010г. по описа на II гр. о. на ВКС) е прието, че производството по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва всички страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността.
По посочените съображения, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Въз основа на горепосоченото, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ постъпила молба с вх. № 46767/11.06.2026 г., подадена от В. И. К., Снежа К. К., Я. И. А. и Й. И. К., чрез адв. В. В. от ВАК за изменение на решение № 2221/04.06.2026 г., постановено по г.д. № 1384/2025 г. по описа на ВРС, 51 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2