Решение № 149 от 16.03.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1640/2022
- Вид
- Решение № 149
- Подписан
- 16.03.2023
- Състав
- Елисавета Радина
Други актове по делото
- Протокол № 1516 от 01.12.2022 · Елисавета Радина
- Протокол № 1604 от 09.12.2022 · Елисавета Радина
- Протокол № 1714 от 29.12.2022 · Елисавета Радина
- Протокол № 32 от 16.01.2023 · Елисавета Радина
- Протокол № 137 от 25.01.2023 · Елисавета Радина
- Протокол № 303 от 23.02.2023 · Елисавета Радина
Цитирани разпоредби
- чл.29 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 30, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 87 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 124, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 182, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 149 гр. Пазарджик, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20225220201640 по описа за 2022 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ ’ЖЕРИ-К. Ж.", ЕИК 822089034, гр.Велинград, представлявано от К. Г.Ж., представляван от АД „д-р П., П. И Партньори",чрез упълномощения адв.П.а против ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ № 630216 - F630587/ 28.03.22 на зам. директора на ТД НАП Пловдив, с което търговеца е предупреден на осн. чл. 28, б“А“ ЗАНН, че при последващо извършване на същото по вид нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
С жалбата заявява процесуално-правна и материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника му поддържа жалбата и представеното писмено становище, с които настоява да се отмени обжалвания акт. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, поддържа, че Предупреждението е правилно и законосъобразно и като такова иска да се потвърди с присъждане на разноски.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:
През лятото на 2020г. органи на приходите към ТД НАП Пловдив извършили насрещни проверки на няколко дружества, с които търговецът като жалбоподател имал търговски отношения, по повод на които към него били издадени кредитни известия ( КИ). Дружествата представили на данъчните органи и информация относно конкретни кредитни, след което бил съставен и РА ( л. 6 6) , а за констатации били съставени протоколи ( л. 85 и 1 сл.)
След приключване на проверките и по представени документи инспектор по приходите М. Б. приела, че жалбоподателят – търговец в качеството си на получател по фактури за доставки, издадени от две дружества, не е отразило в дневника си за покупките за данъчен период м.01.2020 г. ( януари 2020) следните кредитни известия с КИ 1223.59лв от посочените доставчици / при данъчна основа и / ДСС в лв., както следва :
/КИ/ ,КОНТРАГЕНТ, ДАН.ОСНОВА В ЛВ/ ДДС В ЛВ/
1.
№0096585147/ 28.01.2020 123025273 ЗАГОРКА АД -253,18 -50,64
2.
№0096583755/16.01.2020 123025273 ЗАГОРКА АД -317,8 -63,56
3.
№0096583432/13.01.2020 123025273 ЗАГОРКА АД -262,46 -52,49
4.
№0096583500//14.01.2020 123025273 ЗАГОРКА АД -262,46 -52,49
5.
№0096583914/17.01.2020 123025273 ЗАГОРКА АД -1619,43 323,89
6.
№0096584990/27.01.2020 123025273 ЗАГОРКА АД -94,6 -18,92
7.
№0096585058/27.01.2020 123025273 ЗАГОРКА АД -183,76 -36,75
8.
№0096585546/30.01.2020 123025273 ЗАГОРКА АД -1082,55 216,51
9.
№0096584850/24.01.2020 123025273 ЗАГОРКА АД -71,25 -14,25
10.
№7910305876/15.01.2020 825347340 КАМЕНИЦА АД -1814,42 362,88
11.
№7910306331/22.01.2020 825347340 КАМЕНИЦА АД -8,4 -1,68
12.
№7910306201/21.01.2020 825347340 КАМЕНИЦА АД -147,67 29,53
Търговецът не отразил посочените кредитни известия в дневника си за покупки и в справка-декларация по ЗДДС, подадени в ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Пазарджик с вх. № 13001687521/14.02.2020 г. за данъчния период, през който кредитните известия са издадени, а именно за данъчен период м.
01.2020 г. което довело до определяне на резултат за м. ЯНУАРИ 2020 г.:
ДДС за внасяне в размер на 2159.68лв.
Ако задълженото лице било включило кредитните известия /КИ/ в дневника за покупки през месеца, в който са издадени - м. 01.2020 г., според изискването на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, резултатът за този данъчен период би бил: ДДС за внасяне в размер на 3383.27лв. Тоест, невключването на КИ в „Дневника за покупките" за периода на тяхното издаване довело до определяне на данък за внасяне в по-малък размер.
Кредитните известия не били отразени в дневник покупки и към датата на приключване на проверката за установяване на факти и обстоятелства, приключила с протокол КД-73№П-16001320167710-073001/06.08.2021 г.
При тези данни Б. приела, че се касае до нарушения, извършени на 2
15.02.2020 г. и открити в хода на извършени насрещни проверки на ЗАГОРКА АД и КАМЕНИЦА АД. На търговеца – жалбоподател било изготвена покана изх.№18734/01.10.2021 г. за съставяне на АУАН , изпратена по електронен път на 08.10.2021 г. на декларирания електронен адрес.
АУАН бил съставен в отсъствие на представител на търговеца и на 08.10.21 г. и предявен надлежно, с връчване на препис.
Въз основа на акта било издадено атакуваното предупреждение.
Неоснователно се претендира от процесуалния представител на НАП липса на правен интерес от обжалването му ( виж писмената защита) . Дори самите разсъждения за тази претенция обосновават нейната неоснователност, тъй като се състоят в съдържанието на нормата на чл. 28 ЗАНН, в последната й редакция в сила при издаване на предписанието. Тук на първо място следва да се посочи, че дори и АУАН да е издаден преди влизане в сила на последните и значими за този казус изменения на ЗАНН, производството образувано въз основа на АУАН установява висящност на административнонаказателното производство, развиващо се пред администрацията и доколкото се касае до процесуални норми и предвид чл. 87 ЗАНН, правилна е била преценката, че, при решение за съставомерно нарушение от процесния вид с оценка за маловажност , следва задължително издаване на предписание ( за разлика от предходната редакция „може“).
От друга страна, вярно е, че предупреждението не влече реални санкционни последици, доколкото те не настъпват дори с влизането му в сила. Неблагоприятните последици ще настъпят в имуществената сфера на предупреденото лице, на което ще бъде наложено административно наказание“ „при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението ( чл. 28, ал.1 ЗАНН). Като административен акт то подлежи на обжалване по силата на закона – съгласно чл. 58д. На обжалване и протестиране подлежат:1. наказателното постановление;2. предупреждението по чл. 28;3. резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство;4. електронният фиш.
Обжалваният акт се критикува с редица възражения, засягащи материално-правната и процесуално - правната му законосъобразност, проверката за каквато е задължителна в хода на настоящата ревизия.
На първо място следва да се посочи, че двата административни акта са издадени от териториално и материално компетентни органи( л. 54).
В процедурата по съставянето им са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. От приложеното писмо на л. 84 и представените към него КП ( л. 85 и сл.), както и показанията на разпитаната св.Асиева ( л.73) се изясни, че констатациите по релевантните факти са изцяло върху представени документи от търговците. Въпросът е към кой момент е открит извършителя, тъй като той се свърза с началото на тримесечия срок за съставяне на акта по чл. 34 от ЗАНН. Двете хипотези на чл.34 ал.1 ЗАНН не предоставят на административния орган възможност за избор в рамките на кой от двата срока да състави акта за установяване на административно нарушение. След 3 като нарушителят е открит , то акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Ползваното от законодателя понятие в чл. 34 , ал.1 от ЗАНН откриване на извършителя е дефинирано в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019г. : "откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е момента, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав". От изложените в решението доводи става ясно, че това тълкуване е пряко свързано с целта на давностни срокове - да се стимулира администрацията за изпълнение на задълженията си в едни разумни срокове.
При това, в конкретния случай, несъмнено установима е именно датата, на която документите от насрещните проверки в дружествата-съконтрахенти на търговеца-жалбоподател са постъпили в НАП – това са обясненията на л.
31 и л.32 От тях стана ясно, че от двете дружества, издатели на процесните КИ, неотразени според данъчната администрация в срок - „Загорка“ АД и „Каменица“ АД - изготвени обяснения съответно на 08.07.21 и 27.07.21г. и на тези дати са били депозирани в НАП, както се признава от процесуалния представител в становище на л. 131-132 са били входирани в „Информационната система“ , за което не се сочат дати, но те може да са само последващи спрямо тези на изготвяне. А дори тези на изготвяне попадат в тримесечния срок по чл. 34 ЗАНН за съставяне на АУАН.
Вярно е, че АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя. И така, тъй като дори в самия него е отразено, че поканата за съставяне на акта е връчена на обявения от търговеца за НАП електронен адрес. Разпоредбите на НПК за призоваването са субсидиарно приложими, предвид препращането с чл. 84 ЗАНН „ Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения…“. С едни от последните изменения в НПК бе предвидена възможността за връчване на съобщения по ел. път. Съгласно чл. 178, ал.8 НПК ( в сила от 30.06.21, тоест и преди съставяне на акта): „ връчването на призовки, съобщения и книжа на обвиняем и на защитник в съдебната фаза може да се извършва по електронен път с тяхно съгласие, когато са посочили електронни адреси“.В процесния случай уведомяването е станало на предварително обявен от дружеството за контакти с НАП ел. адрес съгласно изискванията на ДОПК ( чл.29 ДОПК). Тоест данъчно задълженото лице е 4 изразило съгласие да получава уведомения на този адрес със заявяването му пред НАП. Според чл. 30, ал. 6 ДОПК „Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация“. По делото липсват доказателства за връчване в нормативно установения смисъл, поради което не може да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
Така актът е съставен в отсъствието на нарушителя на 08.10.21г. без същият да е бил надлежно поканен ( липсват доказателства за това), но пък му е бил предявен и бил връчен препис само три дни по-късно - на 11.10.21г. , поради което не стои въпросът относно верността на датата на съставяне ( още повече, че и към 11.10.21г. е спазен тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН).
При това положение и доколкото актът е бил надлежно предявен само три дни след съставянето му ( с което на нарушителя са станали известни обвинителните факти) , следва да се приеме, че е гарантирано в предвидения от закона обем правото на защита на нарушителя ( виж и решение на ПзАдС по канд 722/21). И е така, тъй като правото на защита е по фактите ( виж Тълкувателно решение 3/ 15, докл. Галина Захарова ) на административнонаказателното обвинение, а те стават ясни при предявяването му.
Неоснователно се възразява в писмената защита, че В АУАН и Предупреждението липсва ясно и разбираемо описание на нарушението, което се вменява. В началото на възприетата в акта фактология се сочи, че ЕТ не отразил в дневника за покупки издадени за конкретно посочен времеви период , възприет като данъчен период - кредитни известия с ДК в посочен размер , като са изброени 12 КИ-я ( посочени по-горе в наст. Изложение) .
Следват твърдения, че неотразяването им в дневника за покупки за посочения данъчен период ,пред който са и издадени - януари 2020г., довело до определяне на резултат ДДС за внасяне в посочен рамер, а ако задълженото лице ги било включило в дневника продажби, данъкът би бил в размер , който също е посочен в лева, тоест неотразяването им обусловило по-ниския размер на внесения данък. Следва в предупреждението уточнение, че то се отнася само до десет от посочените 12 КИ и конкретно за посочените позиции.
Разпечатката съдържа 58 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44c2217a-8056-47cb-be89-c703cfd25012