Решение № 3123 от 16.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3123 гр. София, 16.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110208461 по описа за 2026 година

I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАН Е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К №

11556787 от 12.07.2025г., с който за административно нарушение по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП вр. чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП на Х. Ф. И., с ЕГН: ********** в качеството й на законен представител на ТД „К. Л.“ ЕООД, с ЕИК: ********* й е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 51.13 (петдесет и едно евро и тринадесет евро цента) евро, с равностойност от 100.00 (сто) лева.

ТВЪРДИ СЕ, ЧЕ процесният електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения.

Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят Й., редовно призована, не се явява. Представя писмена защита. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА е редовно призована, но не изпраща представител. В подробна писмена защита изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

1

II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА от 15.05.2026г. (по клеймо на плик) е депозирана в законоустановения преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП от датата на връчването на ЕФ - съгласно разписка от 10.05.2026г. на лист 4 от СП (връчена лично), от процесуално легитимирана страна по законов ред; с обоснован и доказан правен интерес, срещу законов вид на санкционен акт по ЗАНН - електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол пред родово, местно и функционално компетентен въззивен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

IV. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К № 11556787 от 12.07.2025г., с който за административно нарушение по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП вр. чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП на Х. Ф. И., с ЕГН: ********** в качеството й на законен представител на ТД „К. Л.“ ЕООД, с ЕИК: ******** й е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 51.13 (петдесет и едно евро и тринадесет евро цента) евро, с равностойност от 100.00 (сто) лева.

Ползвател по договор за лизинг на МПС - лек автомобил „Мерцедес ГЛС 450 Д 4МАТИК“ с рег. № **********, се явявал да е юридическото лице „К.Л.“ ЕООД, с ЕИК: *******, чийто управител от 09.01.2018г. е била жалбоподателят Х. Ф. И. на основание чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно заявление за регистрация в СДВР-ОПП с № **********/22.05.2025г.

Н а 12.07.2025г. в 22:01 часа лек автомобил „Мерцедес ГЛС 450 Д 4МАТИК“ с рег. № ********* се е движел в гр.София, по „Околовръстен път“ срещу номер 36, насочено към бул. „Черни връх“, при законово ограничение от 80.00 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В26 (и съгласно писмото на Столична община на лист 56-57 СП с представената транспортна схема, че инкриминираният пътен участък се намира в населено място), със скорост на движение от 107.00 км/ч или при привишение от 27.00 км/ч над допустимото ограничение от 80.00 км/ч и след приспадане на 3% толеранс в полза на водача. Нарушението е било заснето с АТСС “CORDON-M 2“ - мобилна система за видеоконтрол, проверена на 19.03.2025г., съгласно протокол № 098-СГ-ИСИС, и считаща се за валидна до 13.06.2027г. съгласно Закона за измерванията. За установеното деяние е била изготвена снимка по клип от използваното техническо заснемащо устройство, ежедневна форма за отчет и писмен протокол от 12.07.2025г. - на л.18 от делото.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА СЕ УСТАНОВЯВА по еднопосочен начин и непротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният електронен фиш, 2 които съдът кредитира изцяло. Доказателствената съвкупност е пълна. Спорът е по правото, а не по фактите и/или доказателствата. С оглед липсата на противоречия или непълноти в доказателствения материал, съдът не следва да излага подробни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН по силата на основния принцип на формалната логика и тълкуването “per argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

СЪДЪТ НАМИРА, с оглед събраните по делото доказателства, че правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност Х. Ф. И. в качеството й на законен представител на ТД „К. Л.“ ЕООД, с ЕИК: *******, за това, че на 12.07.2025г. в 22:01 часа е управлявалa лек автомобил „Мерцедес ГЛС 450 Д 4МАТИК“ с рег. № *******, с който се е движелa в гр.София, по „Околовръстен път“ срещу номер 36, насочено към бул. „Черни връх“, при законово ограничение от 80.00 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В26 (и съгласно писмото на Столична община на лист 56-57 СП с представената транспортна схема, че инкриминираният пътен участък се намира в населено място), със скорост на движение от 107.00 км/ч или при привишение от 27.00 км/ч над допустимото ограничение от 80.00 км/ч на основание чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и след приспадане на 3% толеранс в полза на водача.

Нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице и/или е ползвано по договор за лизинг, сключено с ЮЛ като лизингополучател (аргументът е на съда), предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил физически управлението на моторното превозно средство. В конкретния случай, видно от справката от Централната база на КАТ, ползвател по договор за лизинг на МПС, с което е извършено нарушението е юридическото лице ТД „К. Л.“ ЕООД, с ЕИК: ******* , като законният представител на последното е ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Х. Ф. И., като лице, което е управлявала МПС към датата на нарушението.

В 14 (четиринадесет) дневен срок от връчване на електронния фиш жалбоподателят Й. не е представила в СДВР-ОПП писмена декларация с посочване на друго лице, което да е управлявало инкриминираният автомобил. Съдът не споделя доводите, че е било евентуално нарушено правото на защита на жалбоподателя Й., според която не й е била предоставена възможност да подаде законовата декларация по ЗДвП. Следва да се отчете, че инициативата да подаде такава декларация е само от нейна страна и се основава на личната й преценка. Липсва обратно доказване по делото, че евентуално друго лице е управлявало конкретното МПС. В случая, доказателствените материали са еднопосочни и те установяват, че жалбоподателят Й. е единственият автор на деянието. Правилна е преценката на наказващия орган, че се съставя електронен фиш. В този случай не се съставя АУАН съгласно ЗДвП.

РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД НАМИРА, ЧЕ

3 жалбоподателят Й. е осъществила от обективна страна състава на вмененото й в юридическа отговорност административно нарушение по основния състав по смисъла на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП вр. чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявала процесният лек автомобил при законово ограничение от 80.00 км/ за населено място, въведено на основание пътен знак В26 (и съгласно писмото на Столична община на лист 56-57 СП с представената транспортна схема, че инкриминираният пътен участък се намира в населено място) със скорост на движение от 107.00 км/ч или при привишение от 27.00 км/ч над допустимото ограничение от 80.00 км/ч на основание чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и след приспадане на 3% толеранс в полза на водача.

ИЗПЪЛНЕНИ СА ПРЕДПОСТАВКИТЕ на материалния закон. Съдът намира нарушението за безспорно установено от показанията на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес, поради което съдът кредитира изцяло приложената по преписката снимка, както и останалия непротиворечив доказателствен материал.

ИЗВЪРШЕНОТО ОТ НАРУШИТЕЛЯ Й. административно деяние е съставомерно и от субективна страна, като то е реализирано при форма на вина пряк умисъл, доколкото същата е съзнавала, че управлява МПС със скорост 107.00 км/ч при разрешена скорост от 80.00 км/ч за населено място, въведена с пътен знак В26 за населено място на основание чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като е целяла това негативно изменение на обективната действителност.

ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НАМИРА, ЧЕ деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 НК). Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е било съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.

Следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на моторни превозни средства с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП с увреждане на живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението. За да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл.

28 ЗАНН към конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на скоростта с 27.00 км/ч., което не може да бъде определено като незначително, при което личността на жалбоподателя Й. се явява изключително висока по ЗДвП като водач на МПС в населено място.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП водач, който 4 превиши разрешената максимална скорост в населено място, когато превишението е с от 21.00 км/ч до 30.00 км/ч, се наказва с глоба в размер на 51.13 (петдесет и едно евро и тринадесет евро цента) евро, с равностойност от 100.00 (сто) лева. До този размер следва да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Йълдъръм. Доколкото глобата е в абсолютно определен размер от 51.13 (петдесет и едно евро и тринадесет евро цента) евро, с равностойност от 100.00 (сто) лева, излагането на съображения досежно нейната индивидуализация се явява безпредметно.

ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ЦЯЛОСТНА СЛУЖЕБНА ПРОВЕРКА на обжалвания електронен фиш на основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 314 от НПК, съдът не констатира основания за неговата отмяна, като са установени основания за потвърждаването му в цялост.

VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото разноски не са дължими в полза на въззивния жалбоподател Й. Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител претендира изрично разноски в настоящото административно-наказателно производство. Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (с последни изменения, в сила от 01.10.2025г.), санкционираният жалбоподател следва да понесе разноски за юрисконсулт в размер на 90.00 евро, определени от съда в пределите от 130.00 до 190.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.